Александър Сано: Вярвам в българина и в българщината, но трябва малко да се поразбудим

Александър Сано: Вярвам в българина и в българщината, но трябва малко да се поразбудим

Общото мнение на зрителите е, че „Диви и щастливи“ е холивудски филм на български, казва актьорът

Българинът е изключил ходенето на кино като част от забавленията си

- Г-н Сано, каква е равносметката след вече две седмици на екран за „Диви и щастливи“? Какво в реакциите на публиката ви изненада най-много?

- Равносметката е много добра. Имаме вече близо 50 хиляди зрители, като в тази бройка са включени и зрителите от предпремиерата, както и тези, които дойдоха да гледат филма в Лондон, Глазгоу и Единбург. Меко казано, хората излизат екзалтирани от прожекциите. Има вече зрители, които са ни писали, че са гледали филма два пъти. А едно момиче е рекордьор, като ни е гледало четири пъти. Мисля, че български филм в последните 30 години не може да се похвали с подобно нещо.

Това, което хората най-често ни споделят, е: „И се посмяхме, и си поплакахме“. Това е много важно, че им даваме такава емоционална палитра, която да преживеят. Филмът е заснет без нито един компромис. Адски много хора ни пишат, че ходят да гледат български филми, за да подкрепят родното кино, но изобщо не са очаквали да видят това, което виждат в „Диви и щастливи“. Казват, че това си е холивудски филм на български.

- Вече има интерес и за международното разпространение на филма. Къде ще може да бъде гледан още филмът?

- Филмът ще тръгне в Македония, преговаряме в момента за Сърбия, както и в една държава в Латинска Америка, която все още не искам да издавам. Предстоят ни и още турнета. Във Виена ще сме на 11 януари. Ще имаме и голямо турне в Германия. Като започнем на 31 януари в Кьолн, на 7 февруари в Берлин. Следват Щутгарт, Мюнхен, Франкфурт... Между другото, реакциите на българите в чужбина наистина са неповторими. Не мога да опиша с думи това, което преживяхме по време на прожекциите във Великобритания. Няма да забравя – дори го имам на видео – прожекционистът, който беше в киното в Единбург, спомена, че е гледал много филми тази година, сред които и „Жокера“. Той каза, че за него „Диви и щастливи“ е филмът на 2019 г. И това е много сериозна оценка от гледна точка на това, че филмът е интернационален. Разбира се, „Жокера“ е гениален филм. Ние не претендираме за гениалност. Но за сметка на това „Диви и щастливи“ е филм, който вълнува хората и не ги оставя безразлични.

- Вие изпадали ли сте в ситуацията на Боряна (героинята на Яна Маринова), не буквално, разбира се, но от гледна точка на желанието да си дадете почивка от рутината и да бъдете „див и щастлив“?

- Винаги, когато съм изпадал в подобна ситуация, съм ставал „див и щастлив“. Слава Богу, без да се забърквам в неща, които пресичат закона. Човек е сам отговорен за щастието си. Даже, ако имах тази сила, щях да издам закон, в който да се задължават всички да бъдат щастливи. По кой начин – това зависи от всяка една индивидуалност. Но човек трябва да преследва щастието си и да го има на всяка цена. Без да пречи на останалите, разбира се.

- Разкажете ни повече за героя си – инспектор Донев, който за мен бе една от изненадите във филма. По какво си приличате и по какво се различавате двамата?

- Интересен персонаж е. Това е един от образите, които са може би най-далеч от мен. Може би в педантичността в професионално отношение си приличаме само с него. Много от зрителите, всъщност, ми казаха, че е много различен персонаж, което за мен е комплимент.

- Това е първи ваш продуцентски опит. Кое е най-голямото предизвикателство, което срещнахте?

- Нищо трудно не видях. Не заради друго, а заради това, че стоте човека, с които реализирахме филма, бяха безпощадни професионалисти с по 15-20 години опит зад гърба си. За четирима души от екипа това беше първи български филм, те са работили досега само по холивудски продукции. Калин Керин, например, който е от каскадьорите, е личният дубльор на Райън Рейнолдс. В екипа имаше хора, които са дубльори на Силвестър Сталоун, Том Круз. Това са наистина едни от най-добрите в професията си в света.

Не знам дали ми беше много трудно. Осем от десет врати, на които почукахме за някаква помощ, се отвориха. Страшно много хора от бизнеса ни подкрепиха.

- И тук идва моментът на продуктовото позициониране...

- Това беше една наша цел и сме много благодарни на хората, с които работихме, че разбраха, че това не е реклама. Филмът е филм и трябва да си остане такъв. Ефектът от балансираното позициониране винаги е в пъти по-голям, отколкото когато го натрапиш в историята. От обратната връзка, която имаме със зрителите, се оказва, че в крайна сметка те са видели какво се показва във филма. Ако обърнете внимание на който и да е западен филм, ще видите, че нещата не са по-различни. Ще ви дам пример с един от филмите на мой любим актьор – Венсан Перез, в който в 80% от времетраенето му се вижда конкретен модел на една марка автомобил. Но то е така вплетено в самия сюжет, че на зрителя не му пука. Освен това постоянно виждаш и конкретна банка, но и тя не ти прави впечатление, защото е френска. А тук, като видиш българска банка, веднага я забелязваш. Но няма как, това е заобикалящата ни среда.

Важно е продуктовото позициониране във филма да се прави по подходящия начин, защото не можеш да извадиш зрителя от историята. Не трябва да спираш филма, за да му покажеш някакъв продукт.

- Разкажете ни за решението да направите, така да се каже, почти „туристическа реклама“ на България във филма!

- Това беше едно от първите неща, които обсъждахме с Яна и Мартин (Макариев, режисьора на филма – б.а.) – със сигурност не искахме да показваме панелки и кал. Искахме да покажем едни от най-красивите места в България. Слава Богу, не сме показали всички. Ето, в момента ме хващате в Пловдив, който също е много красив град. Но ние представихме най-красивото, да кажем, от северната част на България – в Русе, Велико Търново и Варна. Едно момче в Лондон всъщност попита дали сцената, която е снимана в русенската гара, не е снимана в Париж или Виена. Лично аз смятам, че Русе притежава една от най-красивите архитектури в България. Особено Русенският театър, според мен, е най-красивата сграда на Балканите.

- А какво минаваше през главата ви, когато снимахте една от ключовите каскади в „Диви и щастливи“ – тази с експлозията?

- Колата с тази огромна експлозия се взриви на около 8 метра от мен. Нямаше притеснение за това обаче, защото знам с какви професионалисти работя. Така беше позиционирано всичко, че парчетата, които полетяха, не хвръкнаха към мен. Единственото, което усетих, беше, че ми се загря гърбът, защото огънят беше огромен. Но нямаше никаква опасност нито за здравето, нито за живота ми.

- С какви нерви трябва да разполагаш, за да можеш да останеш хладнокръвен при такава ситуация?

- Ако трябва да бъда честен, нещото, което ме занимаваше най-много при заснемането на този кадър – чисто като продуцент – беше „Имаш един-единствен дубъл“. Защото ние нямаме две-три или пет коли, които да взривим, както е при американските филми. Казах си просто: „Дръж се като пич, не трепвай и не мръдвай“.

- Каква подготовка, чисто актьорска, предполага знанието, че имаш само един дубъл и реално нямаш право на нито една стъпка встрани?

- То подготовката не е само за актьорите, а за целия екип. Този филм е заснет с бюджет от приблизително 1,3 млн. евро. Подобен филм с подобен мащаб - дори в Европа, за да не се сравняваме с Америка, не може да бъде заснет с по-малко от 8 милиона евро. И това не е наше заключение, за това сме си говорили с наши партньори от чужбина. Тоест ние наистина правим чудеса от храброст, което се надявам да ни е за първи и последен път и в следващи проекти да работим доста по-комфортно. В крайна сметка целта ни беше да направим нещо, което не е само за българския пазар.

Затова призовавам хората да отидат да гледат филма не само за да ни подкрепят, а за да видят нещо яко. До края на януари поне той трябва да е още на екран. За съжаление в България филмите имат къс киноживот. Не само българските филми, а и по принцип.

- На какво се дължи този къс живот?

- Излизат доста заглавия. Вероятно се дължи и на факта, че българинът поради някаква причина е изключил ходенето на кино като част от забавленията си. Това е малко тъжно, защото в съседна нам Сърбия нещата стоят доста по-различно. Ето, давам веднага и сравнение. Най-гледаният филм в България за миналата година – „Привличане“, има 115 хиляди зрители. А най-гледаният сръбски филм за последните 20 години, както те казват, „Южен вятър“, който излезе също миналата година и мина и тук по кината, има само в Сърбия 630 хиляди зрители. И ние седим и си задаваме въпроса – проблем ли имаме ние и какъв е той? Защо сърбинът отива и си подкрепя родното изкуство, а при нас е някак по-различно?

В същото време в Сърбия съвсем нямат повече киносалони, в сравнение с България. У нас има между 120 и 130 кинозали в различните мултиплекси, частни кина и т.н. Мисля, че екраните в Сърбия дори са по-малко. Просто те много държат на себе си – отнасят се по същия начин и с музиката си и с всичко. Иска ми се и ние повече да държим на себе си, защото сме много хубав народ. Аз изключително вярвам в българина и в българщината, но трябва малко да се поразбудим.

- Споменахте „Южен вятър“, вие се снимахте и в сериала по него. Кога ще бъде излъчен той, има ли интерес да бъде показан и у нас?

- Надявам се някоя от телевизиите да купи сериала „Южен вятър“, защото е интересен. Мисля, че ще се хареса на зрителите. Особено на тези, които са отявлени фенове на „Под прикритие“, защото – както и режисьорът ми призна в наш разговор, те са се вдъхновили да направят филма „Южен вятър“ именно от „Под прикритие“, който бе въртян три пъти по сръбската телевизия.

В сериала „Южен вятър“ имаше сериозен екип от българи. Освен в актьорския състав, където сме с Христо Шопов, координаторите по каскадите бяха също българи, които аз им заведох. Направих връзка и с един мой колега, с когото се снимахме в италианския сериал „Гомор“.


Визитка


-Александър Сано е роден на 2 май 1977 г. в Асеновград

-След седмата си годишнина расте в Русе

-Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Боньо Лунгов

- Сред най-популярните му роли са тези в „Под прикритие“, „Тилт“, „Денят на бащата“, „Привличане“ и италианския сериал „Гомор“ -Тази година направи продуцентски дебют с „Диви и щастливи“, където играе и една от главните роли – тази на инспектор Донев

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.