"Децата без увреждания често се сблъскват с проблема неприемане. От едно наше проучване стана ясно, че едва 40% от родителите са съгласни децата им да учат заедно с дете от такъв център.". Това заяви в интервю за "Монитор".Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“:

- Г-жо Димитрова, от колко време се занимавате със социални услуги? Вашата фондация е първата, която самостоятелно закри дом за деца, разкажете за това?

- Фондацията работи вече 14 години, като процесът на деинституционализация винаги е бил във фокуса на нашата работа. Ние сме първата фондация, която успява да закрие специализирана институция за деца с увреждания. Това беше домът в Горна Козница, на 20 км от Кюстендил. По-важното е, че осигурихме грижа на всички деца и младежи, които живееха там. През годините успяхме да участваме в закриването на още 11 специализирани институции – домове, а към момента управляваме центрове от семеен тип, както и център за рехабилитация. Там ние предоставяме 24 часова грижа на близо 70 деца, осигуряваме и специализирана подкрепа на млади хора с интелектуални увреждания и техните семейства.

- Как влияят вашите практики и усилия върху децата и техните родители?

- Виждаме огромна разлика в развитието на децата и младежите, които изведохме от институциите. Важно е да кажа, че това са деца предимно с тежки увреждания, много от тях прекарали дълги години в институционална среда.

- Как им се е отразила тази среда, какви са вашите наблюдения?

- Те има сериозни психически травми, показват недоверие към хората около себе си. Повечето от тях са преживели няколко поредни изоставяния и техните увреждания са и емоционални, и социални, но поставени в една нова среда, с интензивна грижа на добре обучен екип, нещата се променят. Имаме много истории на деца и младежи, на които сме успели да помогнем. Най-ярката е за дете на 9 години, тогава го изведохме от дом за деца с увреждания с детска церебрална парализа и редица други диагнози. Изцяло невербално дете, за което ни казаха, че винаги ще има нужда от придружител – някой да го държи за ръка, за да може да върви. За около година приложихме подходяща физиотерапия, процедури и много усилия, но ние станахме свидетели на първите му крачки .То на 9-годишна възраст проходи и направихме прощъпулник и сега това дете посреща всички – тичайки и усмихвайки се. Гордеем се с него!

- Успявате ли медицински да покриете всички нужди на децата?

- Ние инвестираме допълнителни средства, събираме от корпоративни и индивидуални донори през цялата година, които да инвестираме в допълнителни терапевти и в различни типове терапии. Нямаме медицински лица, които да работят директно в центровете, там са социални терапевти и социални работници и разчитаме на партньорство на личните лекари и болници в градовете, в които работим. Смятаме, че грижата за тези деца и младежи трябва да не е само върху социалната система, но върху всички и обществото като цяло. Необходимо е да бъде споделена отговорността към тях, изключително важно е това, за да се развиват качествено. Но винаги, когато имаме проблем, се свързваме с лекар или при необходимост с болница.

- Отворени ли са да помагат?

- В началото беше много трудно,самите те не бяха подготвени за този процес и ни отне време за създаване на добри отношения. Сега, години по-късно, мога да кажа, че нещата са доста по-различни, много по-лесна е комуникацията и вниманието им към проблемите е доста по-голямо. Здравните специалисти в болниците откликват винаги, когато имаме нужда от подкрепа, надявам се това нещо да се случва навсякъде в България. Осъзнаваме, че липсва капацитет и ресурси и в образователната и в здравната система. Но в крайна сметка, е важно да работим заедно, защото искаме тези деца да израснат и да могат да живеят пълноценно, да заемат своето място в обществото.

- А трудно ли е обучението на децата с увреждания? Има едва 11 училища в България, които са специализирани да обслужват деца с дефицит – аутисти. Децата при вас имат специфични физически потребности, затруднява ли образователният процес това още повече?

- Да, определено е много трудно, особено за децата с интелектуални увреждания. Те посещават предимно помощни училища, както се наричаха преди. Сега, след новата реформа в образованието, са трансформирани, но имаме и случай на дете с интелектуално увреждане, което е в масова детска градина. Виждаме, че за специалистите е трудно, но и те не са достатъчно. Децата пък без увреждания често се сблъскват с проблема неприемане. От едно наше проучване стана ясно, че едва 40% от родителите са съгласни децата им да учат заедно с дете от такъв център. Ние във фондацията влагаме доста ресурси в подготовката на децата за училище. Това са обикновено тийнейджъри, на които им се е налагало да повтарят класове, често са много назад с материала или дори нямат основа, те имат нужда от много сериозна подкрепа.

- Продължава ли да расте броят на изоставените деца с увреждания?

- Не мога да кажа дали расте, но ние работим с родители на деца, които ни разказват, че трудностите им стават много големи, когато детето вече порасне и стане възрастен. Причината е, че няма достатъчно социални услуги, които да подкрепят тези хора. Тези младежи остават абсолютно изолирани, без достъп до услуги, до работа – нямат никаква социализация. През нашия център за социална интеграция и рехабилитация се опитваме да подкрепим такива младежи – вече имаме 5 случая на започнали работа, така помагаме и на техните родители. Идеята ни е да успеят да се чувства спокойни - и родители, и децата, за да могат да се справят самостоятелно с проблемите си.

- Успявате ли да намерите подкрепа от държавата и останалите институции?

- Мисля, че България е добър пример в този аспект, тъй като НПО-тата работят добре заедно, а също имат и подкрепа от социалното министерство, които са и двигател в големите реформи, свързани с деинституционализацията. Това, което ни предстои и върху което трябва да се наблегне, е гарантиране на качеството за грижата за децата и младежите, които изведохме. Нашият апел е да инвестираме повече в хората – тези, които полагат грижи и са заети в социалния сектор. Те са тези, които са с децата и е нужно да бъдат мотивирани и подкрепени, за да могат да се справят с тежките ситуации, в които често изпадат поради спецификата на този вид работа.

- След промените в Закона за хората с увреждания не е ли по-лесно младежите да започнат работа, какви са вашите наблюдения?

- Мисля, че е много рано да се каже, тази промяна в закона е от скоро. Това, което ние наблюдаваме, е, че при младежите, които започнаха работа, най-важна роля изигра медиаторът. Той подкрепя и помага младежа с интелектуален дефицит да работи. Нашите работещи младежи са в детски градини, помагайки на обслужващия персонал. Имаме и един младеж в общинска пералня почасово. Искам да ви кажа, че увереността им от това, че са полезни, е много голяма. И съм сигурна, че това е правилният път на социализация.

Визитка:

-Александрина Димитрова е изпълнителен директор на фондация „Сийдър“

-Започва като доброволец в организацията през 2012 г., а два месеца по-късно е назначена за координатор. Впоследствие ръководи програмите на фондацията, а през 2015 година поема управлението на фондацията -Тя успява да разшири дейността на организацията, като удвоява броя на управляваните от нея социални услуги, както и броя на децата и младежите, за които фондацията полага грижи

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ненчо Балабанов, актьор: Публиката притежава много силна интуиция, дори и когато си скрит зад маска

Когато решиш да сключиш брак за втори път, трябва да си доста по-внимателен, за да не се налага да има и трети, казва в интервю за "Монитор" актьорът Ненчо Балабанов.