Алек Алексиев пред

Алек Алексиев пред "Монитор": Парадокс е да твърдиш, че не харесваш българските филми, след като не си ги гледал

Ще заснемаме театрални представления за българите в чужбина, съобщи актьорът и продуцент, познат на публиката от заглавия като "Откраднат живот", "Възвишение", "Доза щастие" и др.

- Г-н Алексиев, точно преди месец стартирахте нова онлайн платформа за гледане на българско кино. Получихте ли вече обратна връзка от зрителите?

- Да, стартирахме на 22 декември, като малко преди това имахме и тестова седмица, но тогава мненията, които събрахме, бяха по-скоро относно техническата част. Вече получаваме реалната обратна връзка от хората, които жадуват по някакъв начин да гледат българските филми – и новите, и старите. От нея разбрахме и, че платформата е много лесна за ползване, което за нас беше изключително важно.

Истината е, че аз лично съм много приятно изненадан от факта, че всички са адски положително настроени. Хората пишат, поръчват си филми, които предстои да бъдат качени...

Разбира се, има хора, които са много негативни и казват: „За какво да си плащам, като мога да си го взема безплатно.“ Това е тъжният момент в една култура – хората вярват, че нещо им се полага без да заплатят за него. То е много подобно на това да откраднеш от магазин, но за жалост това тук тепърва ще влиза като разбиране. Държавата не е успяла да вземе мерки, за да защити правата на авторите. Аз не обвинявам директно самите хора.

- Какво Ви провокира да създадете платформата и преминахте ли през някакви логистични проблеми относно уреждането на авторските права за всички тези филми?

- Успяхме да скъсим процеса по уреждането на правата, благодарение на нашето партньорство с институции като Филмаутор, Националния филмов център, Артистаутор и Музикаутор. Така, не беше необходимо да се свързваме с наследниците или самите автори, а по-скоро с правоносителите. Говоря за филмите преди 1992 г., чиито продуцентски права се държат от НФЦ. Не беше лесно, но мисля, че сме първите и единствените, които имат уредени отношения с всички тези институции. И виждаме, че с тях можем да си помогнем – да върнем любовта на някои хора към българското кино, а при други да я култивираме. Всъщност, много хора казват, че не харесват българско кино без да са гледали нито един филм, което е парадокс.

Самата идея иначе беше моя подсъзнателна мечта още през 2005 г., когато живеех и учех актьорско майсторство в Ню Йорк. Всички разбраха в някакъв момент, че баща ми (Стоян Алексиев - б.а.) е актьор и се е снимал в много филми, играе в Народния театър, както и че брат ми (Цветан Алексиев - б.а.) също е със сериозна история в киното и театъра. И аз нямаше как да им покажа тези хора какво правят. Това беше нелепо само по себе си. Единственият начин това да се случи, беше Фестивалът на българското кино, който Жана Караиванова правеше в Ню Йорк по това време.

Впоследствие с Николай Стоичков, с когото стоим зад No Blink - най-голямата платформа за късометражни български филми,  сме си обсъждали колко прекрасно би било да направим една такава и за пълнометражни, но видяхме колко много са рисковете, колко е сложно, колко е скъпо... И в лицето на Александър Каролев и Полина Атанасова открихме нашите съмишленици, съдружници и хора, които имаха същата мечта като нас това нещо да се случи.

- Може ли да се възпита, според Вашия опит, любовта към киното от поколение на поколение?

- Това, че като малък съм прекарал толкова време на снимачните площадки и в театъра явно ме е накарало да се влюбя в магията, на която съм ставал свидетел. Вкъщи винаги сме били заобиколени от прекрасни български филмови дейци като Славчо Спасов, Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов, с когото баща ми беше много близък приятел. Израснал съм сред хора, които са легенди на българското кино. И така естествено вероятно се е породило желанието ми да се занимавам с тази професия.

Не знам дали баща ми се е опитвал да ме окуражава да гледам български филми на всяка цена. По-скоро сме си говорили за създаването на киното.

Сега голямата ми дъщеря, която е на 7 г., присъства на снимачните процеси. Участва и във филма ни с майка й – „Доза щастие“. Ходи и на сета на „Откраднат живот“ докато аз участвах, а и сега докато Яна (Титова – б.а.) е един от режисьорите.

Може би това е любовта, която можем да възпитаме – да види какъв е процесът. Не съм сигурен, че на всяка цена бих я карал да гледа определени филми, поне докато не стане на възраст, на която можем да ги гледаме заедно. Както на старите български детски филми - имаме си вечери, в които си казваме, че ще гледаме „Куче в чекмедже“ или друг филм. Гледахме и сериалите „Островът на сините птици“ и „Румбата, Роналдо и аз“...

И сега – докато говоря, осъзнавам, че наистина май се опитваме се да възпитаме у нея любов към качествените филми като цяло. Обръщаме й внимание и на родното кино, защото имаме актьори, режисьори, оператори и т.н., които са на много високо ниво. И това, че историите от българското кино могат да бъдат видени на улицата, е нещо много вълнуващо.

- Освен кино, излъчвате и театрални постановки. От самото начало ли беше такава идеята?

- Да. Идеята ни е представленията, които все още се играят или са приключили наскоро, да бъдат достъпни само и единствено на българите в чужбина. Театърът е изкуство, което трябва да бъде изживяно. Но ако не можеш да го направиш на живо, трябва да имаш опцията да достигнеш до него.  Немалко хора в България са гледали „Хамлет“ с Бенедикт Къмбърбач на кино, например, защото не всеки има възможността да го гледа на живо.

Стартирахме с малко театър, който се взима под наем. Надяваме се да качваме все повече и повече спектакли, като идеята ни е, когато нещата около пандемията утихнат, ние да заснемаме представления точно така, както трябва да бъдат заснети – с 6-7 камери, добри режисьори и качествена техника. Всичко това означава да успеем да убедим в идеята и директорите на театри и режисьорите, които са по-чувствителни на тази тема. Гледането на театър онлайн е компромис със сигурност, но е опция. И съм убеден, че всички тези режисьори и директори са гледали онлайн постановки на автори от Щатите, Великобритания или Германия.

- Като заговорихме за театър – неотдавна обявихте със Стоян Дойчев, че репетирате представление заедно. В каква степен от развитието си е „Талант“?

- На два пъти вече е спиран заради коронавируса. Захари Карабашлиев написа пиесата за мен и Стоян Дойчев, а Павел Веснаков се качи на борда да ни режисира. Стартирахме репетиции в моя офис, имахме разговори с няколко театъра, които изявиха интерес. Имахме даже теоретична дата за премиера, но тя не се състоя поради новия локдаун есента. Тогава си казахме, че искаме да разкажем тази история, но не ни е на всяка цена да е днес или утре.  Искаме да е в момент, в който ще може да има празник в театъра. И публиката в него няма да е на 30%.

Самата пиеса разкрива историята на двама братя, които много години не са се виждали и между тях има недоизказани факти или тайни, обвинения. Действието се развива в рамките на няколко часа през нощта. Вълнуващо е, защото четохме със Стоян пиесата и си представяхме нещо. После дойде режисьорът и поведе нещата в друга посока. Много ми липсваше един такъв процес.

- Преди пандемията направихте дебют в продуцирането на пълнометражен филм. Голям ли беше шокът от преместването от другата страна на „барикадата“?

- Имах опит с късометражни филми преди това. Яна искаше да разкаже дадени истории и аз й помагах. И след първия или втория филм осъзнах, че всъщност съм продуцент на тези проекти.

С „Доза щастие“ беше по-различно. Това е изключително важен и ценен филм. Освен че съм продуцент, имам и роля, която е много отговорна поради факта, че се познавам с Тони – човекът, когото играя, и съм много близък с цялото семейство.

Продуцентски филмът също беше сложен, защото хич не е евтин. Това се вижда на екрана - няма никакви компромиси в разказа. Всички – оператора, художника на костюми, сценографа, гримьора са се справили брилянтно в това да визуализират това, което Яна си е представяла. Участват и брилянтни актьори и много от тях според мен изненадват. Визирам, например, и Стефан Вълдобрев, който има малка, но запомняща се роля. Самият той се изкефи, защото образът се различава от изградения му стереотип.

„Доза щастие“ няма държавна субсидия. Подкрепен е от различни компании и добродетели и няма нито едно продуктово позициониране, с което ние се гордеем, защото е рядкост за частен филм.

- Казвате, че филмът реално струва много повече от официално обявения си бюджет. На какво се дължи това?

- Много се паля, когато се каже, че филм може да бъде направен за 200 000 лв. Давам пример - в края на филма, теглиш една черта и казваш, че си изхарчил 100 лв. Обаче си уговорил оператора да не работи за хонорар от 2 лв. за целия филм, а за 35 ст. Уговорил си и костюмографа да не вземе 1,50 лв. а - 8 ст. Успял си да убедиш тия хора да инвестират пари в този проект. Защото те отделят от времето си, а времето е пари.

Ако устойностим колко струва реално трудът на всички, филмът вече няма да струва 100 лв., а поне три пъти повече. Като актьор и аз многократно съм попадал в такава ситуация. Канят ме и аз казвам: Ок, жесток сценарий! И въобще не ми пука за кинтите!

- Предвид, че имате опит в киното и в Англия, и в САЩ – какви са разликите между филмовите системи тук и там. Имаме ли какво да си „откраднем“ от техния занаят?

- Има и си го крадем, но само когато работим в чужди продукции. Немалко български кинодейци работят по чуждестранни проекти навън. Снимат се немалко американски филми тук и голяма част от екипите са българи, защото са много добри в работата си. Всички знаем как се прави. Но когато става дума за български филми искаме за 10 лв. да направим нещо, което струва много повече. Това е голям проблем.

Не стигат парите. Спомням си, че за „Възвишение“ бяха взели 800-900 хил. лв., мисля, от НФЦ и знам, че Виктор Божинов и Иван Дойков са намерили двойно повече частни пари, за да могат да разкажат историята. Защото за 800-900 хил. лв. няма как да направиш филм като „Възвишение“. Процесът си го знаят само хората от кухнята и зрителите това не трябва да ги интересува.

Но малко пари имаме за кино, които се разпределят – може би – много грешно. Аз не съм най-компетентният в тази област, защото не сме печелили пари от НФЦ.

- Оптимист ли сте за завръщането на зрителите в киносалоните в началото на 2021 г.?

- До есента не виждам никаква надежда за това да можем да гледаме кино на кино. Киносалоните може да отворят на 30 процента, но не знаем колко хора ще са готови да отидат.  Но се надявам, че наесен – понеже предстои да излязат много български филми, да се случи това нещо.

Честно казано, има алтернатива. И да – всички искаме филмът ни да бъде показан на кино, но алтернативата в момента е gledam.bg, колкото и нескромно да звучи. И това нещо ние ще го направим на 29 януари с филма на Явор Петков „Дани. Легенда. Бог“.

- Миналата година зарадвахте феновете на „Откраднат живот“, като се завърнахте в сериала. Предстои ли следваща поява?

- Не, няма да се върна в новия сезон. Василев замина, но в момента има изключително интересни линии и персонажи, така че липсата няма да се усети. Последното ми заминаване от сериала беше свързано с началото на снимките на "Спекуланти" на режисьора Георги Костов. Темата е интересна – финансов трилър. В България такъв филм не е правен. Надявам се да се е получил и да го гледаме есента на 2021...на кино или в gledam.bg

 

ВИЗИТКА

  • Алек Алексиев е роден през 1988 г. в София
  • Едва на 16-годишна възраст заминава за САЩ, където завършва средното си образование, а след това изучава актьорско майсторство в Ню Йорк
  • След като завършва образованието си, се мести да живее и работи в Лондон заедно с половинката си – актрисата и режисьор Яна Титова
  • Участвал е в чужди продукции като „Джак Райън: Теория на хаоса“ на Кенет Брана, сериала на BBC Doctors („Доктори“), The Outpost, Another Mother's Son, както и в български като „Възвишение“, „Откраднат живот“, „Доза щастие“, „В кръг“ и др.·         Стои заедно с Николай Стоичков зад платформата за късометражно кино No Blink
  • От края на месец декември стартира и платформа за онлайн излъчване на пълнометражни български филми Gledam.bg

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.