Албена Михова - „Сама жена“ сред мъжките клишета
2

Албена Михова - „Сама жена“ сред мъжките клишета

Актрисата и младият Калоян Трифонов в сатирично кабаре по Дарио Фо и Франка Раме

Брюнетка, блондинка и червенокоса – три различни жени с различни истории и различни проблеми, в които са вкарани от властващите клишета на мъжкия манталитет. Това са превъплъщенията на шеметната Албена Михова в новия спектакъл на Сатиричния театър „Сама жена“ по текстове на творческо-семейния тандем на Дарио Фо и Франка Раме.

Литературният материал без съпротива би позволил да се излее просто в три монолога на актриса хамелеон, но със съучастието на младия Калоян Трифонов режисьорът Николай Младенов е решил представлението като атрактивно кабаре в червено, черно и сребърно (сценограф е Кирил Наумов), в което

няма табута при обрисуване на отношенията

Персонажите на Трифонов – пациенти, психоаналитици-изповедници на героините на Михова или случайни минувачи, придават повече ексцентричност на атмосферата, крещящо обагрена с прекалено директния на моменти хумор на Дарио и съпругата му Франка. В текстовете личат публицистичните пристрастия на авторите към феминистки теми като женската солидарност, третирането на жената като предмет, домашното насилие, женската сексуалност... А за да е истинско кабаре, а не наръчник по социална психология, в интермедиите между историите двамата актьори пеят джаз и евъргрийни на живо.

В първата миниатюра брюнетката Албена Михова е психоложка, която, докато замисля самоубийство заради изневярата на мъжа си, на прибежки се опитва да се занимава и с проблемите на посестримите си Еви – проститутки, травестити или колежки по професия, стигнали като нея до задънена улица. Във втората актрисата е пищна блондинка – домакиня, разкъсвана между ревнивия си съпруг, бебето, девера инвалид, влюбения в нея младеж и още задочно присъстващи образи, всеки от които в крайна сметка иска да се възползва от нейната женственост. В третия откъс Албена Михова е червенокоса и, сменяйки тотално регистъра на гласа и

мястото си в опозицията мъж-жена

се превръща във фатална наивка, омотаваща в мрежите си представителите (не само) на силния пол от цяла една фамилия. Фактически в образите си Албена Михова не е сама жена, защото героините й винаги са функция на присъствието/отсъствието на мъжа. Отделно, че и у нея на моменти се борят противоположни подтици. Пък и много наши посестрими ще се припознаят в героините й, така че...

Знаем, че Албена Михова може да е смешна дори ако чете имената от телефонния указател; тук виждаме и стаената тъга на жената, захвърлена или преследвана, безогледно използвана от мъжете в нашия все още мъжки свят. В този смисъл злободневността, търсена от Дарио Фо и Франка Раме преди десетилетия, е още жилава и свежа.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.