Б рюнетка, блондинка и червенокоса – три различни жени с различни истории и различни проблеми, в които са вкарани от властващите клишета на мъжкия манталитет. Това са превъплъщенията на шеметната Албена Михова в новия спектакъл на Сатиричния театър „Сама жена“ по текстове на творческо-семейния тандем на Дарио Фо и Франка Раме.
Брюнетка, блондинка и червенокоса – три различни жени с различни истории и различни проблеми, в които са вкарани от властващите клишета на мъжкия манталитет. Това са превъплъщенията на шеметната Албена Михова в новия спектакъл на Сатиричния театър „Сама жена“ по текстове на творческо-семейния тандем на Дарио Фо и Франка Раме.
Литературният материал без съпротива би позволил да се излее просто в три монолога на актриса хамелеон, но със съучастието на младия Калоян Трифонов режисьорът Николай Младенов е решил представлението като атрактивно кабаре в червено, черно и сребърно (сценограф е Кирил Наумов), в което
няма табута при обрисуване на отношенията
Персонажите на Трифонов – пациенти, психоаналитици-изповедници на героините на Михова или случайни минувачи, придават повече ексцентричност на атмосферата, крещящо обагрена с прекалено директния на моменти хумор на Дарио и съпругата му Франка. В текстовете личат публицистичните пристрастия на авторите към феминистки теми като женската солидарност, третирането на жената като предмет, домашното насилие, женската сексуалност... А за да е истинско кабаре, а не наръчник по социална психология, в интермедиите между историите двамата актьори пеят джаз и евъргрийни на живо.
В първата миниатюра брюнетката Албена Михова е психоложка, която, докато замисля самоубийство заради изневярата на мъжа си, на прибежки се опитва да се занимава и с проблемите на посестримите си Еви – проститутки, травестити или колежки по професия, стигнали като нея до задънена улица. Във втората актрисата е пищна блондинка – домакиня, разкъсвана между ревнивия си съпруг, бебето, девера инвалид, влюбения в нея младеж и още задочно присъстващи образи, всеки от които в крайна сметка иска да се възползва от нейната женственост. В третия откъс Албена Михова е червенокоса и, сменяйки тотално регистъра на гласа и
мястото си в опозицията мъж-жена
се превръща във фатална наивка, омотаваща в мрежите си представителите (не само) на силния пол от цяла една фамилия. Фактически в образите си Албена Михова не е сама жена, защото героините й винаги са функция на присъствието/отсъствието на мъжа. Отделно, че и у нея на моменти се борят противоположни подтици. Пък и много наши посестрими ще се припознаят в героините й, така че...
Знаем, че Албена Михова може да е смешна дори ако чете имената от телефонния указател; тук виждаме и стаената тъга на жената, захвърлена или преследвана, безогледно използвана от мъжете в нашия все още мъжки свят. В този смисъл злободневността, търсена от Дарио Фо и Франка Раме преди десетилетия, е още жилава и свежа.
Монитор
