Албена Михова: Актьорите сме шизофреници с контролирана лудост (ИНТЕРВЮ)

Албена Михова: Актьорите сме шизофреници с контролирана лудост (ИНТЕРВЮ)

В моноспектакъла „Сама жена“ влизам в няколко образа едновременно

- Албена, преди седмица беше премиерата на най-новия спектакъл с ваше участие - „Сама жена“ по Дарио Фо. Каква е вашата героиня?

- В спектакъла влизам в 3 - 4 образа. В него се разказват трите съдби на три коренно различни една от друга жени. Основният проблем, който докарва жената до някаква лудост, е мъжът. Първата иска да се самоубие, втората стига до това, третата според мен не иска (смее се). При всяка една присъства проблем, който не може да разреши с мъжа. Опитвам се да бъда доста разнообразна, за да не им омръзва на хората, тъй като през по-голямата част от времето съм сама на сцената.

- Лесно ли се въплъщавате в толкова различни образи за толкова кратко време?

- То цялата ни професия е шизофренична. Ние сме шизофреници с контролирана лудост (смее се). Ние се контролираме за разлика от хората, които имат самото заболяване. Лесно се превъплъщавам. Аз съм свикнала да влизам от образ в образ. Най-трудното нещо е, че трябва да издържиш по-дълго в този образ, защото това е драматургия. Подходът е много по-сериозен и по-драматичен от обикновения, не е да влизаш в скеч и комедиен образ. Това са три образа, които са издържани от началото до края. Не че всичките са крайни, но са абсолютно различни според ситуацията, в която попадат тези жени. Не е никак лесно да научиш думичките на някого, който го е писал, да предположиш какво е имал предвид. Ние го разработихме много, но много се разчита и на моята емоция. Ако аз нямам настроението и подхода към тези жени, никога няма да стане този спектакъл. То не е никак лесно. То по принцип е трудно да правиш моноспектакъл. „Сама жена“ е почти моноспектакъл, има два диалога, в които ми помага един колега - Калоян Трифонов.

- Как се сработихте с Калоян Трифонов?

- Момчето се старае, той е много добър актьор и пее. Това му беше дебютът в Сатиричния театър. Много приятен и си върши работата. Колега като колега, млад колега. Ексцентричен е. Публиката ще реши дали се справяме. Но като гледам как се пълни, мисля, че им е харесало (смее се). Ще видим сега на второто представление.

- Кога са следващите представления?

- Следващото представление е на 11 август, за него вече няма билети. Почти е пълно и септемврийското. Засега ще се играе по един път на месец. Интересът е голям, което е хубаво. Това означава, че хората не идват с лопати, а идват да ни помагат - да се забавляват, да видят за какво става въпрос. Ние и пеем на сцената - суинг, джаз, които са много приятни. Аплодират ни. Ние много не ги чуваме, защото те през маските не могат да се засмеят хората (смее се).

- Предполагам усещането е по-различно да играеш пред салон, пълен само наполовина заради епидемията от Covid-19?

- По-различно е, да. Хората са през седалка, салонът е пълен само на 50%. Всички спазваме тези разпоредби заради короната. Но знаете ли, ние сме играли и пред 25 човека. Не е нужно залата ти да е пълна, за да усетиш, че на публиката й харесва, и да играеш за нея. Аз съм играла на малко публика, която е 100 пъти по-качествена от дори и пълен салон с 300-400 човека вътре. Някой път просто може да не е твоята публика. Да попаднеш на кофти публика (смее се) и да не те аплодират. Но си има качествени хора, театрали или просто хората са зажаднели. Идват и се забавляват. Аз на премиерата половин час не можах да сляза от сцената. Пляскаха, цветя имаше също. Режисьорът ни имаше рожден ден. Той нарочно избра тази дата за премиерата, защото искаше да отпразнува поне рождения си ден, защото покрай коронавируса нали не дават и големи празненства. Поне да му е празнично. Не е лошо това, което се случва.

- Извън „Сама жена“ репетирате ли нещо ново и правите ли си планове?

- Това беше премиерата. Засега не съм разпределена в нещо ново. Не знам какво да очаквам, освен да продължат да ми падат спектаклите, които са по летните театри, свързани с политики. Знаете, че сега не вървят много тези спектакли, къде се пълни, къде не. Хората ги е страх. Въпреки че, като гледам, вече са на море и май не ги е страх толкова, просто ги няма (смее се). Във Варна имам един спектакъл на 27 август - „Изневери в повече“. Сега на 10 август имам „Провинциални анекдоти“ в Сатиричния театър, на 11 август е „Сама жена“, а следващият е на 16 септември, а ден преди това - на 15 септември, пък пак ще играя в „Провинциални анекдоти“, един след друг са ги сложили и двата. На 29 август с Тончо Токмакчиев ще играем в Бургас една много хубава пиеса - „Милионерът“. Тя е към Бургаския театър, колегите са страхотни там. Голяма забава е. Програмата е много семпла. Освен да излезем по улиците да пеем вече, не знам... Много неща паднаха и трудно ще се завърти това колело отново, хората да свикнат отново да ходят на театър. За съжаление.

- Бавно, но все пак се завърта.

- Започва... То започна отдавна, ние в Сатиричния театър имаме 5 премиери вече, откакто ни отвориха. В момента репетира Андрей Аврамов ново представление, една хубава комедия - „Марихуаната на мама е най-добра“ на Дарио Фо. И моето представление е на Дарио Фо.

- Как прекарахте дните на изолация вие самата?

- Бях в моята къща в Троян и там си почивах с кучето. Шпакловахме, ако може да се каже, че това е почивка (смее се). Великден и моя рожден ден изкарахме там, беше много весело. Беше готино, посрещнахме пролетта, цветята, абе всичко.

- Обучавате дечица на актьорско майсторство. Какво ви дава работата с деца?

- Много е смешно и весело. Те се забавляват, но и работят много сериозно. Аз като викна, и те започват да действат. Знаете, че децата си се лигавят и ако не ги стегнеш, се качват на главата на когото и да е. Такива са децата, те не са и деца всички, де. Имам от 10-годишни до 18-20 г. Правим пиеси, с голямо желание се случва всичко. Последно танцуваха и закрихме школата. Сега си почиват един месец и септември пак, ако, разбира се, пак нещо не стане. Аз се надявам, че няма да се наложи да се спира нашият процес. Имаме работа за вършене. Лошото е, че вече нямаме стимул, няма фестивали, на които да ходим и да има за какво да работим. Затова ще пуснем сигурно спектаклите да се играят в читалища като пиески. Много съм доволна как работят децата, със страшен хъс. Имам много и нови, непрекъснато ми се обаждат да се записват при мен. Явно се разчува за моята школа. Който е сериозен - остава, който не може да свикне с този тип работа - не оцелява и си отива. Има голямо текучество, за съжаление, в такива школи. На мен количеството хора не ми е важно, а качеството. Държа на всеки един и колкото сме по-малко, толкова по-добре работя с тях. А не да ги събирам 80 човека, за да им взимам парите. Не ми е това целта. Аз съм даже доста вживяна учителка (смее се). Хората много ме обичат, викат децата по кастинги, взимат ги. Има интерес към моята школа и аз ще я развия още повече.

- Синът ви има ли интерес към актьорската професия?

- Той е втора година вече студен в НАТФИЗ, как да няма. Беше в школата ми две години преди това. Учи „Актьорство за куклен театър“.

- По-различно ли е да преподаваш на собственото си дете?

- Той съвсем случайно се увлече, не съм искала да го увличам. Помагаше ми с багажа, като носех в школата - книги, компютри. И понякога му казвах да се качи за малко, че го няма някое момче, и той така и си остана. Започна да учи текстове. Справяше се и се запали. Исках да си хване нещо друго да учи, после да работи, ама.. Той веднага влезе в НАТФИЗ, като завърши. Без връзки, без нищо. Той нито е с моето име, никой не знаеше, че ми е син. Беше интересно, че и той влезе веднага. Радва ме сега много. Те в момента се учат, през август в големите жеги. Тепърва започнаха от 1 август. Почиваха юни и юли, вместо тогава да учат. И сега август да учат, това не е нормално според мен. Нищо не е както трябва.

- Из светските среди се говори, че Албена Михова вече е готова да стане баба. Как гледате на подобни твърдения?

- Какво? О, не. Това е смешно! Той е много малък, сега завърши училище. Това време мина, когато се женеха на 12 г. Синът ми тепърва трябва да се изучи, да си намери работа и тогава. Той е нормален мъж. Просто има гадже. Готова ли съм да стана баба? Не съм готова! Засега съм си Албена, важното е да си добър и да имаш приятели, да си жив и здрав. Сватбите ще са по-нататък, нека да си поживее това момче. Много бързате да го обречете (смее се).

- Хората често ви свързват с комедията заради образите, които играете? Какво може да ви натъжи?

- Нищо не може да ме впечатли вече, камо ли да ме натъжи. Нищо ново не се случва, за да ме хвърли в оркестъра, както се казва. Трябва човек да си знае интереса.

- А от политика интересувате ли се?

- Не. И да се интересувам, не коментирам вече, защото няма смисъл. Който и да дойде, в тази държава има още толкова работа да се върши. Много време трябва, за да се промени нещо. Аз чакам извънземните да дойдат и да оправят нещата (смее се). Това също е позиция, нали?

- Абсолютно! А културата ще могат ли да я оправят извънземните?

- Аз не вярвам те точно да дойдат да ни оправят нашата българската култура. Те не са българи, нали? (смее се).

- Еми май не.

- Извънземните трябва да са българи, за да усещат българската култура, за да я оправят. Няма оправия тая работа. Лошото е, че едно време беше много качествена културата, а сега вече не се и цени. Влизат както заварят в театъра облечени - по дънки... Културата не е много уважена според мен, а да не говорим за оценяване на качествата. Винаги има йерархия, един е по-добър от друг. Заплащането е различно на различните места. Аз и в частни трупи като съм била, всеки взима различно. Това никога няма да се оправи. В театрите някои директори успяват да направят доста промени. Аз лично съм много впечатлена от Калин Сърменов в Сатиричния театър. И не защото в момента ми е директор. Той направи театъра чисто нов. Ние работихме като волове три години и толкова средства се събраха, за да се оправи самият театър. Постоянно излизаха по 3-4 премиери, което е доста голям конвейер, но държавата не може да издържи на такова нещо. Да, театърът е бизнес по някакъв начин, но той е нужен на хората. Винаги сме играли на пълни зали. Сега е друго положението, помолени сме да намалим нашата дейност, от което рязко и изведнъж ни спадат доходите съответно. Това е трудно за един актьор в България. Това е политиката за мен - борбата да имаш работа, за да можеш да си плащаш сметките, за съжаление ние нямаме вече средства за повече. Ако нямаш настрани нешо заделено, си обречен. Каквато и заплата да имаш... Те казват - да дадем пари на тези, които не взимат заплата. Ама нали знаете, че всеки почти изплаща някакви кредити. И като си изплатиш кредита с тази заплата и после какво - нищо. Страшно е.

- Коя е Албена Михова извън светлините на прожекторите? Спират ли ви хора на улицата непрекъснато?

- Спират ме постоянно и да си призная настроението най-много ми го оправят хората. Сутрин, като разхождам кучето, и често ме спират и ми казват: „Ей, колко сте готина, да сте жива и здрава, вие сте ни любимата актриса“. Днес една майка със сина си мина и ми се усмихват и аз ги поздравих. Аз не съм такъв тип да подминавам хората, които ми се усмихват и радват. Аз усещам, че хората ме харесват. Не съм и направила нещо, че да не ме харесват. Слава Богу, все още съм си с акъла (смее се). Нищо, че сме шизофреници. Ние, ако не сме шизи, няма да има театър. Вижте в какво време живеем. Добре, че сме ние, да осмиваме или да правим нещо, което е актуално. Аз много харесвах предаванията, които правехме по телевизията. Не говоря за политическите, а забавните. За съжаление те са все по-малко и в момента даже няма нито едно май. Всичко комедийно изчезна, премахнаха хумора от телевизиите, за което ми е много мъчно. Сега има много музикални неща, ние сме един музикален народ и вече шегата настрана, само че в другия смисъл. Ще видим докога всички ще изкарат без смешки. И като затворят театрите и моловете като затворят и кво остава - какво ще прави този народ? Но побързаха да затворят първо театрите. Аз не злобея. Да сме живи и здрави всичко и всички да имаме. Навсякъде да можем да ходим, това е най-важното нещо за един човек - да има своята свобода, особено в своята страна. Затова се и борят всички хора. Един стачкува за едно, друг - за друго. Ние сме едни свидетели на нашето време. Тия случки и тази стара драматургия се повтарят през някакъв цикъл. За втори път ми се случва на мен такова нещо, толкова силно изразено по улиците. Аз като бях студентка, имаше такива неща, като се сменяше властта. Ще видим накъде ще отиде работата. Пък и ние сме жени, по-добре да не се занимаваме, това е мъжка работа.

Моето мото е - напред, смело и смахнато! Горе главата и бистър поглед. Това го е казал Радичков!


Това е тя:

- Родена е във Варна

- Обучава се две години в школата към драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в родния си град, а през 1994 г. е приета във ВИТИЗ със специалност „Кукли“

- Още като студентка е избрана за член на екипа на „Хъшове“, с които играе четири години

- По-късно се включва в трупата на Малък градски театър „Зад канала“, а сега е на щат в Сатиричния театър, където миналата седмица представи моноспектакъла „Сама жена“

- Има син - Мартин Желанков, който в момента учи в НАТФИЗ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.