Актуализацията на бюджета мина на първо четене във финансовата комисия на НС

Актуализацията на бюджета мина на първо четене във финансовата комисия на НС

Депутати поискаха информация за условията по новите заеми

Актуализацията на бюджета за 2020 г. бе приета днес от финансовата комисия на парламента с 13 гласа „за”, 6 - „против” и 1 „въздържал се”. По време на дискусиите депутатите изразиха притеснения относно това защо таванът за дълга за годината трябва да се вдига до 10 млрд. лв.

„Неизбежна е тенденцията да расте държавният дълг”, смята Румен Гечев от БСП. Според него проблем е това, че предложението е без направена средносрочна рамка за 2020-2021 г. „Предложените числа в мотивите имат вид на числа, подхвърлени на основата на някаква експертна оценка, но за тях няма разчети”, допълни Гечев. Той прояви неразбиране защо се тегли нов държавен заем от 10 млрд. лв. „Ако има фискален резерв, да се използва”, казаха от левицата. Той

поиска да се дадат повече детайли за новия заем

- дали ще е външен или вътрешен, какви ще са условията, лихвите. Според него в бюджета да се запише в кои фирми и към кои браншове ББР ще разпредели дадените й 700 млн. лв. На критиките Горанов отвърна, че не е редно всички пари да се харчат веднага.

От ДПС и ОП подкрепиха проектобюджета. „Тук да се говори за 10 млрд. лв. е непрофесионално”, смята Данчо Цонев от ДПС. Реалното повдигане на тавана за кредити е с 7.8 млрд. лв. „Парите във фонд „Безработица” не са само за схемата „60 на 40”, те са и за тези, които ще са напълно безработни – това са парите, с които те ше си получават обезщетението”, поясни Цонев като отвърна критиките на Гечев. Той допълни, че кредитите, които ще се отпускат от търговските банки, ще се дават на фирми с добър кредитен рейтинг и затова мярката е подходяща. Депутатът от ДПС обаче изтъкна, че на този етап от партията смятат стъпките за достатъчни, но вбъдеще, в зависимост от срока на кризата,

ще трябва периодично да се добавят нови мерки.

Александър Сабанов от „Обединени патриоти“ също изтъкна, че схемата за увеличаване на капитализацията на ББР е подходяща. „ББР няма да раздава кредити, а гаранции”, поясни той.

Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова каза, че консервативният подход при оценяване на променения размер на приходи и разходи е правилен. „Видях консервативен подход за оценяване на спада на приходите и на ръста на разходите – за мен това е правителен подход. Възможността за един сериозен ликвиден буфер трябва да бъде подкрепена – буферът трябва да го има и правителството да има гъвкавост”, допълни Стоянова.

Предложението на правителството е приходите да се намалят с 2.44 млрд. лв. и разходите да се увеличат с 1.070 млн. лв., от които 70 млн. лв. ще се използват за допълнителните разходи, които ще предизвика увеличението на лимита на държавния дълг. Таванът за заем е вдигнат на 10 млрд. лв. Като

така потенциалният нов дълг е 7.8 млрд. лв.

От него на първо място ще се търсят от пазара 4.2 млрд. лв. В тях влизат новият заложен дефицит от 3.5 млрд. лв. (около 3% от БВП на страната), заедно със 700 млн. лв., които ще бъдат пренасочени към ББР. 1 млрд. лв. ще бъде трансферът към фонд „Безработица”, за да може да посрещне мярката за запазване на заетостта „60 на 40”. Останалата част от лимита за държавен дълг ще се използва само в случаи, че се налага след кризата, или през тази година допълнително ликвидно финансиране по консолидираната фискална програма. „Останалата сума ще служи като буфер”, обясни Горанов по време на заседанието. Средният за годината спад на заетите ще е 2.1 на сто, а заетостта ще се увеличи с 2 пункта, като ще започне да се възстановява в края на 2020 г. и да продължи през 2021 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.