Актрисата Стефка Янорова: Помощ, искам си театъра!

Актрисата Стефка Янорова: Помощ, искам си театъра!

Една жена от вида на изчезващите хора. Всичко в нейния живот е подчинено на любовта. Така водещият Мон Дьо представи актрисата Стефка Янорова в тв предаването „Неделята на Нова“ и предположи, че ако тя беше родена извън пределите на нашата държава, например отвъд Океана, със сигурност сега щеше да има поне 2 оскара.

„Аз съм много любопитно момиче“, призна за себе си актрисата от театър "Българска армия", обяснявайки, че започваш да се губиш в стремежа да си безкрайно различен от себе си в професията. „Животът е това, в което го превърнеш. В момента се чувствам като разклатена везна. От една страна имам повече време, от друга страна ми липсва, че съм далеч от театъра, мъчно ми е за това, което става. Но виждам надежда – както в момента преди да изгрее слънцето“, каза Янорова. Тя се надява оттук нататък да живеем малко по-осъзнато. Това, че успяхме да останем насаме със събе си, ни е показало, че няма смисъл да бързаме толкова, животът не е състезание. Тя сама е започнала да цени малките неща повече и да се чувства по-смирена – в професията и не само.

Актрисата коментира активното показване в периода на кризата на театрални спектакли онлайн и каза, че не е сигурна дали би се включила в това. Според нея публиката е важно действащо лице и тя не разбира общуването, в което такава липсва: „Може да съм старомодна, но мисля, че живият контакт е незаменим“. Янорова не скри, че репетициите и представленията много й липсват и определи сегашната ситуация като „Шекспирова пиеса отвсякъде“. Относно подходящия девиз на днешните времена тя цитира Гьоте: „Светлина, повече светлина“.

На въпроса кой е нейният Бог, Янорова отговори, че това е любовта – тя винаги я е изваждала на повърхността. „Не съм религиозна, но съм вярваща. Усещала съм Бог в най-хубави и най-лошите си моменти“, сподели актрисата и разказа случка от периода, в който снимали филма „Врабците през октомври“ с режисьора Анри Кулев. Към екипа се присламчило детенце от ромски произход, което не искало прави, просто присъствало. На един рожден ден сред екипа то заспало под масата и Стефка го прибрала в своята стая, тъй като съквартирантката й Мая Новоселска била заминала за София. В техния разговор станала дума и за Бог. „Бог яде ли се, или се пие?“, попитало детето.

„Бог е до мен, въпросът е кога аз искам да бъда до него. Понякогат си въобразявам, че съм богоравна, например когато съм била по-млада. С годините обаче разбирам, че все по-малко неща знам и това не е лошо, то ме кара да бъда по-любопитна и търсеща“, каза актрисата. На въпроса за какво се моли, тя разкри: „За здраве, за съзнателност, за хармония, за това да обгрижваме повече земята ни“. Вярвам в Отвъдното и вярвам, че и там можем да продължим да правим избори, категорична бе Янорова. За себе си тя призна, че няма от какво да се оплаква, цената, която е платила, за да е известна актриса, тя не я измерва в жертви. „Ако ме питате за известността, понякога е леко притеснение, защото много хора навлизат в личното ти пространство и понякога са нездраво любопитни. Но отдавна не гледам на себе си като на Стефка Янорова, за която пишат вестниците. Има толкова хора, които са правили добри неща, а никой не пише за тях“, коментира актрисата. И добави, че в родопите или където и да било в българия има духовни, чисти хора, с които си струва да поговориш.

Като възпитаници на „златния клас“ на проф. Крикор Азарян никога не сме се занимавали с това колко ще сме известни, припомни си актрисата. „Обожавам това, което правя. Тайната на успеха, а то е и ключът към всичко, е обич и отговорност към това, което правиш. Проф Азарян ни казваше, че талант имат доста хора, но характерът е този, който може да изведе таланта“. Тя призна, че доста късно се е почувствала в свои води в професията, развивала се бавно и добила самочувствие едва някъде към 40. Провалът за нея е, когато прави нещата рутинно. А успехът – когато успее без страх да изкаже на сцената онова, от което най-много я боли, най-много се страхува и в което най-много вярва. Днес страхът й би звучал: „Помощ, искам си театъра“.

Най-голямата битка на Стефка Янорова в житейски план е със самата себе си. Би искала да върне лентата, за да науча някои неща, които не е успяла, и да прекара повече време с хора, които вече ги няма. Какво би написала на своето „аз“ след 30 години? „Не се страхувай“, отговори актрисата и призна, че я е страх от болката и старостта, особено гледайки какво се случва с възрастните хора у нас. „Започнахме много да се заблуждаваме, че всички можем и трябва да бъдем млади, красиви и успешни. Щом се опитваме да излъжем природата и вселената, ще си получим заслуженото“, предположи тя. .

В заключение Стефка Янорова потвърди, че юбовта е смисълът и двигателят на всичко и че ако погледнем в детски очи, ще видим, че човек се ражда, за да обича.

За финал: Ако актрисата за миг беше Господ, тя не би искала нищо да казва на Стефка Янорова. Просто би я прегърнала...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.