Е дна жена от вида на изчезващите хора. Всичко в нейния живот е подчинено на любовта. Така водещият Мон Дьо представи актрисата Стефка Янорова в тв предаването „Неделята на Нова“ и предположи, че ако тя беше родена извън пределите на нашата държава, например отвъд Океана, със сигурност сега щеше да има поне 2 оскара.
Една жена от вида на изчезващите хора. Всичко в нейния живот е подчинено на любовта. Така водещият Мон Дьо представи актрисата Стефка Янорова в тв предаването „Неделята на Нова“ и предположи, че ако тя беше родена извън пределите на нашата държава, например отвъд Океана, със сигурност сега щеше да има поне 2 оскара.
„Аз съм много любопитно момиче“, призна за себе си актрисата от театър "Българска армия", обяснявайки, че започваш да се губиш в стремежа да си безкрайно различен от себе си в професията. „Животът е това, в което го превърнеш. В момента се чувствам като разклатена везна. От една страна имам повече време, от друга страна ми липсва, че съм далеч от театъра, мъчно ми е за това, което става. Но виждам надежда – както в момента преди да изгрее слънцето“, каза Янорова. Тя се надява оттук нататък да живеем малко по-осъзнато. Това, че успяхме да останем насаме със събе си, ни е показало, че няма смисъл да бързаме толкова, животът не е състезание. Тя сама е започнала да цени малките неща повече и да се чувства по-смирена – в професията и не само.
Актрисата коментира активното показване в периода на кризата на театрални спектакли онлайн и каза, че не е сигурна дали би се включила в това. Според нея публиката е важно действащо лице и тя не разбира общуването, в което такава липсва: „Може да съм старомодна, но мисля, че живият контакт е незаменим“. Янорова не скри, че репетициите и представленията много й липсват и определи сегашната ситуация като „Шекспирова пиеса отвсякъде“. Относно подходящия девиз на днешните времена тя цитира Гьоте: „Светлина, повече светлина“.
На въпроса кой е нейният Бог, Янорова отговори, че това е любовта – тя винаги я е изваждала на повърхността. „Не съм религиозна, но съм вярваща. Усещала съм Бог в най-хубави и най-лошите си моменти“, сподели актрисата и разказа случка от периода, в който снимали филма „Врабците през октомври“ с режисьора Анри Кулев. Към екипа се присламчило детенце от ромски произход, което не искало прави, просто присъствало. На един рожден ден сред екипа то заспало под масата и Стефка го прибрала в своята стая, тъй като съквартирантката й Мая Новоселска била заминала за София. В техния разговор станала дума и за Бог. „Бог яде ли се, или се пие?“, попитало детето.
„Бог е до мен, въпросът е кога аз искам да бъда до него. Понякогат си въобразявам, че съм богоравна, например когато съм била по-млада. С годините обаче разбирам, че все по-малко неща знам и това не е лошо, то ме кара да бъда по-любопитна и търсеща“, каза актрисата. На въпроса за какво се моли, тя разкри: „За здраве, за съзнателност, за хармония, за това да обгрижваме повече земята ни“. Вярвам в Отвъдното и вярвам, че и там можем да продължим да правим избори, категорична бе Янорова. За себе си тя призна, че няма от какво да се оплаква, цената, която е платила, за да е известна актриса, тя не я измерва в жертви. „Ако ме питате за известността, понякога е леко притеснение, защото много хора навлизат в личното ти пространство и понякога са нездраво любопитни. Но отдавна не гледам на себе си като на Стефка Янорова, за която пишат вестниците. Има толкова хора, които са правили добри неща, а никой не пише за тях“, коментира актрисата. И добави, че в родопите или където и да било в българия има духовни, чисти хора, с които си струва да поговориш.
Като възпитаници на „златния клас“ на проф. Крикор Азарян никога не сме се занимавали с това колко ще сме известни, припомни си актрисата. „Обожавам това, което правя. Тайната на успеха, а то е и ключът към всичко, е обич и отговорност към това, което правиш. Проф Азарян ни казваше, че талант имат доста хора, но характерът е този, който може да изведе таланта“. Тя призна, че доста късно се е почувствала в свои води в професията, развивала се бавно и добила самочувствие едва някъде към 40. Провалът за нея е, когато прави нещата рутинно. А успехът – когато успее без страх да изкаже на сцената онова, от което най-много я боли, най-много се страхува и в което най-много вярва. Днес страхът й би звучал: „Помощ, искам си театъра“.
Най-голямата битка на Стефка Янорова в житейски план е със самата себе си. Би искала да върне лентата, за да науча някои неща, които не е успяла, и да прекара повече време с хора, които вече ги няма. Какво би написала на своето „аз“ след 30 години? „Не се страхувай“, отговори актрисата и призна, че я е страх от болката и старостта, особено гледайки какво се случва с възрастните хора у нас. „Започнахме много да се заблуждаваме, че всички можем и трябва да бъдем млади, красиви и успешни. Щом се опитваме да излъжем природата и вселената, ще си получим заслуженото“, предположи тя. .
В заключение Стефка Янорова потвърди, че юбовта е смисълът и двигателят на всичко и че ако погледнем в детски очи, ще видим, че човек се ражда, за да обича.
За финал: Ако актрисата за миг беше Господ, тя не би искала нищо да казва на Стефка Янорова. Просто би я прегърнала...
Монитор
