Актрисата Кристина Белчева: Ники Априлов 30 г. ми пази най-хубавата роля

Актрисата Кристина Белчева: Ники Априлов 30 г. ми пази най-хубавата роля

Ген. Мутафчийски отложи юбилея ми, оставам на 59

Всички смятат моите снимки за истинските на Мерилин Монро, казва в интервю за "Телеграф" актрисата Кристина Белчева, която се изявява и като певица, самостоятелно в дует със съпруга си Михаил Белчев - поет, композитор и певец.

- Криси, връщате се в театъра след 30 години. Как се случи това?

-Ники Априлов е главният виновник. Има една пиеса, която му е любима от много години - „Пеперуди, пеперуди“ на Алдо Николай, автора на „Госпожа Стихийно бедствие“ и той ме вижда в главната роля. Много актриси са искали да играят тази роля, но той я пази за мен, и то от години. Навремето я е играла с голям успех Таня Масалитинова в Театър 199. Ники от години ме провокира с тази идея и аз се съгласих, въпреки многото ми ангажименти, но това ми достави изключително удоволствие. В другите роли са Ивайло Захариев и Елена Атанасова – прекрасни актьори. Въобще екипът ни е много добър и работим с много желание, с много любов и надежда, че ще се хареса на публиката. През всичките тези години съм присъствала на сцената и не мога да кажа, че тя ме притеснява. Интересно, че вълнението е по-различно сега... И заради това не мога да спя сега. Даже се шегувам, че толкова съм влязла в ролята на героинята, която също не можела да спи нощем. Оказа се, че и режисьорът не може да спи. Премиерите са на 19 и 20 октомври.

- Имате ли друга прилика с героинята?

- Ивайло един ден по време на репетиция ми каза: „Ох, не знам ти такава ли си или толкова си влязла в ролята!“. Казах му – ако съм такава, не знам какво трябва да направя. Героинята е интересна, с богат живот – донякъде истински, донякъде измислен... Пиесата е драма, но с много комедийни моменти, точно поради нейното неадекватно поведение. Това е характерно за този автор – да създава колоритни образи.

- Може ли да се каже, че това е новата Госпожа Стихийно бедствие?

- Не знам, не мога да кажа, мисля, че публиката ще го прецени, оцени и отсъди.

- Сигурно ви е много забавно на репетициите?

- Младите артисти са нещо по-различно от моето поколение. Спомням си и навремето колко много се вълнувахме седмици преди премиера, да не говорим, че аз преди това не можех да контактувам нормално... Докато сега Ивайло каза нещо много умно, което приех веднага – ние сме на сцената, за да се забавляваме, казва той. Репетициите ни се превърнаха в удоволствие, забавление, още повече че с Ники Априлов се работи прекрасно. Рядко са такива режисьори, които да имат подобен усет към актьора, към неговата психика, към индивидуалния начин за провокация към всеки един от нас. Деликатен, съобразителен, работи с обич и всеотдайност – това е Ники Априлов. Той самият е много интелигентен, ерудиран, много дълбок. Бил е режисьор в цяла България и на мюзикъли, на спектакли, концерти и може би това, че не е съсредоточен само в театъра го прави толкова интересен, приятен за работа и общуване.

- Вашият съпруг Михаил Белчев как реагира на завръщането ви в театъра?

- Зарадва се. Той никога не ме е спирал, напротив – поощрявал ме е. С интерес очаква и той премиерата. Не е гледал репетиции. Вижда колко много се вълнувам, много е внимателен, деликатен, създава ми условия в малкото свободно време, което имам, да науча текста. Синът ни обаче е доста по-критичен. Той като че ли не може да разбере колко е важно това за мен. Смята, че едва ли не пеенето ми е достатъчно, защото самият той не е свързан с театъра и няма как да го разбере. Аз го усещам, а и не ме е гледал в театъра. За мен е голямо вълнение, че за първи път ще ме гледа в театъра.

- На 11 ноември ви предстои поредния голям концерт в зала 1 на НДК. С какво ще е по-различен?

- Концертът е посветен на третия лъч от софийското метро. Каня зрителите да дойдат да направим едно пътешествие с много настроение и хумор. Участието на Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев в тематично свързани етюди мисля, че много ще разнообразят и освежат този спектакъл. Този път участва и Орлин Горанов. Все любими имена като Марги Хранова, дует „Ритон“, Тони Димитрова, Веселин Маринов, Хайгашод Агасян, Милица Божинова и Асен Масларски, Константин Белчев с Белчев бенд, Деси Добрева. Режисьор ще е Николай Априлов, замислил е интересни неща, но да се надяваме, че ще бъдат реализирани така, както трябва. Времето е много трудно, тежко. Осигурена е безопасност за публиката относно противоепидемичните мерки – само 30% от залата ще бъде заета. Надявам се много да са хората, желаещи да „пътуват с нас“ в новата метростанция или в третия лъч. Билетите са ограничени. „Третият лъч“ нека бъде лъч на надежда, лъч на вяра, който да ни даде оптимизъм и увереност, че нещата се случват и могат да станат въпреки трудностите.

- Успяхте да направите и концерта във Варна, който беше заплануван за пролетта...

- Като че ли енергията, която се е събирала по време на пандемията, просто избухна в този концерт – и на сцената, и в публиката. Дълго време не ни пускаха от сцената. Посрещнаха Мишо и Недялко на крака; на Хайго също станаха на крака. Хората бяха толкова развълнувани и емоционални. За нас това е едно зареждане, което ни дава сили да бъдем отново пред публика независимо от трудностите и проблемите. Направихме и една изненада – Мишо представи за първи път най-новата си песен „Песенен послеслов“ по стихове на Васил Сотиров, музиката е на Хайгашод Агасян, аранжиментът е на Славчо Лобошки. С нея успяхме да изкажем уважението си към тази публика, която през тези месеци не си беше върнала билетите и ни чакаше.

- По време на коронавируса ли я реализирахте?

- Записът беше буквално дни преди концерта. Преди това Тони Димитрова ни покани като изненада на концерт, посветен на Гого в Бургас, където изпяхме „Късна любов“. Когато един концерт е за Гого, естествено, че трябва да се пее за любов и приятелство. Там също беше много вълнуващо, по време на „Полумрака на спомена“ отново публиката стана на крака. Казвам това, защото винаги ме е вълнувало уважението на тези, към които е насочено изкуството и посланието на изпълнителите. Самата аз много пъти, когато съм сред публиката, радвайки се, вълнувайки се имам порива да стана и покажа уважението си. Наскоро Владо Пенев се беше изказал, че накрая на представлението публиката, ако уважава артиста, трябва да ръкопляска седейки, че не трябва да става на крака. Това вероятно е за европейската публика. Българинът е емоционален, има друг манталитет. Ти като имаш порива, ставаш от уважение. Не ставаш, защото бързаш да си тръгнеш, а защото не ти достига само да седиш... Каня се да му кажа, че това не е обида към артиста, а точно обратното.

- Тази година е юбилейна за вас. Направихте ли си равносметка по време на пандемията?

- Да, но проф. Мутафчийски каза, че тези рождени дни се отлагат във времето и аз се съобразих – все още съм на 59... Към възрастта нямам никакво отношение, приемам я само като цифра. Равносметката е, че съм благодарна на съдбата и на Бог за всичко, което съм получила в този живот, защото за мен приоритет е семейството. Преди да срещна Мишо, сигурно никога нямаше да го кажа. Винаги съм мечтала за театър, за сцена. Имах шанса това да ми се случи, но за мен винаги приоритет е семейството. Щастлива съм от появата на Константин, защото той съвсем пък осмисли живота ми. Най-много ме вълнува близките ми да са живи и здрави. Моля се, когато има изпитания, на мен да се случват, не на Мишо... Когато семейството ми е добре, аз се чувствам спокойна, имам сили да преодолея изпитанията, въпросът е те да не са наранени, обидени, болни... Когато са живи и здрави хората, които обичам, аз се чувствам щастлива.

- Как отбелязахте рождения ден?

- Тъжен беше – само три дни след като обявиха лошата новина. Правих домашна торта, сервирах, опитах да съм ведра, но много ми беше мъчно... Не че не го празнувахме, но всички бяхме притеснени – отвсякъде ни заливаха безнадеждни новини. Семейството ми направи всичко възможно да ме изненада. Песен, цветя, всичко, което зависеше от тях, го направиха, но въпреки това на мен ми беше много тъжно, дори се разплаках точно заради тази безнадеждност, която беше във всички ни и около всички ни. Косьо пък каза, че това бил най-хубавият ми рожден ден, с толкова много любов... В такива тежки случаи хората се събират, сплотяват, по-емоционални са, чувствителността се изостря, усещанията са по-дълбоки, по-силни и най-истински.

- Наричат ви българската Мерилин Монро, защото най-добре се вписвате в нейния образ...

- Да, имаше такъв период. В едно списание публикуваха нейни и мои снимки заедно с анкета и всички посочваха моите за истинските. Димитър Христов даже написа пиеса за нея - „Триумф и агония“, в която аз не участвах, защото тогава точно забременях, после излязох в майчинство и така остана във времето. Илияна Даскалова я изигра във Варна. Никога не съм приемала на сериозно приликата и дори не исках да играя тази роля. Никога не съм искала да бъда сравнявана. Това не ме ласкае. Предпочитам да съм си българската Кристина Белчева. Според мен Мерилин Монро и Елвис Пресли никой не може да ги изиграе.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.