Актьорът Владимир AngeLOVE и силата, която ни обича (СНИМКИ)
6

Актьорът Владимир AngeLOVE и силата, която ни обича (СНИМКИ)

Ученикът на Стефан Данаилов засне със закачка къс филм за COVID-19

Той е висок, красив, с буйна светла коса и зелени очи, ярки като филмови прожектори. Вероятно, ако се беше родил малко по` на Запад, щеше да влиза от суперпродукция в суперпродукция. Но тъй като актьорът Владимир Ангелов е роден в София, зрителите вероятно са го запомнили от някои бутикови спектакли като „Соларис“ на Стоян Радев, „Годежът“ на Мариус Куркински, „Дисни трилър“ на Галин Стоев, от номинираната за „Аскеер 2017“ пиеса на Здрава Каменова и Гергана Димитрова „Добре дошли в България“ и сериала „Четвърта власт“.

Освен това възпитаникът на един от класовете на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ (а още по-рано – и на Ники Априлов в Двореца на децата), пише поезия, занимава се с фотография, композира музика (издал е 3 албума – микс от симфонично и електронно звучене), изобщо – интересите му в областта на изкуството са плъзнали във всички посоки. „В началото се лутах, докато не дойде успокоението, че съм в състояние да синтезирам тези неща и това е, което се опитвам да правя. Много бих искал да мога да кажа, че се издържам от изкуство, но всъщност обезпечавам съществуването си с друга дейност, за да запазя своята независимост. Като се замисля, от нито едно от нещата, които ме изразяват творчески, не съм спечелил и стотинка. По-скоро инвестирам в творчество спечеленото от професията, която упражнявам“, признава Влади. Не че тя е далеч от артистичните му нагласи: от доста години той е изпълнителен

продуцент в компания на братя Чучкови

ангажирана с менажиране на класически оркестър и звукозапис на филмова музика, предимно за чужбина, включително и за заглавия, впоследствие оказали се „оскарови“...

Отскоро Владимир Ангелов влага енергия и/или средства и в създаването на късометражни филми. Миналата година участва в режисьорския прощъпалник на свой приятел, Емил Симеонов, не само като актьор, но и като автор на стихотворението, което озвучава 6-минутната поетична импресия „До средата на август“. Краткото филмче е полуфиналист от фестивал в Ню Йорк, печели специалната награда за дебют на друг в Калкута, очаква добри вести и от още няколко кинофорума. А през май Владо става автор на забавния екранен опус „Ко и Вид“ - навярно първата българска късометржка за коронавируса. В разгара на пандемията забелязва обявен от международна платформа конкурс за филми по темата, заснети в домашна обстановка. Казва си, че това е интересно, но все отмества идеята на заден план, докато...остават 2-3 дни до крайния срок. Тогава се събират в дома му с Владимир Няпи – добър другар от тренировките по калистеника, и на пожар измислят историята, заснемат я с телефон, монтират и почти в последния момент я изпращат. Успехът се измерва със зрителски лайкове и те нямат нужното време да се намесят в челото на състезанието, но филмчето за двамата приятели хипохондрици Косьо и Виделин получава покани за следващи международни прояви – за Night of Comedy в Милано, в Русия и т.н. То и екипът ни е международен, с намигване обяснява нашият герой. И двамата Владимировци са наполовина българи: Ангелов е и наполовина руснак, а Няпи – наполовина италианец...

„Страхувай се, но с удоволствие и мярка“ е посланието на мини-комедията „Ко и Вид“. „Последните няколко години от живота ми минаха доста драматично и са свързани с много загуби. И това, което научих, е, че е по-добре да гледаме на изпитанията и лошия късмет от позитивната и смешната страна. Те все ще ни се случват, не можем да ги прескочим, но можем да се научим да ги „олекотяваме“. Мисля си, че това е и смисълът на изкуството – да ни прекарва по-леко през страшното и тежкото“, разсъждава Владимир Ангелов. И не крие, че дори и той – човек, който не гледа телевизия и е далеч от медийното облъчване, успял да се притесни в началото на връхлетелия ни ужас, наречен COVID-19. Но впоследствие се убедил в истинността на максимата, че няма нищо по-страшно от самия страх. По този повод Влади цитира притча на Учителя Дънов. Смъртта тръгнала към някакъв град на Земята и св. Петър я попитал по каква работа. „Отивам да взема 1000 души със себе си“, отговорила тя. Върнала се обаче с 10 000. На въпроса на светеца защо не е спазила бройката, Смъртта отвърнала: „Аз взех само 1000, останалите дойдоха с мене от страх“...

Записите на

беседите на Петър Дънов са друга от каузите

на младия мъж. Веднъж, докато пътуват с кола, приятел му пуска аудио на такава беседа, а актьорът предлага да му запише още някоя със своя глас. „Той я хареса и я изпрати на брат си, който има онлайн платформа „Здрав живот“. Публикуваха я на сайта и понеже имаше голям отзвук, реших да продължа да записвам“, връща лентата Владо. Появява се и дама, която подкрепя финансово начинанието. Готовите вече беседи, които освен в споменатия сайт напоследък могат да се слушат и в електронната версия на сп. „Осем“, засега са около 30, обявена е и дарителска кампания, за да се запишат още толкова. „Правя го абсолютно безвъзмездно, евентуалните дарения са за техническо осъществяване – звукозапис, вдиеообработка и т.н.“, държи да уточни авторът, който определя себе си като вярващ човек. „Аз съм широко скроен, обиколих доста свят, докоснах се до различни култури – мюсюлманска, будистка. Ходих къде ли не, запознавах се с всякакви хора – всички ги усещам близки и мисля, че ни обединява вярата, а не религията“, казва актьорът и не без чувство за хумор допълва: „Като пионерче вярвах, че съм атеист. После вярвах, че съм джедай. Сега вярвам в Бога – вярвам, че има някаква сила, която мисли за нас и ни обича“.

Дали защото се чувства озарен от тази любов изписва в социалните мрежи името си като AngeLOVE? Ето го обяснението: „Ангелов е моето бащино име. Ала всеки път, когато се представях като Владимир Димитров, се намираше

някой да добави „Майстора!“

Когато баща ми, който за мен беше повече от ангел, почина, той страшно много ми липсваше. Но преосмисляйки живота си, наистина се смятам за галеник на съдбата и закрилян от ангелите“. Двете сестри на Влади отдавна са се установили в Италия и Испания, от доста време и майка му е в Мадрид, а той се надява скоро да замени градската самота от последните години със стара селска къща край река, която ще се напълни с приятели и гости. И в това дано го погали крило на ангел...

Игра на думи Влади използва не само в името си, но и в почти всеки кадър, който качва в Мрежата. „Дълго се съпротивлявах на Фейсбук, но след като всички ме убеждаваха да не съм толкова демоде, и аз си направих профил“, доверява. И понеже не може по цял ден да цъка лайкове, да снима храната си или селфита в мола, решава, че това ще бъде неговата галерия, неговата платформа за изкуство. Фотосите – режисирани или репортажни, от многобройните му пътувания фигурират там придружени със смешни надписи, „видели“ в поредната дума или израз друга дума и друг израз. Тези закачки също са начин да смекчим драматизма на деня и страха от „новото нормално“ със забавата от остроумието и вечното нормално – да се посмеем дори на неприятностите си...

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.