Актьорът Валентин Танев: Никой не ни изследва, а е просто - преди представление да ни правят антигенни тестове

Актьорът Валентин Танев: Никой не ни изследва, а е просто - преди представление да ни правят антигенни тестове

* Изпадам в диво състояние, когато работя

* Да не можеш да хванеш най-близките си за ръка – това са големи емоционални липси

- Г-н Танев, наскоро имахте премиера със спектакъла на Народния театър „Какво да правим с виолончелото?“. В тази пиеса на Матей Вишниек едни лоши хора - някакви еснафи, се саморазправят с музикант, който свири по необясними за тях причини, нали така?

- Не бих ги нарекъл лоши хора, просто това е средностатистическа извадка на нашето общество. Те не издържат на това един човек да свири непрекъснато, без да знаят защо го прави. Не могат да си дадат обяснение защо някои искат да се занимават с изкуство просто ей така.

- Вие чувствали ли сте се някога на мястото на бития и не(до)разбран човек на изкуството?

- Да, то и в момента е така. Някак си обществото казва: тези хора са ни последна грижа, какво пък толкова искат, не му е времето, дайте да видим да оправим ресторантите, да оправим туризма... Сега наистина това става по-скоро по обективни причини, но такова отношение съществува в нашата държава отдавна. Преди 10 ноември казваха: нека се занимават с изкуство, но с изкуство, за което ние ще им обясним как стават нещата. После пък нямаше пари. Спомням си отидохме с Христо Мутафчиев от името на Съюза на артистите в България да поискаме от премиера Сергей Станишев да се отделят малко повече пари за култура. И отговорът му беше: не може за всички, по-късно. Тоя отговор си битува и до днес. За първи път от началото на демокрацията при обсъждането на бюджета за догодина чух в Народното събрание съвсем откъслечна реплика, май на депутатка от ВМРО, в съвсем кратък репортаж, която настояваше да се отпуснат повече пари за култура. За първи път нещичко се прокрадна, но то беше само изказване, а дали е повлияло на бюджета - не знам. Обикновено ситуацията е „Не ни занимавайте“...

- Щом е така, вие например защо продължавате да се занимавате с изкуство?

- Ами аз да питам ли защо политиците искат да се занимават с политика? Имат някакви идеални цели ли или някакви материални цели? За себе си мога много просто да го обясня: в главата ми непрекъснато изникват сюжети, герои, характери; аз това мога да правя, вече от толкова години го правя и долу-горе го правя според мен добре. Обществото не може да бъде само от инженери, лекари, учители, които по същия начин си имат своето призвание. В края на краищата нали човек трябва да следва мечтите си. Ако всички станем зъболекари, както Уди Алън беше написал: „Ако импресионистите бяха зъболекари“, ситуацията щеше да е много изкривена. Всеки си копае в своята градинка и по този начин се образува пъзелът на обществото. Какво сме виновни аз или моите колеги музиканти, художници и други, че това раждат главите ни?! Във „...Виолончелото“, пък и в реалността се оказва, че голямата част от обществото няма нужда от нас.

- Доскоро актьорите твърдяхте, че сте щастливи само когато имате работа. COVID-19 обаче размести приоритетите. Сега щастлив ли сте на сцената, или се прокрадва и страх?

- Няма как да няма страх - толкова много случаи на COVID-19 има вече. Тази сутрин, понеже утре (в петък - б.а.) имам представление на моята постановка „Откачена фамилия“, се чух с всеки колега поотделно, за да разбера в какво настроение е, има ли някакви страхове у него, опитваме се да променим някои неща в спектакъла, за да е по-безопасно. Трябва да се пазим, нямаме друг избор, животът е по-важен от всичко останало. Щом от театъра ми съобщиха, че ще играем, значи тези разрешени 30% от местата са разпродадени, но приходите са крайно недостатъчни. Театрите по някакъв начин влизат в колаборация, смъкват наеми или ги опрощават, ние намаляваме хонорарите само и само представлението да се случи. Въпреки че ми се струва неадекватно актьорите да не са защитени. Не е правилно. Публиката има своята защита, а ние, горе на сцената, не можем нито да спазваме дистанция, нито да сложим маски. Но никой не ни изследва, нямаме тестове и разчитаме единствено на дисциплината. Гледаме да не контактуваме с много хора. А най-простото е преди представление да ни направят антигенни тестове - ние и без това идваме по-рано в театъра, от 17 до 18.30 ч. могат да изследват 15 души актьори и технически екип, за да се чувстваме спокойни. Никъде, където съм играл, не се прави! „Те са леко лудички, нека си играят на своя отговорност“ - така сме оставени. Трябва да има превантивни мерки, а не да се разчита на щастливата случайност. Виждам, че колегите вече не издържат. Наистина е много тежко за всички и във финансово, и в психично отношение. В момента голяма част от футболистите получават травми, защото не тренират редовно. При нас това, че не играем дълго време, също е губене на форма. И то не само физическа. Може да е пагубно.

- Какво от „старото нормално“ най-много ви липсва в епохата на „новото нормално“?

- Липсва ми истинският контакт с децата ми - те са в чужбина, дъщеря ми живее в Полша, а синът ми в Белгия, и не можем да се срещнем. Липсва ми контактът с приятелите: да, интересно е да си чатим, да си пускаме майтапи, но друго е, когато можеш да разговаряш очи в очи, да прегърнеш някого. Това са големи емоционални липси - да не можеш, дето се казва, да хванеш близките си хора за ръката. Аз чакам с нетърпение да почне ваксинацията и ще се ваксинирам със сигурност при първа възможност. Трудно е да не знаеш хората, с които работиш, какво носят и те да не знаят ти какво носиш. Например в момента репетирам с Иван Панев, Стефка Янорова, Дамян Тенев и др. спектакъл за Хасковския театър - той е за любов, героите трябва да се прегърнат, да се целуват, а ние избягваме тези неща. Как ще се случи, не знам.

- Имали ли сте назад в годините по-труден в професионално отношение период от тази безпрецедентна ситуация с пандемията от коронавирус?

- През 90-те години, в зората на демокрацията, нещата бяха катастрофални. Снимаше се по един филм на година, а в театралната зала влизаха не повече от 30-40 души. Нямаше абсолютно никакви пари за театър и кино. Репетирахме денем, продавахме билети в градинката на „Кристал“ и не знаехме дали ще се играе вечерта. Беше направо гладен период. Но имаше надежда, че ще мине и нещата ще се случат. Мислехме си, че ще са нужни 3-4 години, оказаха се 15, но все пак тогава хората се докосваха един друг, имаха необходимост от това и нямаха забрани да го правят. Емоционално бяха на друго ниво, някак си по-заредени. А сега това ми се струва по-сложно и по-страшно. Да, ние може би ще преодолеем тази ситуация с коронавируса до есента, имайки предвид темповете, с които се работи у нас - логистиката не е най-силната черта на българина. Икономически хората обаче много ще обеднеят и това вече се случва. И на никого няма да му е до изкуство. А и психологическите бариери към това да се събират много хора на едно място ще се преодолеят бавно. Ала за жалост времето минава, това е най-лошото...

- Разказвали сте, че баща ви се отрекъл от вас, когато сте зарязали инженерното си образование недовършено заради актьорството. Той успя ли навремето да ви гледа и да ви прости?

- Да, гледал ме е, но не е скачал от радост, въпреки че публиката ме е аплодирала. Приятно му е ставало, когато познати са му казвали: „Синът ти това, синът ти онова...“, но той беше доста обран като реакции, чешит. Човекът просто си е имал други мечти, различни от моите. Спомням си първия път, когато дойде да ме гледа в професионален театър. Майка ми му вика: „Абе кажи нещо хубаво на детето, бе, кажи му нещо добро“. Той седя, седя и каза: „Абе, не съм си давал напразно парите...“ Въпреки че изобщо не ме е издържал, докато съм следвал.

- Вие сте ярка комедийна звезда. Страдате ли от „синдрома Парцалев“ - да копнеете да изиграете нещо силно драматично или трагично, но да не можете, защото публиката още при появата ви ще започне да се смее?

- Да, има такъв синдром. Преди години играх Едип цар в Народния театър. И излизам на премиера много напушен, трагичен, романтичен такъв на сцената. И с първата реплика „Вие, граждани на Тива...“ - смях в залата! Казах си: защо бе, Господи, защо не ме приемат на сериозно хората?! Но в интерес на истината аз съм играл и драматични, и трагични роли. Не ги деля: важно е и в най-драматичните моменти да проявяваш чувство за хумор, защото той, животът, е такъв - смесица от комични и драматични моменти.

- От най-известния имитатор на Стоичков в един момент се превърнахте в най-сполучливия Иван Вазов в документален филм за 170-годишнината на поета. Труден ли е подобен преход?

- Ми то всичко си е роля. Трябва да познаваш героя си, да го изучаваш. Много ме занимава темата за Вазов, защото покрай документалния филм се заинтригувах не само от неговата личност, а от цялата му уникална българска фамилия. Владимир, Георги - братята му, български генерали, и майка им, която е държала здраво всичките си синове и те са я слушали, макар да не е била на нивото на тяхното образование. Мисля, че тази фамилия с превратностите в нейната съдба заслужава да се направи семейна тв сага за нея. То си е готов сериал. Всички тези наши сегашни сериали някак си нямат такъв драматургичен заряд. Добрият сериал иска силна драматургична основа. Ние в момента се плъзгаме по повърхността, по злободневието. И публиката започва да губи интерес. Стана еднодневка цялата работа. Преди години снимахме сериала „Хайка за вълци“. Тогава бяхме доста обругани, а и ние също не бяхме особено доволни от постигнатото. Но мина време, наскоро пак го гледах - той има силна драматургична основа, едноименната книга на Ивайло Петров е сериозна литература. И сега ми направи много добро впечатление. Какъв път сме изминали, и то в недобра посока, с тия серии, които се пишат ден за ден...

- А с другия ви коронен герой - Христо Стоичков, сприятелихте ли се? Има ли нещо, по което си приличате?

- Да, приятели сме. За жалост, когато представяше книгата си, аз имах премиера в Бургас. Той много искаше да отида, обаждаше се, говорихме, но просто нямаше как да се случи. А в книгата имало пасажи и за мен. Пък за приликите - аз също съм доста краен, когато работя. Дори бих казал - стигам до диво състояние и искам всичко да стане както трябва. Има близост в характерите ни - тази страшна упоритост и хъс.

- Коя е най-великата глупост, която сте чели за себе си в медиите?

- Страшни глупости съм чел. И най ме дразнят ония, дето бяха писали, че големи пари съм бил взимал от Съюза на артистите. А аз съм работил 10 години безкористно за тоя съюз. Страшни лъжи са това. Непочтено е. Навремето бяха писали и че понеже с Чочо (Попйорданов - б.а.) сме били хиперактивни, сме си посягали един на друг сексуално. Да бе, точно пък ние... А майката на съпругата ми се беше разстроила, като прочела, че много съм пиел и са ме носили на ръце до вкъщи. Аз тогава нямах време да си вдигна главата от работа. Писали са, разбира се, и много хубави неща, но гледам да ги отминавам, за да не ме хване суетата, че това е много опасно.

ВИЗИТКА

* Валентин Танев е роден на 21 октомври 1957 г. в град Завет

* Завършил е ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян през 1984 г.

* Работил е в Сливенския театър, „Сфумато“, „Ла Страда“, Държавния пътуващ театър, а от 1998 г. е в трупата на Народния

* Има близо 100 впечатляващи роли в пиеси като „Фенове“, „Самолетът беглец“, „Хъшове“, „Лазарица“, „Вишнева градина“, „Рицар на светия дух“, „Животът е прекрасен“, „Духът на поета“, „Опит за летене“ и др.

* Носител е на награда „Икар“ за Естрагон от „В очакване на Годо“ (1997) и „Аскеер“ за ролята във „Веселите Разплюеви дни“ (2006), за която бе избран с кастинг измежду десетки актьори от режисьора Младен Киселов

* Филми и сериали с негово участие са „Рапсодия в бяло“, „Стъпки в пясъка“, „Хиндемит“, „Врабците през октомври“, „Маймуни през зимата“, „Пазачът на мъртвите“, „Хълмът на боровинките“, „Скъпи наследници“, „Дървото на живота“, „Дунав мост“ и много други.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ