Актьорът и режисьор Ники Илиев: Споделеният успех е най-сладък

Актьорът и режисьор Ники Илиев: Споделеният успех е най-сладък

Сценарият за „Завръщане 2“ е готов

Ники Илиев е един от най-успешните родни режисьори и актьори. Той е роден е на 10 октомври 1981 г. в София.

Завършил е Френската гимназия в София и Нов български университет, специалност „Кино и телевизионна режисура“

Като ученик в XI клас става водещ на предаването "МелоТВ мания" на Канал 1,

През 2012 г. е режисьор и участник във филма "Чужденецът", през 2014 г. режисира и участва във филма "Живи легенди", третият му филм „Нокаут или всичко , което тя написа“ излиза през 2017г. Последната му лента „Завръщане' излезе преди година и пожъна огромен успех, като се превърна в любим на родните киномани. В момента освен актьор и режисьор е и преподавател в Нов български университет по кинорежисура.

Пред „Телеграф“ Ники говори за работата, студентите си и личния живот.

- Ники, в момента снимате сериала „Братя“, който вече тръгна по Nova. Само в това ли е съсредоточено времето ви или подготвяте и други неща?

- Аз съм един от режисьорите на „Братя“ и една седмица плътно снимам, една седмица се подготвям. По 12 часа на ден, шест дни в седмицата. Така че това е едно от основните неща. Същевременно с Башар Рахал и с Богомил Грозев подготвяме продължението на „Завръщане“. Сега сме в по-начална фаза, но оглеждаме локации, говорим с партньори, сценарият е написан, сега го доизпипваме. Работя и по един друг сценарий, но засега няма да издавам подробности.

- Това не е първият сериал, който режисирате. Вие бяхте един от режисьорите на „Скъпи наследници“?

- Всъщност това е петият сериал, който режисирам. Направих 25 епизода за „Скъпи наследници. Преди това режисирах „Домашен арест“. Там имам може би около 12-13 епизода. Бях един от режисьорите на „Полицаите от края на града“. Правих три сезона на „Килера“.

- По-трудно ли се режисира сериал, отколкото игрален филм?

- В никакъв случай не е по-трудно. Малко е по-изтощително като цяло. Реално погледнато начинът на снимане е същият, но процесът продължава повече време, тъй като е сериал. Един филм снимаме за около един месец. Съответно имаме повече подготовка, после повече пост продукция. Сега този сериал го снимаме четири месеца и нещо. „Скъпи наследници“ се снимаше година и половина. Така че не е по-трудно, но е по-сложно различните режисьори да напасват горе-долу една и съща визия.

- Все по-често ви виждаме в ролята на режисьор. По-интересно ли ви е от това да играете?

- Ами режисурата ми е призвание. Все пак и това преподавам, трупам и повече опит, чувствам се в свои води, по-трудно се уморявам, имам повече креативност. В момента играя в театъра – постановката „Осъдени души“, имам малка роля във филма “Пепел“ върху слънцето“ и играя лошия във филма за Ботев. В „Завръщане 2“ също ще взема участие.

- Вече е ясно, че се готви втора част на „Завръщане“. Ако трябва да бъдем искрени, този филм се превърна в любим на хората и спокойно можем да кажем, че е най-успешния ви проект. Какво мислите, че е по-различното в тази лента от това, което досега сте правил, че филмът се радва на такъв масов успех?

- Няколко фактора са. Първо, вече доста по-добре знам какво правя. Реално погледнато аз добре си давам сметка къде греша и кои неща се получават. Или поне се опитвам да си давам тази сметка и да се адаптирам спрямо ситуацията. Опитвам се да се сравнявам само със себе си и да вървя напред. Държи се много и на екипа. Сега, като се събрахме с Башар, чисто креативно дава доста добри идеи и много добре се допълнихме. Силен актьорски каст. От моя гледна точка - чисто режисьорска, най-вече опита и това, че гледам да се уча от грешките си. И се научих, че успехът е най-добре споделен, а не да се опитваш да правиш всичките неща сам. От 11 септември „Завръщане” ще може да се гледа онлайн в цял свят в каталога на новата онлайн платформа Neterra TV+. С екипа имахме удоволствието да го представим и извън България – в най-разнородни градове като Лондон, Матера, Виена, Берлин, Чикаго. Бяхме дори и в Черна гора. Публиката го прие наистина позитивно, отзивите бяха възторжени и се радваме, че заедно с Neterra TV+ ще го покажем на възможно най-много сънародници, независимо дали са в България или извън нея.

- В „Завръщане 2“ същите актьори ли ще видим или ще има нови попълнения?

- Ще са същите основни персонажи плюс две-три нови лица. Но самата история си продължава.

- Вие преподавате режисура. На какво най-вече искате да научите студентите си?

- Искам да ги науча на много неща. Да изразяват себе си чрез изкуството, чрез камера, чрез истории, които разказват визуално. Също така да се адаптират, защото това е една материя, която се променя ежегодно. Опитвам се да ги науча да са малко по-смели, малко по-дръзки.

- Смятате ли че децата имат търпението и желанието да извървят пътя, който са извървели успешните и големите в България? В последно време сякаш ставаме свидетели на това, че младото поколение иска бърза слава.

- Като цяло имат желание за бърз резултат, да. Това до голяма степен става от това, че вече всичко става по много бърз начин чрез социалните мрежи. Там нещата се случват бързо и младите хора започват да си мислят, че и с кариерата, и с човешкото развитие това така ще се случи. Те искат да започнат да правят филми и резултатът да дойде веднага. Веднага да станат много успешни. Или пък да станат актьори, да направят една роля и веднага да имат успех. В общи линии такъв успех не е траен, защото той трябва да се получи с осъзнатост, с постепенни действия и човек трябва да се наслаждава на процеса на това, което прави.

- Били сме свидетели на това, че бързият успех доста бързо си отива и то придружен от голям провал?

- Да и това продължава да се случва. За съжаление сега покрай социалните мрежи светът е много по-свързан и хората имат големи очаквания от това нещо. И съответно по-бързо се разочароват. Но винаги е било така - за да направиш нещо успешно първо трябва наистина да го обичаш, след това да обичаш процеса. И второ, да наблюдаваш себе си и да се развиваш ежедневно, ежеседмично или ежемесечно в зависимост от това, което правиш. И тогава идва успехът, но той не трябва да бъде основна цел.

- Вие извървяхте дълъг път. Кой беше най-ценният урок, който ви остави времето. Идвало ли ви е някой път просто да се откажете и да приключите?

- Никога не съм искал да се откажа, просто малко по-трудно стартирах, защото аз винаги съм искал да правя филми. Първият ми филм „Чужденецът“ излезе, когато станах на 30 години. Сега съм на 38 и сега работя по петия сериал, което е добре. Но до 30-годишната си възраст нямах смелостта да се хвърля в това, страхувайки се, че няма да успея. За щастие го преодолях, макар и малко късно. След това никога не съм искал да се отказвам. Преди около две години бях в по-труден момент, защото първите два филма „Чужденецът“ и „Живи легенди“ бяха доста успешни, „Нокаут“ не беше чак толкова успешен, но там инвестирах най-много и сърце и финанси... Това беше по-труден период, който пък ме научи на много неща. Оттогава осъзнах, че трябва да търся партньори, които наистина са ми съмишленици, да търся грешките в себе си, а не да обвинявам други хора. Така че този провал в крайна сметка се оказа добър за мен.

- В България „Нокаут“ не беше приет, както очаквахте, но пък в чужбина се прие с голям интерес.

- Той влезе в листата за награди „Еми“, в крайна сметка не беше номиниран, но беше сред 28-те предложени. Не влезе в петицата, което аз и не очаквах. Но получи разпространение в Щатите и малко в Китай. Получихме и награди от фестивали, така че филмът в крайна сметка си намери своята аудитория. Аз много си го обичам, но той си беше просто по-различен филм.

- Завърнахте се в театъра в началото на годината. След това дойде пандемията, социалната изолация, но все пак успяхте ли да видите обратната връзка от страна на публиката. Да играеш на театрална сцена е доста по-различно от филмите. Какво ви върна това завръщане?

- Върна ми тръпката към театъра. Върна ми желанието да играя пред хора и по някакъв начин ми подейства като катарзис това, че играя такава комплексна роля и вкарвам неща от себе си. Ние го играхме месец и нещо, прекъснахме го заради пандемията и сега юли месец подновихме и пак го играем. Бяхме преди няколко дни във Видин, мина доста добре. Другата седмица сме в Силистра. Така че хората са имали нужда от такова по-дълбоко представление.

- От толкова много работа остава ли ви време за личен живот? Щастлив ли е в момента в личен план Ники Илиев?

- Личният живот е малко на по-заден план ( смее се). Усещам, че би могъл да бъде по-добре, защото аз когато не работя, съм навън с кучето или тренирам. И в общи линии с това ми се изчерпва почти цялото време. Личният живот почти го няма (смее се).

- Какво си пожелавате оттук нататък?

- За себе си си пожелавам две неща. Едното е да продължа да правя това, което правя и да се опитвам да го правя малко по малко все по-добре и по-добре. Защото аз се чувствам щастлив от това нещо, намерил съм си призванието и по никакъв начин нищо не ми липсва в това отношение. И да намеря баланса между работата, която обичам и личен живот. В никакъв случай не се чувствам нещастен, но при всички случаи в личен план може да се поработи повече ( смее се). Като цяло към момента мога да направя заключение, че аз се чувствам добре, но понякога ми е криво, че доста хора в България са недоволни. Иска ми се да има по-силен дух и хората да са по-щастливи.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.