Христо Мутафчиев: Нация, която не уважава възрастните си хора, няма бъдеще

Христо Мутафчиев: Нация, която не уважава възрастните си хора, няма бъдеще

  • Обичам да пея и хвана ли микрофона, трудно го пускам
  • Културата и пенсионерите винаги минават на по-заден план за управляващите
  • Хората, които обичат театъра, продължават да идват и по време на пандемията

- Г-н Мутафчиев, разкажете ни повече за песента „Където няма време“! В какъв етап от развитието й се включихте и как премина работата по нея?

- Режисьорът Илко Ганев реши да снима филм, който носи същото име - „Където няма време“. Той е посветен на ветераните в артистичната гилдия, които вече не работят на сцената. И търсейки най-добрия начин, по който да покаже филма, той реши да създаде и песен към него. Покани Стенли да напише музиката, а Любо Киров - текста. И когато се стигна до изпълнението, те двамата ме поканиха аз да изпея третия глас.

- Казвате, че чрез песента сте изпълнили своя мечта да работите със Стенли и Любо...

- Всеки човек, когато е бил млад, е имал своите желания. Аз много обичам музиката и съм слушал супер много „Тангра“ със Стенли. Още тогава съм искал един ден да се докосна до него. Впоследствие се запознахме, появи се и Любо, чийто глас аз много харесах. В един момент желанието ми да пея с тях – ей така, дори само за удоволствие, нищо друго – беше доста силно. И то взе, че се случи.

- За вас това всъщност съвсем не е музикален дебют. Можете ли да ни върнете назад във времето до първата си среща с музиката?

- Тя е свързана с баща ми, който ме караше да ходя да свиря на цигулка. Започнах да се уча, но я зарязах по пътя някъде. Иначе аз обичам да пея. И когато отида някъде на купон или на място с жива музика, винаги скачам и пея. Понякога това създава доста проблеми. Особено в пиано барове, защото групата, която е поканена, се чувства някак ощетена, тъй като аз хвана ли микрофона, трудно го пускам.

- Не служи ли, напротив, като допълнителен стимул вашето качване на сцената?

- За интелигентни и добре възпитани хора е стимул. Но при други има ревност и завист, защото аз, смея да твърдя, пея добре. И хората обикновено, когато се кача да пея, харесват това, което правя. И искат да ме слушат мен. Така се получават доста конфузни ситуации. Но пък има други групи, с които съм много близък. Приятели сме и при тях не срещам такава ревност. Напротив, когато се появя някъде на техен концерт, самите те ме канят на сцената да пея с тях.

- Помага ли музиката на играта на сцена или пред камера?

- Актьорското изкуство не може без музикалността. Не може да си аритмичен, да не си музикален и в същото време да бъдеш широкоспектърен творец.

- Предвид темата на песента и филма „Където няма време“ – как живеят нашите артисти, които вече са се оттеглили от светлините на прожекторите?

- По принцип да си пенсионер в България, е тъжна работа. Не говоря само за творците. Тъжна работа е заради ниските пенсии, заради стандарта на живот, заради икономическото състояние на нашата държава... Заради недомислици от страна на управляващи, които и да са те. Заради това, че културата, изкуството, пенсионерите някак си винаги минават на по-заден план, защото не са най-важните неща в дадения момент. Но аз смятам, че нация, която не уважава възрастните си хора, няма бъдеще.

- Именно заради тази кауза е създаден и клубът Артисти със сребро в косите в Съюза на артистите в България. Бихте ли ни разказали повече за него, продължава ли да работи?

- Да, този клуб е създаден преди повече от десет години вече. Той е нещо като клуб по интереси. В него се събират големи български актьори, които вече не играят на сцената. Това са Красимира Казанджиева, Стефан Германов, Гинка Станчева, Емилия Радева, Стефан Илиев – светла му памет, беше тук, Иван Налбантов също беше тук, режисьорът Никола Петков, Антон Тонев... Но знаете ли, сега покрай кризата с COVID-19 те самите отказват да се събират и се пазят. И по-добре така. Иначе те си намират сами текстове, репетират си ги, Кольо Петков ги режисира. Когато можем да направим повече и да ги поставим на някоя сцена, го правим. И те играят отново пред публика. Това е едно ново начало за тях и за тях е страхотно удоволствие. А на мен мед ми капе на сърцето.

- Споделят ли ви какво ги зарежда с тази енергия да продължат да играят и търсят нови идеи?

- Това е енергията, която съществува у всеки един творец – да не спира да търси. Тя е някаква вълшебна енергия, която не може да се обясни с думи.

- В началото на месеца стартирахте и изложбата „Моите будители“. Разкажете ни повече за нея!

- Този проект го направихме с „Фантастико“, като те всъщност финансираха снимките – наем на камери, фотографи... Колегите, които участват, са личности, и то безспорни. И те са имали своите големи будители в живота, заради които са станали такива, каквито са. Смятаме, че започнахме да забравяме красивите думи в българския език. Все по-малко употребяваме тези хубави думи, които ни правят по-различни от цялата сива маса в ежедневието, в което живеем. И затова думата „будител“ е безспорна като амбиция и енергия. Искаме да си създаваме онези будители, които могат да ни извадят от духовната нищета, която е изцяло базирана на тежкото ежедневие, в което живее българският народ. Моите будители са Велко Кънев, Наум Шопов, Крикор Азарян, проф. Надежда Сейкова, която ми е учителка в академията, баща ми Стефан Мутафчиев. Моите преподаватели от средното училище, което съм завършил в Пловдив. Дядо ми беше такъв човек за мен – мъж, който ме е научил на много неща.

- Какво влияние имаше пандемията върху театъра? Запазиха ли българите желанието си да посещават театър?

- Не мога да скрия, че има много сериозно влияние. Доста се обезлюдиха театрите. Няма как да си кривя душата. Но пък хората, които обичат театъра, идват. Така че това изкуство няма как да умре, докато има публика. Бавно ще се възстанови публиката на 100% в залите. На нас това ни е ясно. Но ние сме търпеливи – и като народ, и като творци. И продължаваме да работим, без да се оплакваме. Най-малкото защото пък от Съюза на артистите в България успяхме да направим всичко възможно да се договорим с управляващите – и едните, и другите. И така във времето на криза мярката към нас, творците в държавните театри, представлява изцяло поемане на заплатата от държавата, за да не разчитаме на публиката в този момент. Това е подсигурено до края на март. И очаквам със следващото правителство да можем за увеличим този срок, както и да говорим още по-сериозно за напред.

- Преди дни проф. Велислав Минеков обяви, че екипът му в Министерството на културата работи върху нова методика за финансиране на сценичните изкуства. Водят ли се дискусии на тема как трябва да бъдат финансирани театрите?

- С нас не се водят такива задълбочени преговори най-малкото защото не е имало работни срещи, на които да се поканят всички заинтересовани страни. Имало е някакви предварителни срещи, на които са поставени на масата намерение и желание да се работи по някаква нова методика. Но на този етап задълбочен анализ не е правен. Искам да знам и от кого излиза това ново предложение – от професора или от някой друг? От сериозни хора ли се прави, или не. И не на последно място – поканени ли са другите два големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, да седнат на масата и да си кажат и те своето мнение.

- А какво е вашето мнение – функционира ли добре настоящата схема, по която се финансира театърът?

- Моето мнение е, че в този момент, в който целият свят страда от пандемията, промени в методиката не трябва да се правят. Единственото, което трябва да се направи, е да се подкрепят колегите, които работят в държавните структури, както и тези, които работят на свободна практика. Да се създаде тенденция за целева помощ към тях. Промяна на този етап не трябва да има – това знам аз. Още повече че старата методика работи добре, показаха го данните. Има интерес от страна на зрителите, театралните институции произвеждат нови интересни събития. Ако се прави каквото и да е било – то трябва да се мисли в посока надграждане върху базата, която имаме. Да се изчислят данни, да се вземат различни видове театри като успеваемост. Да се приложи пилотно една такава промяна с тези групи и ако тя даде резултати, да се премине към обобщаване. Но да хвърлиш целия театър в хаос само защото си решил, че си измислил най-великата методика на света... аз лично няма да се съглася и няма да сложа подпис под такова нещо.

- Въпреки пандемията и мерките моноспектакълът ви „Плач на ангел“ продължава да се радва на голям интерес. Разкажете ни повече за него – останаха ли малки хора в България?

- Играя представлението „Плач на ангел“ в камерната сцена на Народния театър. Мога да кажа, че то се радва на голям зрителски интерес. А що се отнася за темата в него, в България в момента е пълно с малки хора. Заради обърканост, заради икономическото състояние, заради възраст, заради пандемията и заради политическата криза, която създадохме всички ние заедно. Всичко това мачка самочувствието на човека и го прави малък.


Визитка:

* Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово

* Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова

* От 1995 г. е в трупата на МГТ „Зад канала“, където е създал десетки запомнящи се роли („Харолд и Мод“, „Големанов“, „Ритъм&блус“, „Човекоядката“, „Охранители“, „Зимата на нашето недоволство“ и др.)

* Играе още в Народния театър („Хъшове“, „Духът на поета“, „Плач на ангел“), театър „Възраждане“ („12 гневни“), театър „Азарян“ („За теб“)

* Снимал се е в много филми и сериали, сред които „Дунав мост“, „Клиника на III етаж“, „Църква за вълци“, „Под прикритие“, „Ягодова луна“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“

* От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България

* От януари 2021 г. играе моноспектакъла „Плач на ангел“ в Народния театър, следващите дати за представлението са 27 ноември, 3 и 21 декември

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.