Ако златната рибка беше офталмолог

Ако златната рибка беше офталмолог

Ако златната рибка беше хирург – офталмолог, маса поразии щаха да настъпят у нас. Направо, ще окьоравеем масово. Да ме прощава Уди Алън за заемката. Защото, нали знаете българинът обича да се пише нещастен. Дори да е добре устроен – със собствен дом, автомобил, деца, приети в университета, вярна жена и блага тъща, той пак ще мрънка.

И ще се пише нещастен, но ще гледа под вежди съседа да не би да е малко по-добре от него. По традиция у нас е неприлично да си щастлив. Затова не е никак добре нашенецът да се среща със златната рибка. Представете си само, ако тя го попита: „Кажи си желанието, но имай предвид, че каквото поискаш, комшията ти ще получи двойно“. Като си се знаем, като нищо, той ще й отвърне: „Извади ми едното око“. Та, ето защо хич не ни трябва да улавяме златни рибки.

В народопсихологията на българина е заложено отколе чувството, че да си добре материално, да си здрав, да си в разбирателство с близките и да се погаждаш със съседа не е в реда на нещата. Че то и поговорките ни са такива: „Много добро не е на добро“ или още по-наглата: „Я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле“. Да сте чули скоро някой да ви е отговорил, че е спокоен, здрав и удовлетворен, когато го запитате „Как си?“ Едва ли. Но, във всички случаи ще ви засипе мрънкането, че шефа не го цени, децата не го уважават, тъщата го навиква, жена му загаря манджите, ще реди и нарежда, та ще съжалявате горко, че сте проявили любезност с въпроса.

Като се имат предвид тези особености на народната ни психология, не бива да се изненадваме, че според доклад на ООН България е на 97-о място по щастие за 2016-2018 година от 156 страни. Финландия е начело в класацията на ООН като страна с най-щастливо население, следвана от други скандинавски страни като Норвегия и Дания. В топ 10 са още Исландия, Холандия, Швейцария, Швеция, Нова Зеландия, Канада и Австрия. И ако тези страни по брутен вътрешен продукт на глава от населението, но и продължителност на живота в добро здраве, щедрост, социално подпомагане и свобода на жизнения избор стоят много по-напред от нашата страна, то какво да кажем румънците, които се класират но 48-мо място по усещането за щастие или Сърбия и Молбова съответно на 70-то и 71-во място. Спрямо тях нашето 97-то е повече от унизително. Но, такава е картинката у нас – мястото ни на опашката е според това, къде сами сме се определили да се наредим. Пределно ясно е, че обществото те възприема такъв, за какъвто ти му се представяш с поведението си, със самочувствието си, с реално постигнатото, с комплексите ти. И по сбора от всички тези компоненти ни отрежда периметъра, от който не можем да излезем, ако сами не положим усилия за това. Затова не ни приляга да се обиждаме на проучването на ООН за отредената ни 97-ма позиция. Там ни е мястото, поне докато сами не решим, че можем да възприемем света и в по-оптимистични краски, но и да положим усилия да подредим държавата си всеки според своите възможности без мрънкате и хвърляне на вини.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.