Академични разносвачи на пица

Академични разносвачи на пица

Това, че малко под 13% от студентите не завършват образованието си, не е голяма беда. В цял свят има млади хора, започват да учат и не им стигат силите да завършат. По принцип, на финалната права е редно да са най-амбициозните и най-целеустремените. Техните усилия се увенчават с диплома. Тези, които не се справят просто отпадат. У нас отпадащите са с 2% повече от ЕС, което не е толкова фрапираща цифра. Напусналите университета, ще се влеят като продавачи в стотиците павилиони за кафе и цигари, заведения, молове, ще станат сервитьори, бармани, носачи и така нататък. Столицата е голяма, работна ръка винаги си трябва, като това се отнася и за другите големи градове.

Проблемът е, че младите хора, които отпадат се влизат в армията от ниско платени работници в услугите. Някой ще каже, ами в град като София има толкова широко поле за хора, които да доставят пици, примерно, да сервират или да карат нощни смени кофешоповете. Да, обаче къде са ни инженерите, лекарите, които се връщат в провинциалните болници, след завършване, ветеринарите, които отиват да работят в селското стопанство, социалните работници и още толкова много други професии, за които нямаме кадри? Това е истинският проблем.

Има и такава част от академичната младеж, която отпада от университета заради липса на достатъчно средства или заради „потъване“ с невзети изпити, защото се налага повече да работи, отколкото учи. И това определено не звучи особено ласкателно за системата ни, която би трябвало да осигури със достатъчно стипендии тези, които наистина искат да учат. Е, има и такива, които повече щракат с пръсти в дискотеките, но, това очевидно не се отнася за последната година или поне щракането е с шпионски номера и прибежки посред нощ.

Та, проблемът, че някои студенти отпадат не е проблем на държавата, нито на местната власт. Поне от гледна точка на това, че висшите училища у нас са твърде много и твърде непропорционално разположени в реалния пазар на труда. В София се намират 22 от всички 54 университета в страната, тоест почти половината. Напоследък повечето от тях имат затруднения с набирането на студенти. От една страна, причина е демографският срив, от друга, това че изобщо не намаляват желаещите да учат в чужбина.

А, като стана дума за чужбина, вече се наблюдава обратната тенденция. Завършили в чужбина се връщат в родината и легализират дипломите си. Това звучи оптимистично, още повече, че столицата ни има намерения и претенции да се превърне в дигитален хъб, а в него вероятно ще се търсят висококвалифицирани кадри. Дано тази посока на развитие да стане устойчива. В началото на миналия век, българите са отивали да учат в чужбина и са се връщали, за да предадат наученото. Малката разлика е, че тези които се връщат са отивали, примерно, да станат учители или лекари в най-малките села и градове, за да са в полза роду. Сега, това едва ли ще се случи, но пък защо да е невъзможно?

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.