Акад. Юлиан Ревалски: Учените от БАН и тези от висшите училища трябва да се третират еднакво

Акад. Юлиан Ревалски: Учените от БАН и тези от висшите училища трябва да се третират еднакво

Искаме да подмладим състава на академиците и член-кореспондентите, за първи път има конкурс и за под 50-годишни, каза в интервю за "Монитор" председателят  на Българската академия на науките Акад. Юлиан Ревалски.

Акад. Ревалски, през май БАН обяви конкурс за избор на 17 академици и 23 член-кореспонденти. Колко бяха подадените кандидатури и за кои научни области борбата за местата е най-голяма?
 Подадените кандидатури бяха 120. Кандидатите са във всички области на науката - математика, физика, химия, науки за земята, инженерни науки, биологически науки, медицина, аграрни науки и лесовъдство, обществени и хуманитарни науки, изкуствознание, както и в областта на изкуствата. Най-оспорвана се очертава конкуренцията за академици в областта на инженерните науки, където има 9 кандидати за 2 места, и в областта на изкуствознанието и творците на изкуството, където има 7 кандидати за 2 места за академици. При член-кореспондентите най-труден ще бъде изборът в областта на обществените науки, където за 2 места има 11 кандидати, и в медицината, където за 2 места са подали документи 7 души. Разбира се, и в останалите области се очертава силна конкуренция, защото практически навсякъде кандидатите са поне 2-3 за едно място. Но искам да подчертая нещо важно - наличието на обявени места не означава непременно, че те ще бъдат запълнени. Ако кандидатите за обявени места не отговарят на високите изисквания, просто няма да има избран кандидат. За да бъде избран даден кандидат, то той или тя трябва да получи поне две трети от гласовете в Събранието на академиците.

Колко са допуснатите до конкурса кандидати и поради каква причина част от тях не бяха?

Допуснати в конкурса са 118 души, от които една четвърт са жени. Двама кандидати не са допуснати от Централната избирателна комисия до конкурса заради непълнота в изискваните материали и неспазване на срока за подаване на всички документи, изискуеми по конкурса. Имената на всички допуснати кандидати, както и основните данни от техните научни биографии и научни и научно-приложни постижения са публикувани на сайта на БАН.

Три от кандидатурите за член-кореспонденти бяха насочени към учени, които не са навършили 50 години към датата на обявяване на конкурса. Колко бяха кандидатите и от кои научни области са техните кандидатури?

За първи път обявяваме конкурс за член-кореспонденти до 50-годишна възраст, като целта ни е подмладяване на състава на академиците и член-кореспондентите. Кандидате в тази категория са 7 и са в областта на математиката, физиката, химията, биологията и медицинските науки. И там конкуренцията ще бъде голяма, защото кандидатурите са силни. Както отбелязах, това се прави за първи път в новата история на конкурсите. Тази идея се обсъжда отдавна в Събранието на академиците и член-кореспондентите. Едни от най-активните й поддръжници бяха покойният вече академик Благовест Сендов, както и академик Иван Тодоров. Аз също подкрепям идеята и я поставих като една от целите в моята програма за управление на БАН за втория ми мандат. Радвам се, че получихме подкрепата на Събранието на академиците и член-кореспондентите.

 Кога бе последният проведен конкурс за академици и член-кореспонденти на БАН? По-голям ли е интересът този път и колко учени тогава станаха академици и член-кореспонденти на академията?

Последният проведен конкурс беше през 2018 година. Тогава обявените места бяха девет за академици и 13 за член-кореспонденти. Допуснати бяха общо 96 кандидати, а избрани трима академици и 10 член-кореспонденти. Може да се каже, че интересът към конкурса за членове на Българската академия на науките традиционно е висок и устойчив във времето. И това е напълно естествено, защото Българската академия на науките е единствената научна организация в България, която по Закона на БАН има право да присъжда званията академик и член-кореспондент. Академик и член-кореспондент на БАН са най-високите академични звания в България и това е от самото създаване на БАН, вече повече от 150 години.

Преди месец подписахте споразумение за сътрудничество с Военна академия „Г. С. Раковски“. Предстои ли да узаконите съвместната си работа и с други висши училища?

Със споразумението с Военна академия се ангажираме за съвместна работа по програми за обучение в областта на сигурността. Това е един пример за много важно сътрудничество в специфична, но ключова за една страна област, с висше училище, което не е изследователски университет, което произтича от националния характер на нашата организация. БАН има действащи сътрудничества на практика с повечето от висшите училища в България и със сигурност ще разширим техния обхват.

Висшите училища, които получат статут на изследователски университети, ще имат и допълнително финансиране за научна дейност. Ще се отрази ли това по някакъв начин на работата на учените в БАН?

Приветстваме установяването на статут на изследователски университет в България. Естествено е онези университети, които отговарят на световните критерии за извършване на високоефективни научни изследвания, да получат подобен статут. Нормално е също така към тези университети да бъдат насочени и повече пари за наука. БАН ще си сътрудничи, както и досега, с тези университети и това сътрудничество съм сигурен, че ще има благоприятен ефект за учените. Същевременно ще бъдем внимателни към наличието на дебалансирано отношение, което би фаворизирало в научно отношение само изследователските университети за сметка на БАН. Съществуването на силни изследователски университети не само не противоречи на наличието на силни научни институти, каквито са повечето от институтите на БАН, а напротив, от тяхното взаимодействие и специфика се получава синергичен ефект. Например в Германия обществото „Макс Планк“ с неговите над 80 научни института и фондацията „Фраунхофер“ с над 50 научни института в областта предимно на приложните изследвания изключително успешно взаимодействат с университетите в Германия, като взаимно се допълват. Във Франция Националният център за научни изследвания CNRS, който със своите над 32 хиляди учени и помощен персонал е лидер в света, е желан партньор от всички френски университети. В България, за съжаление, в последните 30-ина години често държавните институции противопоставяха БАН на университетите.

 Това ли ще бъдат университетите, с които ще разработвате най-вече съвместни магистърски и докторски програми, които да обучат бъдещите кадри учени в академия?

Разбира се, това са университетите, с които и досега имаме най-активно взаимодействие както в научно отношение, така и с цел подготовка на бъдещи научни кадри на високо ниво, но няма да са единствените. БАН е национална организация по устав още от самото си създаване и ние ще си сътрудничим с всички висши училища, държавни или частни, с които можем да постигнем положителен ефект както в областта на научните изследвания, така и в областта на образованието и експертната ни дейност. Това ще бъде и един начин да подпомогнем онези университети, които имат потенциал да постигнат статут на изследователски университет.

Миналата година поискахте още 11 млн. лв. към бюджета на БАН за 2021-ва, за да могат заплатите на учените да не бъдат по-ниски от тези на учителите и асистентите в университетите, но това не се случи. Доведе ли това до изтичане на кадри на БАН и насочването им към вузовете и училищата, от което се притеснявахте?

Ако трябва да бъда съвсем точен, сумата, която ни трябваше за 2021 година, за да имаме същите начални заплати за академичния състав, както тези във висшите държавни училища, беше 13,1 милиона лева. Получихме подкрепа от Съвета на настоятелите на БАН, че учените в академията трябва да се третират по същия начин както учените във висшите държавни училища заради еднаквите изисквания в Закона за развитие на академичния състав в Република България към учените в научните институции и във висшите училища. За наше най-голямо съжаление бяхме пренебрегнати и не получихме тази добавка към бюджета за 2021 г.

Анализът за изтичане на кадри през 2021 г. ще направим към края на годината. За миналата година със сигурност мога да кажа, че няколко много ценни и получили развитие в академията учени приеха предложения за работа в университети. Ако в последните 20-30 години повечето от кадрите ни изтичаха към чужбина или към бизнеса, сега вече те се насочват и към университетите и една от основните причини е съществената разлика в заплащането. Искам да кажа ясно и категорично - подобен тип вътрешно за страната „изтичане на мозъци“ не е полезно нито за нас, нито за университетите, защото нарушава равновесието в научната ни екосистема. И накрая всички ще загубим!

 За какво ще настоявате при обсъждането на бюджета за 2022-ра?

За това, което казах и по-горе - за еднакво третиране на учените от БАН и учените от висшите държавни училища. Както по отношение на заплатите, така и при другите финансирания, като например заплащането на научните степени доктор и доктор на науките, където сме с почти наполовина по-ниско заплащане от държавните висши училища. Разбира се, крайно време е държавата да погледне положително и към финансиране на капиталови разходи в БАН - досега този тип разходи правим със собствени средства и със средства по проекти. Активната политика на привличане на допълнителни средства чрез проекти ще продължи в БАН, но само с това финансиране не може да се поддържа жизнена една организация. Същевременно за да получим необходимото увеличение на бюджета, ние сме заявили поемането на ангажименти за дейности, които отговарят на профила на БАН и са в помощ на държавата и обществото във всички аспекти. Във връзка с това вече сме предлагали на вниманието на МОН, както в предишното правителство, така и в настоящото, споразумение, в което БАН поема ангажименти за повишаване на ефективността на дейностите си както по отношение на научната и научно-приложната работа, така и по отношение на дейности в полза на институциите и обществото. Готови сме да предложим това и на бъдещото правителство.

 Какви са средните основните заплати на различните академични длъжности към момента и как се различават те при по-младите учени и тези с натрупан стаж?

Тази година ние получихме, както и другите бюджетни организации, 10 процента увеличение на бюджета, свързан със заплатите. Тъй като това финансиран беше далеч от необходимото за осигуряване на заплати на академичния състав, близки до тези във висшите държавни училища, ние предприехме безпрецедентна стъпка. Предложих на Управителния съвет на БАН да пренасочим (което беше много болезнено) съществена част от предвиденото увеличение на заплатите на неакадемичния състав, както и на старшия академичен състав, за да увеличим с 25 процента началните основни заплати на младшите позиции на академичния състав - асистент и главен асистент. Целта бе да дадем ясен знак на нашите млади колеги, че ние държим на тях, че искаме да останат с нас и да развиват своята научна кариера в БАН. Много съм радостен, че Общото събрание на БАН като висш орган, който разпределя бюджета на БАН, прие и гласува това предложение като мярка за запазване и по-нататъшно развитие на научния потенциал на академията! Но независимо от това в момента началните основни заплати на академичния състав в БАН са с около 30 процента по-ниски от тези за същите длъжности във висшите държавни училища! А на неакадемичния състав с висше образование - още по-ниски! Това е крайно несправедливо и недалновидно отношение към най-ефективната научна организация в България!

Визитка:

-Акад. Юлиан Ревалски е роден на 27 февруари 1956 г. в Симитли

-Завършва математика в СУ „Св. Кл. Охридски“

-Има над 60 научни публикации с над 600 цитирания

-От 1986 г. работи в Института по математика и информатика, а в периода 2012 - 2016 г. е негов директор

-Председател на Българската академия на науките от 1 декември 2016 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.