Академията е привлякла 56 млн. лв. по проекти през миналата година, което е около 40% от общия ѝ бюджет, сподели в интервю за "Монитор" председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски.

- Акад. Ревалски, при представянето на годишния доклад за дейността на БАН за 2018-а пред Народното събрание заявихте, че след 6-7 години броят на учените в БАН може критично да намалее. На какво се дължи това?

- Анализът на възрастовата структура на учените в БАН показва, че към началото на годината от всички малко над 2700 учени немалка част са в предпенсионна възраст. Това са колеги, които са на над 61-годишна възраст. Проблемът е в това, че няма достатъчно новопостъпващи млади учени, които да поемат работата пълноценно.

- Учените до 30 г. , които работят в академията, не наброяват и 80. В каква насока трябва да се променят политиките, за да бъдат привлечени младите?

- И това е обезпокояващо. За да се изгради един учен не е достатъчно да завърши магистратура и да направи докторат. Необходими са поне пет-шест години след това, за да се оформи като самостоятелен учен. Поради тази причина трябва да се обърне особено внимание както на младите хора, така и на тези, които ги ръководят. Така те ще видят, че ги очаква стабилно бъдеще. За да се реши този проблем, науката и иновациите трябва да бъдат изведени като приоритет за обществото. Така, както се случи с образованието в училище. След това трябва да последват и мерки за насърчаване на учените – за подобряване на тяхното заплащане, за привличането на млади хора. Така те по естествен начин ще останат в тази сфера.

- Вие имате ли конкретни предложения?

- Да и част тях вече бяха приети. На първо място те са насочени към насърчаването на младите хора да се занимават с наука. В последните години БАН имаше възможност да реализира три младежки програми. Последната е по-всеобхватна, защото касае младите хора не само в Академията, а изцяло в научната сфера в България. С нея се въведе статута пост-докторант, който не съществуваше досега. Чрез него можем да привличаме учени, които са защитили докторат, не само от страната, но и от чужбина. В БАН бяха назначени 33-ма души като пост-докторанти и допълнително около 200 млади учени ще бъдат финансово подкрепени тази година.

Предстоят още две програми за укрепване на кадровия потенциал в науката в България. Едната е за реинтегриране на български учени от чужбина. Другата е за финансова подкрепа на високо квалифицирани учени, които работят в страната ни, за да ги задържим тук и да не напускат България.

Остава един трети елемент, за който ние говорим вече от доста години. Необходимо е да се въведе класификатор на заплащането на научните длъжности в България. Не само в БАН, но и във висшите училища. Да се знае какви са нивата на заплащане като се почне от асистент и се продължи с главен асистент, доцент, професор. Ние предлагаме на правителството класификаторът да е свързан със средната работна заплата в страната. Например, асистентът да получава една средна заплата на месец, главният асистент с коефициент по-нагоре, след това за доцент още по-нагоре и професорът да стига до две и половина средни заплати.

Тази практика съществува в другите европейски страни - Германия, Франция, Испания и редица други. Там се знае точно какво възнаграждение получават учените за съответната длъжност.

По този начин ще е ясно какви да бъдат заплащанията на учените и как да се определя бюджетът на БАН. В противен случай трудно ще привлечем младите да останат в нашата сфера. Ние ще ги обучим и те ще избягат след това или към бизнеса, или в чужбина.

- Каква част от тях след като бъдат обучени се насочват към чужбина?

- Не мога да кажа точно процента, но голяма част от тях след като видят какво е състоянието тук и каква перспектива ги очаква, особено по отношение на заплащането, по естествен начин се насочват към чужбина. Техният труд е конвертируем и един наш докторант е конкурентноспособен на пазара на труда във всяка една развита страна в света.

- Просветният министър обяви, че средната работна заплата в университетите е 1700 лева, като разликата между най-ниската и най-високата може да е около два пъти и половина. Какво е положението в БАН?

- Ние сме далеч от това. Средната базова заплата за професор в БАН за 2018-а беше 950 лв. Върху това стъпихме, за да разпределяме бюджета за 2019. За асистент базовата заплата в БАН за 2018 г. е около 630 лв. Над това се получават добавки за доктор или доктор на науките, както и процент прослужено време. С класификатора, който предлагаме разликата между възнагражденията на асистента и професора трябва да е два и половина пъти, но при ниво на асистент една средна работна заплата за страната, за да има ученият мотивация да продължава да се развива.

- При представянето на доклада засегнахте и друг проблем – липсата на достатъчни средства за реновиране и ремонти. На проекти ли разчитате за обновяване на сградите?

- В последните години ние не получаваме средства от държавния бюджет за капиталови разходи, свързани с реновиране на сградения фонд. Ако видите институт с подобрена сграда, това е постигнато със собствени средства по проекти, които позволяват това. Трябва да се отбележи, че с отпуснатите за 2018 г. допълнителни 15 млн. лв за първи път имахме по-голям бюджет от 2009-а, след като за 2010 г. субсидията ни бе намалена почти наполовина.

- В доклада е засегната и научната продукция на академията. Къде си намираме спрямо света?

- Трябва да отбележа, че имаме повишение на качеството на научната продукция. Ние сме значително над средното световно ниво по отношение на публикационна дейност в най-престижните научни списания, които се следят от световните база данни. Същевременно ние трябва да се стремим към по-нататъшно повишаване качеството на научната продукция.

В проектно отношение имаме значителен ръст и смятам, че имаме сериозен успех. По този начин през миналата година сме привлекли 56 млн. лв. Около 40% от нашия бюджет се получава по проектна дейност - по проекти на фонда за научни изследвания, с министерства или международни проекти по линията на Хоризонт 2020, НАТО, ЮНЕСКО и други международни организации. Също така имаме и редица проекти, които са контракти с фирми както в България, така и в чужбина. Водещ партньор сме в четири от деветте национални програми за научни изследвания по теми от висок обществен интерес, а в останалите пет сме основен партньор.

Академията е високоефективна научна организация. Учените в БАН са по-малко от една четвърт от тези в България, докато те произвеждат повече от половината научна продукция на страната, която е видима в световните бази данни. Това е белег, че се работи активно и ефективно.

- Какви други проекти предстои да стартират в БАН?

- В момента се работи по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Миналата година стартираха работа четири центъра за върхови постижения в България и седем центрове за компетентност, които ще бъдат финансирани с около 340 млн. лв. в близките 6-7 години. 75% от тях са за изграждане на научна инфраструктура. Ние сме водещи в два от центровете за върхови постижения - в областта на информационните и комуникационните технологии и другият е в областта на мехатрониката и чисти технологии, и в три от центровете за компетентност. Първият етап от работата по тези проекти е свързан с изграждането на модерна научна инфраструктура, следващият - с изпълнението на научни задачи. За целта ще бъдат наети и нови специалисти. Голяма част от изследванията, които ще се извършват, използвайки изградената инфраструктура, ще бъдат насочени към българския бизнес и към българското общество.

- Бихте ли дал пример за едно такова изследване, което ще бъде започнато след като бъде изградена инфраструктурата?

- В два от центровете ще се работи в областта на информационните и комуникационните технологии. Все повече говорим за нарастващата роля в съвременния свят на изкуствения интелект-термините Big Data, Machine learning, Block chain и други, навлязоха широко не само в научния речник. Става въпрос за математически и компютърни методи за обработка на постоянно увеличаващи се големи масиви от данни и за извличане на познание от това. За целта се използват и високопроизводителни суперкомпютри.

Други два от центровете за компетентност са в областта на здравеопазването и ще се работи по това как да се използват различни природни ресурси за подобряване на качеството на живота на българските граждани. Например да се използват различни растителни видове за получаването на нови лекарства.

- Миналата година имаше протести на метеоролозите, голяма част от тях се отделиха от БАН. Какво се случва с хората, които останаха в академията, със сградите?

- С решение на Общото събрание на БАН беше създаден Институт за изследване на климата, атмосферата и водите в структурата на БАН. Това е важна интердисплинарна област на научни изследвания, с широк обществен интерес, и БАН като отговорна най-голяма научна институция в България не може да си позволи този тип изследвания да липсват в академията. В момента в него има 15 учени, всички са висококвалифицирани специалисти. Имат избран директор, имат представител в Общото събрание, работи Учредителен научен съвет, провеждат си научни семинари. В кадрово отношение му е дадена перспектива за по-нататъшно израстване и укрепване.

В момента частично подпомагаме новия институт с друг сграден фонд, за да могат колегите да работят нормално.

- 2019 година е важна за Българската академия на науките, навършват се 150 години от създаването й. Как ще отбележите годишнината?

- Да, 2019 година е изключително празнична за нас. На 12 октомври 2019 г. се навършват 150 години от създаването на Българското книжовно дружество, което прераства в Българска академия на науките през 1911 г. Ние сме най-старата национална институция в новата българска история. Надявам се да имаме много още поводи в близките месеци да говорим на тази тема. Тук само ще спомена, че ние отбелязваме тази знаменита годишнина с редица събития, които очертават ключовата роля на БАН за развитието на България, като се започне от българското възраждане и се стигне до наши дни, в областта на науката, образованието и културата. Както и пионерската роля, която учените от академията са изиграли и играят в редица ключови отрасли на икономиката на страната, които водят до изграждане на общество, основано на знанието и духовността.

Визитка:

Акад. Юлиан Ревалски е роден на 27.2.1956 г. в гр. Симитли

Завършва математика в СУ „Св. Кл. Охридски“

Има 55 научни публикации, с над 500 цитирания

От 1986 г. работи в Института по математика и информатика, а в периода 2012 – 2016 г. е негов директор

Председател на Българската академия на науките от 1.12.2016 г, с мандат до 2020 година

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини