Акад. Юлиан Ревалски: Създаваме единен център за върхови постижения

Акад. Юлиан Ревалски: Създаваме единен център за върхови постижения

Платформите с изкуствен интелект ще променят качеството на образованието, подпомагайки учителите, сподели пред "Монитор" председателят на Българската академия на науките.

Aкад. Ревалски, Българската академия на науките разработва Национална стратегия за изкуствения интелект. Какво ще заложите в нея?

По наша идея преди година разработихме рамката на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект в България с хоризонт до 2030 г., която очерта основните елементи за един такъв документ. Тя бе внесена в Министерския съвет, където получи одобрение. Предложиха ни да продължим работа и по самия документ, като в момента сме на финала му. При изготвянето на стратегията екипът, който работи по нея, трябваше да се съобрази с няколко ключови елемента. Първият са европейските приоритети и директиви. Второ, да очертаем целите и задачите за това, което трябва да се направи у нас в краткосрочен план, свързано с науката, образованието, иновациите и технологиите и цифровизацията на икономиката. На трето място, трябваше да се търсят и специфичните български приоритети. Основната цел на въвеждането на изкуствения интелект е издигане на конкурентоспособността на икономиката и повишаване качеството на живота на гражданите. Затова смятаме, че освен научните и научноприложните изследвания има два сектора на приложения, които трябва да се развиват приоритетно на национално ниво - интелигентното селско стопанство и качественото здравеопазване, основано на изкуствен интелект. Изкуственият интелект представлява системи, които се самообучават и на определен етап вземат решение сами, затова има и важни правни и етични аспекти, които трябва да се имат предвид. Следващият месец ще бъдем готови и ще започнем обсъждания на стратегията с Министерския съвет и ресорното Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Какво ще се случва по отношение на двата приоритетни сектора у нас?

Когато говорим за качествено здравеопазване, не става дума то да бъде само електронно базирано, с електронна здравна карта и използване на информационните и комуникационните технологии, а за допълнителни иновации, които са свързани с изкуствения интелект. Например извличане и анализ на информация от различни бази от медицински данни, които се натрупват при изследвания на пациентите - томографски изображения, генни данни, история на лечения и други, които да подпомогнат диагностиката и лечението. Целта е с помощта на различни алгоритми за самообучаване интелигентната софтуерна система да може сама да насочи специалистите към диагностициране (при това възможно най-ранно) на болестта и лечението й. При селското стопанство идеята е да се подобри качеството на произвежданата продукция. Например чрез създаване на интелигентни компютърно-базирани системи за борба с вредители, чрез интегриране на информация относно стратегически за България култури и сортове, използване на роботизирани системи, които наблюдават посеви или домашни животни и връщат решения кога да се интервенира от страна на човека.

По време на пандемията образованието претърпя голяма трансформация. Какво ще бъде заложено относно него в стратегията?

Образованието е ключова сфера по две причини. Първо, нямаме достатъчно специалисти по изкуствен интелект и трябва да се заложат програми за обучението им. Има страни, в които се залага бройка на необходими кадри, които трябва да бъдат подготвени. Това ще направим и ние – ще се очертаят необходимите учебни програми и колко обучаващи и обучени бъдещи специалисти ще ни трябват. Вторият аспект е самият изкуствен интелект да се приложи в образованието. Пандемията ни показа, че имаме нужда от нов начин на обучение, при който използването на съвременни технологии да не спира. Платформите с изкуствен интелект ще подобрят качеството на образованието, подпомагайки учителите, без да ги изместват от учебния процес.

Имаме ли необходимата база, какви научни центрове ще трябва бъдат изградени?

За момента базата е недостатъчна. С колегите се обединихме около идеята, че България е малка страна и не трябва да се фрагментираме. Най-добре е да се създаде един център за върхови постижения за изкуствен интелект, който да концентрира научния потенциал в това направление. Той ще бъде като консорциум и в него могат да влязат БАН, Селскостопанската академия, висши училища и други научни организации. Идеята е да се обединят усилията на учените, вместо да се създават отделни малки центрове, които сами по себе си няма да имат капацитета да постигнат съществени пробиви в изкуствения интелект. Важно е да използваме и потенциала на колегите от чужбина.

Споделихте, че 13 учени са се завърнали у нас от чужбина през последни години по различни програми. Какво ги привлече обратно?

Осем души от тях се завърнаха миналата година по програмата „Петър Берон и НИЕ”, двама по програмата „ВИХРЕН” и преди това по европейски програми имахме трима. Те покриват почти всички направления – математика, информационни технологии, биология, химия, физика, социални и хуманитарни науки. Това са наши колеги, които са утвърдени учени в чужбина, и желаят да се завърнат в България, защото намират подходяща институционална среда в България за по-нататъшно кариерно развитие. За „Петър Берон и НИЕ” средствата са основно за заплащане на труда на учения. Грантът е с продължителност две години на стойност 60 000 лв. за година, а за България това не е малко. За „ВИХРЕН”, която е за утвърдени учени, е с продължителност 5 години, сумата е около 250 000 лв. на година, но те са задължени да изградят екип от минимум още 3-4 учени. Грантовете са начин наши утвърдени учени, с перспектива за развитие, да се завърнат в България или, ако са тук, да останат и да не напускат страната. Това ще подпомогне запазването на висококвалифициран научен потенциал у нас.

Миналата година заявихте, че до 6-7 години броят на учените драстично може да намалее. Ще подпомогнат ли тези действия за промяна на възрастовата структура в БАН и изграждането на едно ядро от млади учени?

В академията възрастовата структура на научния персонал не е добра. Според нашите правила в близките 6 години около 700 учени трябва да бъдат освободени от заеманите позиции. Затова трябва да се търсят различни начини за привличането на нови. Единият е естественият, чрез наши докторанти или такива, обучени в страната и чужбина, които избират научната кариера и решават да продължат работата си в БАН. Този резерв обаче не е достатъчен поради трайно намаляващия им брой през последните години. Това се дължи не само на демографски причини, но и на недооценяването на науката като приоритет на държавата. Науката е най-естествената среда в света за мобилност и ще е плюс, ако можем да привлечем учени отвън. Националните програми за реинтеграция на учените, каквато е програмата „Петър Берон и НИЕ“, са важни, за да си върнем тези учени, които имат желание. На фона на други разходи те не са скъпи - за грантове за 100 души например са нужни 6 млн. лв. на година. Това ще допринесе за запазването и развитието на качествения научен потенциал. България може да се развива като съвременна страна единствено благодарение на човешкия си потенциал, той е нашият капитал и бъдеще. Трябва да вземем пример от страните, които заложиха на научния потенциал и иновациите и имат конкурентоспособни икономики и високо качество на живот.

Учени от академията работят по различни проекти, свързани с борбата с COVID-19. На кои от тях залагате най-големи надежди да помогнат да преборим заразата?

Най-много се чува за разработката за ваксина - екипът, който работи по нея, получи подкрепа и от института „Пастьор“. Има още две направления, в които съм сигурен, че ще постигнем успех. Едното е свързано с диагностика и свързаното с нея използване на наши щамове за разработване и производство на собствени тестове за наличие на коронавируси. Другото направление е свързано с намиране на терапевтични решения - биолози, химици и биофизици работят по разработването на имуностимуланти и търсене на възможни лечения на COVID-19 и подобни заболявания.

Искам да поздравя колегите от БАН, които реагираха доброволно и самоинициативно, за да подпомогнат държавата в справянето с кризата. При това не само вирусолозите, имунолозите, молекулярни биолози, епидемиолози, които имат най-много проекти. Учени от Института по молекулярна биология работят вече два месеца в лабораторията на „Пирогов” напълно доброволно и безвъзмездно. Те ни накараха да се гордеем с тях, трябва да имаш кураж да отидеш на първа линия. Косвено в борбата с пандемията помогнаха и двете изследвания как приемат хората случващото се на Института за изучаване на населението и човека, които са част и от европейско проучване. Колегите от Института за икономически изследвания разработиха икономическа прогноза за изход от кризата, като най-вероятният им сценарий по-късно бе потвърден от Международния валутен фонд. Третото направление е на математиците, които работят по модели за анализ и прогнози за развитието на пандемията. Един от нашите екипи всяка нощ след получаване на текущите данни снабдява Националния оперативен щаб с анализи и прогнози. Всички институти, които отвориха своите виртуални среди, пък подпомогнаха обучението с предоставянето на ресурси със свободен достъп. Бързата и навременна реакция на колегите от академията показа защо е важно да имаме подготвени учени. Те реагираха на момента. Ако тепърва трябваше да обучаваме специалисти как да правят например тестове или да търсим кой да моделира и прогнозира, кризата щеше да ни е прегазила дотогава.

Усещате ли подкрепа от страна на правителството, отпуснаха се средства за работата на учените?

Въпреки кризата до този момент продължава подкрепата за учените – Министерският съвет отпусна средства в размер около 8 млн. лева за докторантите, за програмата „Петър Берон и НИЕ”, за фонда за „Научни изследвания”, като се очаква фондът да получи още средства. Важно е обаче и по-дългосрочното финансиране на науката, например какво ще се случи при определянето на бюджета за следващата година. Науката не трябва да бъде жертва на кризата, както се случи при миналата криза преди 10-ина години. Тогава БАН понесе най-тежкия удар. Този труден период показа ясно, че без учени една страна не е в състояние да се справя по време на кризи от такъв характер. Затова отново ще повторя, че инвестирането в поддръжка и развитие на научен потенциал на високо ниво е въпрос от стратегическа важност за една страна. Политиците не трябва да забравят това.

Визитка:

Акад. Юлиан Ревалски е роден на 27 февруари 1956 г. в Симитли

Завършва математика в СУ „Св. Кл. Охридски“

Има 60 научни публикации с над 600 цитирания

От 1986 г. работи в Института по математика и информатика, а в периода 2012 – 2016 г. е негов директор

Председател на Българската академия на науките от 1 декември 2016 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.