Едва 20% от българите умеят да плуват. Трябва да се въведат задължителни часове в училище, казва председателят на БЧК.

- Академик Григоров, оказва се, че БЧК е одобрен да подготвя специалисти при бедствия, аварии и катастрофи за целия Европейски съюз в специален център, който ще бъде изграден в България. Как точно се стигна до това?

- Идеята дойде от Франческо Рока – президент на Световната федерация на Червения кръст. Освен център за подготовка се предвижда и склад със запаси, които при нужда да може да обезпечат бедствие. Този склад трябва да обслужва не само България, но и другите страни от Балканския полуостров. Това означава не само храни и завивки, но и телекомуникация, радиокомуникация и превозни средства. Предвижда се и създаване на училище за парамедици. След допълнително обсъждане се стигна до виждането, че всичко това може да бъде под шапката на един европейски център. Това ще даде възможност на България да излезе пред европейската общност с друго лице. Време е да не акцентираме сами пред чужденците за негативите си, а да изтъкваме доброто, градивното, което можем да правим. То не е никак малко. След създаването на центъра в нашата страна всяка година ще идват стотици хора от цяла Европа за обучение. То ще се осъществява по европейска програма както от български, така и от чуждестранни специалисти. Завършилите ще получават европейска диплома, но издадена в България, което не е маловажно. Освен това ще бъдат създадени и нови работни места. Това е авторитет за страната ни, тъй като чужденците неизбежно ще пътуват из страната и ще рекламират индиректно българските туристически маршрути. Изграждането на центъра изискваше сериозни анализи, които бяха направени, идеята беше подкрепена от правителството. Министерството на вътрешните работи вече има готовност да предостави свой имот, който не използва и е в близост до базата на БЧК в село Лозен. Областният управител даде съгласието си за трансформирането му от публична в частна държавна собственост. На свой ред министърът на вътрешните работи направи докладна записка чрез регионалното министерство, което да внесе документацията на заседание на Министерския съвет. Очакваме окончателното решение. Нашата страна няма да бъде ангажирана финансово с проекта, всичко се финансира отвън.

- Ще правите училище за парамедици - и сега обучавате такива кадри, но никой не ги назначава по специалността. Защо?

- В Европа и САЩ почти никъде в линейките няма лекари. Лекарят е нещо голямо. Първа помощ оказват парамедиците. Не е логично бабата да я заболи корем и докторът да хуква веднага да й дава хапче. Време е и в България да се възприеме тази система. БЧК обучава парамедици, но проблемът е, че трябва да се започне една сериозна дискусия и да се реши въпросът с техния статут.

- Имате проблем и с доброволците. В какво точно се състои той?

- България е единствената страна в ЕС без закон за доброволчеството. Години наред ние от БЧК говорим, че мястото на доброволеца трябва да бъде регулирано в структурата на една бедствена ситуация. Сега тези хора, които рискуват живота си, рискуват и да бъдат уволнени от работодателите си. Когато преди няколко години бях в Аспарухово, един човек дойде и ми се оплака, че две денонощия е спасявал хора от наводнението, изривал е калта от домовете им, а когато се върнал на работа, се оказало, че са го уволнили. Тази дейност трябва да се регламентира - както на ръководството на отделните структури, така и на доброволеца. За съжаление няма разбиране и никой не иска да се заеме с разрешаването на този проблем. През 1995 г. беше гласуван законът за БЧК, държавата ни възложи изключително отговорни задачи. Това е бедствената готовност – 5 склада с всичко необходимо за 12 000 човека. Ние сме готови до 3 часа да се отзовем във всяка една точка на страната. Водното спасяване също е наша дейност. Планинската спасителна служба е към БЧК. Тя се състои от над 630 доброволци и 60 щатни спасители, обособени в 33 отряда, и 23 обучени кучета. Това са хора с големи сърца, които рискуват живота си, за да спасят живота на непознат в планината. Закон за дейността на тези от тях, които са доброволци, няма. Те не са защитени пред своите работодатели и някои от тях имат проблеми. Пускат си молби за отпуска, ползват компенсации, за да се отзоват на акция. Ето защо е необходимо час по-скоро приемането на такъв нормативен документ.

- Допреди шест-седем години имаше недостиг на водни спасители, каквито подготвя БЧК. Все още ли заминават в чужбина, след като си получат сертификатите?

- Не може да се говори за дефицит във Водноспасителната служба. БЧК обучава водни спасители и им дава сертификати, които са европейски признати. Самото обучение се осъществява по европейска програма. Една част от тях заминават за Испания и Португалия, където има търсене и заплащането е по-високо. Като цяло обаче тези специалисти са достатъчни в страната. Проблемът у нас в не малка част е у концесионерите, тъй като някои им възлагат странични дейности. Когато говорим за водните спасители, трябва да се обръщаме към тях с голямо уважение. Това са хора, които спасяват човешки животи.

- Как гледате на лансираната неотдавна идея общини и водни клубове да подготвят сами водни спасители?

- Даването на възможност на клубове и общини да подготвят неконтролируемо спасители е голяма опасност.

- Защо?

- Защото може да стане така, че давещият се да спасява спасяващия. За да бъдеш воден спасител по регламента на Европейския съюз, трябва да преминеш много сериозно обучение, което не се изразява само в плуване и издръжливост, но и в техники за спасяване и редица други неща. Затова е опасно обучението да се осъществява от структури, които не познават тази дейност и европейските изисквания. Впрочем необходимо е и въвеждането на задължителни часове по плуване в училище. Българинът не умее да плува, затова и водният травматизъм у нас е толкова висок. За разлика от Германия, където малко над 80% от населението могат да плуват, у нас това умеят едва 20 на сто.

- БЧК издаде фототипно издание на „Български народни песни от Македония“ в съставителство на Братя Миладинови. Как и защо червенокръстката организация се зае с тази дейност?

- Преди 30 години БЧК успя да получи оригинал от книгата и правото да я издаде фототипно. В това не влагаме никакви политически нюанси. За „Български народни песни от Македония“ Братя Миладинови събират материал в Западните покрайнини, Беломорието, Пиринска Македония, Струма. Книгата е издадена през 1861 г. в Загреб, тъй като е спонсорирана от епископ Йосип Щросмайер, затова у нас има и улица на неговото име. През 1950 г., когато се създава македонската държава, властите заличават „български“ и книгата вече се нарича „Македонски народни песни“. Причината да издадем сега фототипното издание е, че трябва да знаем нашата история и да се гордеем с нея. Това е знак на уважение към Братя Миладинови и епископ Щросмайер. Издадохме още и книгата за моя дядо - горноджумайския войвода Ичко Бойчев, който през 1912 г. освобождава Горна и Долна Джумая, след това и Симитли. Това е наша, българска памет, която трябва да опазим за младото поколение.

Визитка:

Христо Григоров е завършил международни икономически отношения и Висшия медицински институт, специалност „Фармация”

В периода 1992 - 2001 г. е заместник-председател на Българския червен кръст

В периода 1995 - 2002 г. е председател на Столичната червенокръстка организация

През 2001 г. става председател на Българския червен кръст. Преизбран е през 2005, 2009, 2013, 2017 година

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. д-р инж. Димитър Димов от УАСГ: Натоварване с тирове ще покаже най-точно състоянието на обгорелия мост

- Проф. Димов, как бихте коментирали случилото се с обгорелия мост на автомагистрала „Струма” близо до Дупница?

 - Засега няма подробна информация от експертизата на АПИ. Според мен, трябва да се направи не само оглед от специалисти експерти, но и да се проведе едно комплексно изпитване на съоръжението, което ще покаже състоянието на конструкцията.

 - Какво представлява това изпитване?

 - Става дума за комплексна експертиза със статично и динамично изпитване.

 - Имате предвид отгоре да има тежки камиони?

 - Да и да се предизвика динамичен ефект, за да се види какво е поведението на съоръжението след пожара.