Акад. Георги Марков пред

Акад. Георги Марков пред "Монитор": С Независимостта гласът ни вече започва да се чува

Това е един от големите успехи на българската външна политика, казва историкът

- Акад. Марков, какво трябва да знаем за ден като 22 септември?

- Трябва да напомня, че според Берлинския договор Княжество България е васално на своя сюзерен султана. Не може да сключва международни договори, да променя митата на търговията с Великите сили. Така че 22 септември е голямо историческо събитие, тъй като България вече става пълноправна държава в Европа. Нейният глас започва да се чува и може да сключва съюзи. Неслучайно само след 4 години страната ни е инициатор за образуване на Балканския съюз. Затова събитието заслужава да бъде чествано. Ние върнахме празника след 1989 година, но все още не е така осъзнат от целокупния български народ.

- Можем ли да кажем, че се появяваме на политическата карта, след като започва да се чува гласът ни?

- Появяваме се на политическата карта след Руско-турската освободителна война. Ние побеждаваме агресорката Сърбия, когато Иван Евстатиев Гешов отива в Букурещ. Той чака султана да изпрати своя пратеник. Причината е, че за да бъде пълноправен договорът, трябва да има подпис на представител на султана. А това е унизително за нас. Трябва да се осъзнае тази дата, защото е не по-малко значима от 6 септември. На 22 септември 1909 година, когато се отбелязва първата годишнина, царят и семейството му отиват на честването на Царевец. Тогава той показва чувство за историзъм. Манифестът е прочетен не къде да е, а в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. След това ще бъде провъзгласена Независимостта на Царевец. Търси се връзка между Третото и Второто българско царство. И той успява в това.

- Приемате ли акта на обявяване на независимостта като пример за добра дипломация?

- Определено. Това е един от големите успехи на българската външна политика. Тя успява да улучи щастливото стечение на обстоятелствата в отношенията на Великите сили. Княз Фердинанд изчаква Австро-Унгария да наруши първа Берлинския договор. Що се отнася до отказа на Русия да признае независимостта, това е не само суетното чувство на Николай II, който казва, че е единственият цар. Русия се принуждава да посредничи между Царство България и Османската империя. Русия отпуска един нисколихвен заем на страната ни от 85 млн. франка. По този начин въпросът се урежда финансово.

- Какъв пример трябва да си вземат днешните държавници?

- Важно е да се разбере, че институциите трябва да се сработят в името на национални цели. Винаги ще има различия. И тогава ги е имало, само че са съществували и национални цели. Една от тях е била обявяване на независимостта. Българите в Македония са имали надежда, че България ще е самостоятелна държава, че ще освободи сънародниците си от османска власт. Така че днешните институции трябва да се поучат от тогавашното разбирателство между монарха, правителството и парламента и да разберат, че хабят напразно национална енергия и губят историческо време. Никой политик не може да стане държавник, без да е осъществил поне една национална цел. Така се остава в историята. Един Александър Малинов е бил три пъти министър-председател на България. Когато променяха имената на булевардите, хората питаха кой е този Малинов, а той е голяма историческа личност. Той дори дава живота си за демокрацията, той е голям бесарабски българин.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.