Акад. Александър Балкански: Даряваме спектакли на лекари и полицаи

Акад. Александър Балкански: Даряваме спектакли на лекари и полицаи

Убийството на цирка започна със забраната на дресурата на бозайници

Фалират първо най-големите, като нас - но с тях си отива и самото изкуство, казва легендарният артист

- Г-н Балкански, най-мощната и най-богата циркова институция в света, „Сирк дю Солей“, фалира. Как ще го коментирате?

- Това не е просто цирк, а цяла индустрия. Когато е циркова индустрия, то това нещо е приоритет на държавата и така трябва да бъде. Отговарям с въпроси на вашия – Защо не фалира китайският цирк? Защо не фалира руският цирк? Именно по тази причина, защото „Сирк дю Солей“ е частен. Фалирането на този цирк е, защото те инвестираха, инвестираха... - докато не стигнаха сумата от $1 млрд., а приходи нямаше. Това започна далеч преди да дойде коронавирусът в САЩ, защото този канадски цирк гастролира предимно в Щатите и след това по света. Той има 15 пътуващи шапита, това е една циркова академия, в която работят около 500 души, държат и националния цирк-зала в Лас Вегас.

- А този удар по „Дю Солей“ не е ли удар и по целия цирк по света?

- Естествено! Липсата на пари сега се усети много силно, защото „Дю Солей“ като частен се издържа само от продажба. Погледнато от артистична гледна точка, спектаклите му са невероятни. Но начинът, по който те създават тези спектакли и ги представят, е такъв, че не може да го гледаш втори път – гледаш го веднъж и той те засища. Не е като традиционния цирк, който всеки път е различен. Тук най-силната роля изигра коронавирусът. Всички големи циркове са под опасността да фалират, а не малките. Ето, в България има 8 малки цирка. Те са в повечето случаи фамилни, от двама-трима, пет, осем души. На прост език казано – една тенджера манджа и те са спасени. Докато при големите циркове е различно. На нашия цирк издръжката на ден е 4000 евро! Това с 400 посетители на представление.

- И тези пари трябва да ги направите и за месеците, в които не играете ли?

- Ето, сега откриваме цирка, живот и здраве, на 1 септември. Играем по две представления на ден и на всяко трябва да имаме 350-400 души посетители. А ние трудно ги правим, защото първият голям удар по цирка в България беше забраната на животни. Един номер, като дресура на 8-10 тигъра на манежа, е атракцион, който много се харесва на зрителите. Но няма как да го покажем, а оттам пропадна и желанието да се ходи на цирк. И от 80-90 процента посещаемост стана 30-40 процента.

- В някои страни си запазиха дресурите с големи диви животни – в Германия, в Италия, нали?

- Разбира се, че е така. В Германия, Италия, Франция, Белгия, Испания, Португалия, да не говорим за бившия соцлагер, като Чехия, Полша, Словакия, Румъния – все си запазиха животните. Та как в Испания, Португалия, Франция ще ги забранят? Това никога не може да стане! Нали има борба с бикове. Значи тореадорът може да убие бика, а животните в цирка не могат да играят! Как ще стане това!

- А защо у нас се забраниха тези дресури?

- Хората, които го направиха, преписаха закона за защита на животните, но не както казва европейският, а както беше изгодно. В нашия закон се казва, че се забранява използването на диви бозайници в цирка. Но те не искат да си отговорят на въпроса що е то див бозайник. А дивият бозайник е в природата, не е в цирка. В цирка животните са одомашнени, дресирани, питомни, те са артисти. Създадена е между дресьора с тигъра, лъва, слона и т.н. една много висша форма на комуникация и разбиране. Точно това те го прескочиха и казаха, че това са диви бозайници. Е, не е така!

- Нали в българския цирк от край време има дресьори, които са давани за пример за много хуманно отношение, за сприятеляване с животните?

- Да! Александър Спасов – дресьор на лъвове, Станимир Спасов – дресьор на тигри, Макси Нидермайер – на мечки, има толкова много, че не мога да ги изброя всички, но те са създали традиция. Но най-големият парадокс е, че тоя закон забранява диви бозайници. А трябва да кажем, че от 80-те години на ХХ век в България, дори в държавния цирк, не е имало дресура на такива диви животни, като слонове, лъвове, тигри. Да не говорим, че слонове въобще не е имало. Това е изключително скъпа дресура. За да поддържаш три слона, ще ти струва $1 млн. И с този закон се забраняват дивите животни. Ние ангажираме от Италия, от Германия... И аз задавам въпрос: След като има закон за правото на свободно движение в Европейския съюз, за движение на трудовата сила и българи работят в Европа, защо забраняват на европейски дресьор от Италия, Франция, Испания и т.н., който има трейсинг – разрешение за свободно движение на животните в ЕС и разрешение за всяко едно животно. И те му забраняват да работи у нас.

- Май става нещо от типа на царят дава, пъдарят не дава?

- Да! Точно така. Аз при папата влязох за три минути. А тук е трудно при чиновниците да се влезе и говори.

- Какво стана при вчерашната среща с министъра на културата, разбрахте ли се да помогнат?

- Много съм доволен от срещата с министъра на културата. Обещаха помощи и сега трябва да напишем програма за какво ще се ползват парите. Обгърнаха ни с голямо внимание. Тепърва ще се срещат и с представители на останалите циркове. Лошото е, че повечето от тези малки циркове не са в регистъра на Министерството на културата. А тук е въпросът не само директорът на цирка или собственикът да членува в Съюза на артистите. Той е нашият профсъюз и трябва да защитава както интересите на директора, така и на персонала. А тая част е скрита. Създава проблеми. Това е безконтролна работна ръка, в сивия сектор. И никой не може да се оплаче, защото не е негов член.

- Вие тази година нали чествате юбилей и покрай него направихте доста разходи?

- Тази година нашата фамилия Балкански чества 200 години юбилей като циркови артисти. Направихме поръчка в Италия за нов цирк. Естествено, аз за това пари от държавата не искам, аз съм дръпнал кредит и с него поръчах шапито в Италия. Но имаме други разходи, а сега покрай коронакризата няма как да ги възстановим. На нас само едно излизане от базата до цирка струва 36 000 лв. – това са застраховки, технически прегледи и т.н. Първата помощ от правителството на провинция Квебек за „Сирк дю Солей“ е 20 млн. канадски долара. А ние искаме малка сума – 200-300 хиляди лева.

- Там май и китайци напират пари да дават?

- Китайците искат да купят „Сирк дю Солей“. Може и да стане, защото те обещават да покрият разхода от $1 млрд. И даже вече тръгнаха такива приказки: Слънцето изгрява от Китай – Сирк дю Солей означава Циркът на Слънцето.

- А нашия цирк как го виждате след кризата?

- Опасност за фалит в малките циркове няма. Защото ако имат 30 души посещение днес по 15 лв. билета, това прави 450 лв. и при второ представление стават 900 лв. Тези пари, като се разделят на 8-9 души, става една заплата от 100 и повече лева. Да, има и разходи. А при „Цирк Балкански“ с поне 30 души ние не можем да покрием една заплата. Да платим тока, наема на плаца, водата и други най-насъщни разходи.

- При вас мащабите са различни.

- Ама това е истинският цирк. Циркът от типа на всичките тези 15 на „Дю Солей“. Ако на един малък цирк аз му прехвърля само един атракцион, да кажем Глобусът на смъртта с шестимата португалци, които взимат на ден по 100 евро, това са 600 евро и малкият цирк фалира. Затова те карат с едни програмки 15 години, защото те си ги изпълняват и не могат да променят нищо. Една и съща всяка година.

- Не смятате ли да правите атрактивни дресури, например с камили, които се водят за домашни животни?

- Имаме най-много камили. Но всеки един цирк има по една-две камили. Аз обаче нямам опит с дресури. Имаме 4 понита, които ги яздят нашите внучета за радост на децата, да гледат как хлапета на по 6-7 години яздят кончета. Но ако ще показваме дресура, то трябва да е на тигри, на лъвове, на слонове. Чат-пат вкарваме масова дресура на крокодили, но българите в голямата си част не харесват рептилиите и затова избягваме. Когато показваме дресура, животното трябва наистина да е дресирано, а не само да се показва, както е в някои от по-малките циркове. Много скъпо струва издръжката на животните и транспортирането им от град на град. На мен за две камили ми трябва цял камион, а това е голям разход.

- Имате и каракачанки, големи, яки кучета – с тях предвиждате ли номер?

- Имаме четири - да стане много хубав номер, ни трябват поне 10, за да напълнят голям манеж като нашия. Затова предпочитаме да създаваме номера в областта на въздушната гимнастика, на акробатиката. Това е нашият специалитет.

- Добре, но все пак оптимист ли сте за 201-годишнина на фамилия Балканкси догодина?

- Вярвам, че науката и медицината ще намерят ваксина за този вирус. Иначе какво? - да казваме, че е дошъл потопът ли? Смятам, че до края на годината нещата ще се поуспокоят и новият сезон ще започне както трябва. В това отношение съм оптимист, нямам друг изход. Но ако не се оправят нещата и тая пандемия се разшири, първото нещо, което ще изчезне, са всичките шоуспектакли – цирк, театър, концерти, певци и т.н. Всичко това ще изчезне, а пръв ще бъде циркът.

- Защо циркът се оказва най-уязвимото изкуство?

- Защото не е държавен. Защото, ако беше държавен, ние щяхме да си кротуваме, като актьорите в театъра, да си получаваме заплатите и да чакаме да отворят сцените. Опитаха се на открито малките циркове, направиха експериментите, опитаха и на закрито, но по 30 души не е работа. Нищо не става. Театърът, циркът не са ли пълни, няма ли аплодисменти, всичко е загубено.

- Губи се магията!

- Да, така е! Но аз съм оптимистично настроен. В „Цирк Балкански“ преборихме тази пандемия с много труд, ремонтирахме, правихме нови неща. Готови сме за премиерата на 1 септември. Ще се покажем в най-съвременен вид. Не се притесняваме. Чакаме този ден да дойде. Първите два спектакъла на 1 септември и на 2 септември ще са подарък за най-достойните хора. На 1 септември ще играем за всички лекари и медици, които се бориха срещу вируса, спасяваха човешки животи. А вторият спектакъл ще го дарим на полицаите.

- Но това е чудесно! Нали ще е в Зоната?

- Да, в зона Б5, на цирковата площадка в парк Възраждане!

- Вашият цирк винаги е акцентирал и на връзката с децата.

- В „Цирк Балкански“ винаги сме се стремели нашите програми да бъдат идейно възпитателни, най-вече върху децата. Много от другите циркове гледат само да мине номерът и да вземат парите, което не е правилно. Когато зададох въпроса на министъра на туризма и спектаклите в Италия: „Защо всяка година давате по над 20 млн. евро дотации на цирковете в Италия?“, той ми каза: „Циркът е много важен за нашите деца, ние предпочитаме децата да са в цирка, отколкото на улицата с хилядите лоши неща“. Там има 1000 цирка. Аз не мога да си обясня тази алчност за пари – отвориха цирка под открито небе. Едно време спектаклите на открито се наричаха арена. И със заповед на Вълчо Червенков през 1950 г. се забраниха. А тогава имаше най-различни изяви, но всичко забраниха. Сега се почувствах много зле, като гледах спектакъла на открито. Струва ли си да работиш пред 15–20-30 души? На тях им е достатъчно, защото имат някакъв приход и могат да живеят. Докато при нас не е така. 30 души по 20 лв. билет – 600 лв., та ние само токът с тях не може да платим.

Това е той:

Александър Балкански е роден на 8 август 1942 г., в Плевен

Наследник е на световна циркова фамилия, която 200 години се занимава с това изкуство – 98 години в Русия и 102 у нас

Изнасял е представления пред ръководителите на много държави, сред които са кралиците на Великобритания, Дания, Швеция, Холандия, принцът на Монако, американския президент, играл е три пъти пред папа Йоан Павел II

През 2000 г. заедно със синовете си Александър-младши и Николай трупата основава „Цирк Балкански“, който сега е синоним на цирка у нас

Има всички най-значими награди в цирковото изкуство, както и множество държавни и на градове от Израел, Италия и България

Академик е на цирковото изкуство, а „Цирк Балкански“ е признат от Международната асоциация на цирковете за академичен цирк със световно значение

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.