'Айде, Иво, на „Ятаган“
2

'Айде, Иво, на „Ятаган“

Драгиев хваща перото на неуспял БГ поет, въвлечен в псевдотерористична групировка в нов филм

Познавате го най-вече от канала му в YouTube 'Айде БГ. Ивайло Драгиев е от онези известни личности, за които се радваме, когато разберем, че детето ни иска да му подражава. Съвсем не само хлапетата обаче са му фенове. С видеата си той и половинката му Християна Пенева успяват да грабнат вниманието на всички членове на семейството, на възраст от бебе до баба.

Днес отместваме поглед от смартфона или компютъра, за да го насочим към големия екран, където съвсем скоро ще видим Ивайло в стихията му – като актьор. Комедията „Ятаган“ ще направи премиерата си на 20 февруари, а в нея Драгиев влиза в ролята на неуспял млад български поет, хлъзнал се по наклонената плоскост на ежедневието. „Общо взето лентяйства и оставя живота да се изплъзва покрай него. Има любов в живота му – Мила (Любомира Башева), която се опитва да го измъкне от това блато, но безуспешно. В крайна сметка той става част от една псевдотерористична групировка“, разказа ни актьорът навръх Бъдни вечер, докато се подготвяше за семейния турнир по Dixit. С тъга признава, че е базирал образа си на голям сбор от реални личности, предвид твърде малкия шанс на родните поети да се издържат финансово от страстта си. „За съжаление максимата, че ако работиш това, което обичаш, няма да ти се налага да работиш и един ден в България, доста рядко се случва. Аз съм от малкото хора, които са благословени“, отбелязва екранният Никсън в „Ятаган“. Филмът представлява

тъжна сатира на съвремието ни

включващо корупция, бюрокрация, шуробаджанащина, медийни манипулации и страх от тероризъм. Самият Драгиев обяснява, че първото нещо, което го е привлякло в проекта, е нивото на абсурдност в стил „това няма как да бъде измислено“. А от работата на терен специално място в съзнанието му има моментът, в който снима с Мариан Вълев в лодка. „Той беше много притеснен, че си забравя текста, че прави лапсуси. А то беше сложна сцена – чисто технически сложна за заснемане сцена. Накрая Андрей (Андонов, режисьорът – б.а.) и Христо (Дерменджиев, продуцентът – б.а.) казаха, че това е най-хубавата сцена. Но любим момент ми беше това как актьор и мъжкар, какъвто е Мариан, се притеснява по същия начин, по който аз като млад студент едва ли не. И беше много умилително да видиш този зрял актьор, който е запазил в себе си тази актьорска притеснителност и стеснителност“, спомня си Драгиев.

И въпреки че този път залага на комедия, е категоричен, че това е от най-трудните жанрове за снимане. „Знаете, че има такъв проблем с българските комедийни сериали, където смешката е толкова подчертана и изведена да не би някой да не я разбере. Сред любимите ми примери за качествени комедии са комедиите на Чаплин, където имаме една напълно реалистична сериозна житейска драма, която по такъв начин е пресъздадена, че тя изглежда отстрани като смешно-тъжна. Де факто се смеем на чуждото нещастие. Така че ние като зрители сме доста жестоки“, разсъждава още Ивайло. Оказва се, че плоският сценарий, самоцелните вицове в диалозите и пошлостта са трите неща, които могат да го откажат от някоя роля. „Аз съм леко претенциозен актьор. Халтури не обичам да играя нито в театъра, нито в киното и телевизията. Ако е за парите, предпочитам като сервитьор да ги изкарам, отколкото да си дам лицето и времето за нещо, което е без стойност“, отсича Драгиев.

Самият той

избира категорично актьорския път на крехката възраст от 10 години

Причината – само той успява да концентрира енергията на бурното тогава хлапе в нещо градивно. Признава, че се е опитвал и в други начинания – пял е в хор, играл е баскетбол, занимавал се е и с лека атлетика. Нищо обаче не му задържа вниманието, докато един ден брат му – тогава хоров певец, заминава на турне в Япония. По-късно семейството, при което е отседнал, ги посещава в България и заедно с тях Ивайло и роднините му отиват да изгледат моноспектакъл на японска пантомимистка. „Казвах, че това ще е поредното скучно нещо, на което ще ме водят. Но тази жена, сама на сцената, без да каже нито една дума, два часа успя да прикове вниманието на целия Народен театър. Тя влизаше в салона, общуваше си с публиката, сменяше най-различни маски, образи и в крайна сметка си казах: Ей това нещо искам да правя“, спомня си с усмивка Драгиев. Казва, че именно благодарение на посещенията си в театралната школа на Петър Върбанов е успял да успокои буйния си нрав. Преди това описва сам себе си като „непоносимо дете“. „Тъй като брат ми е по-голям, майка ми има много готин лаф: „Ти, ако ми беше първо, нямаше да имам второ“, смее се Ивайло. За това, че е бил крал на белите, говори и фактът, че още когато е бил в детската градина е преборил трима третокласници. „Те бяха малтретирали брат ми. И аз като разбрах, казах „Аа, не. Това си е моят батко“. Тъй като аз бях малък, те не можеха да ме ударят, защото щеше да им навлече големи проблеми. Аз обаче изповядвах максимата „Колкото е по-голям, толкова по-лесно можеш да го уцелиш“, разказва ни още Драгиев. И допълва, че другите му големи мечти като дете били

да стане рок музикант и космонавт

Второто му желание, за съжаление, е попарено от факта, че има диоптър. Не губи обаче любовта си към астрономията и до ден днешен. Рок музиката също е с него и досега. Даже влиза в НАТФИЗ с традиционната за феновете на жанра дълга коса до средата на гърба. Лишава се от нея, след като разбира, че визията му би ограничила палитрата от образи, които би могъл да изиграе като актьор.

А когато не е на сцена, пред камерата за някой филм или за Айде БГ, Ивайло предпочита да прекарва времето си в четене. Семейството му разполага с над 10 000 тома книги, събирани от поколения. Не са му чужди и хобитата на дигиталния век, иначе казано видеоигрите. Фен е на Brawl Stars, FIFA и Assassin's Creed.


ПОЛЕЗНО И ПРИЯТНО

Учители преподават на деца чрез влога му

'Айде БГ несъмнено се нарежда сред най-популярните влогове родно производство. Ивайло и Християна са със статут на рок звезди сред подрастващите, а видеата им се оказват колкото забавни и приятни, толкова и полезни. Така, благодарение на техен клип, едно момиче им писало, че успешно си е взело контролното по история. "Друг любим момент ми е, когато учителите пускат в училище наши видеа по време на час. Например учат нещо по физика, ние имаме едно видео Топ 5 случайни открития и те го използват като добър пример, защото ние синтезираме информацията по един забавен начин, който е лесен за запомняне. Всъщност нашата идея е, че ученето трябва да бъде забавен процес, трябва да бъде предизвикателство, а не нещо задължително и наказуемо, нещо за назубряне. Голям проблем е, че любовта към ученето, която е вродена на човек – това да е любознателен и любопитен, се убива в училище“, смята Драгиев, на когото му хрумва идеята за YouTube канала, след като остава дълго време без професионални ангажименти. „Християна тогава беше студентка и имахме много време за губене. Инвестирахме известна сума в снимачна техника, в микрофони и осветление и започнахме. И по неведомите пътища ютубърски стана популярен влогът. Хората започнаха да го харесват. И всичко стана някак лавинообразно“, радостен е актьорът. Признава, че с половинката му тестват съдържанието, което публикуват с племенниците си – на 3 и 6 годинки. И ако за тях клипът е допустим, то той бил допустим за всички. Далеч обаче не боравят с бебешка кукленска стилистика. „Не обичаме да подценяваме и възрастните, които са също много голяма част от аудиторията. Опитваме се да правим така нещата, че да бъдат приятни за цялото семейство. Доста често ни пишат или ни срещат по улицата и ни казват, че цялото семейство много обича да си пусне наше видео. Това е най-големият комплимент.", казва още той.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.