Аязмо с лековите вода събира вярващи от цяла България на празника на Света Марина край лясковското село Джулюница. Според легендата изворчето се появило за пръв път преди години, когато тук дошъл беден овчар със сляпото си дете. Той оставил детето под едно дърво и тръгнал да прибира стадото. Когато се върнал, детето цялото в кал, радостно крещяло, че е прогледнало. Оттогава всяка година точно на 17 юли, деня на Света Марина изворчето бликва и на следващия ден отново пресъхва.

Хората идват тук още от полунощ като носят иконата на светицата. Отново според легендата аязмото тук се появило, когато подгонената от турците Марина, минала по този път. Тя плачела, а от сълзите и бликнала лековитата вода. В действителност историята на Св. Марина е доста по-стара и ни отнася още във времето на Древен Рим. Марина била дъщеря на езическия жрец в Антиохия и била възпитана от баща си в идолопоколонничество. Едва 12-годишна обаче тя се отдава на християнството и започва да проповядва. Заради това е измъчвана от езичниците, начело със собствения и баща. Опитите да бъде удавена не успяват и затова тя е посечена с меч по заповед на управителя на източните римски провинции Олибрий. Всъщност според друга легенда римлянинът харесал младата Марина за жена но тя отказала да му пристане и затова той наредил да бъде убита за да си отмъсти за нанесеното му унижение. През 494 г. Марина Антиохийска е обявена за светица. А през 1969 г. папа Павел VI я изважда от каноническия календар с мотива, че такава личност не е съществувала никога.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини