Лудото майче: Ах, тези хормони!
3

Лудото майче: Ах, тези хормони!

„Да знаеш, много ме прецака!“. Късмет има Диана, че чувството й за самосъхранение все пак е проработило и не е изтресла тази реплика пред мен. Както и че разбрах за умотворението й на чаша – пардон, бутилка розе.

Защото въпросното прецакване е ваканция във Франция. На Лазурния бряг. Едноседмична. Вярно, с баща й и с мен, но за Франция говорим все пак. Не за копане на нива в Горно Нанадолнище или престой в ТВУ-то в Ракитово. А за море, палми, барове, коктейли, la vie en rose..... Все неща, за които хората и серийни убийци са склонни да станат, само за да отидат там. За едноседмична почивка да не говорим.

Та на този фон отишла моята при най-добрата си приятелка и я обвинила, че я е прецакала, защото – видиш ли - отказала офертата на майка си да дойде с нас и да си ходят тандем. Както казах, късмет има, че не тя, а чашата розе беше пред погледа ми, когато разбрах, че се оплаква. Пресуших я до дъно, поех си въздух, казах „оммммм“, сипах си нова и вдигнах телефона.

Ей мамииии....., разтегли мазен глас моето от отсрещната страна.
- Диана, ти вЕрно ли си се оплаквала, че ще идваш с нас на море?
- Е, не! Не съм!
- Чувам други неща....
- Добре де, мъъъъничко. Ама това е, защото сега ще искате да обикаляме, а аз искам да си стоя на плажа и да пия коктейли.
- Моля???! А искаш ли да си стоиш в София, да си гледаш кучето и да пиеш една студена вода, защото дори коктейли не можеш да си купиш, тъй като нямаш 18?
Признавам, това последното беше стрелба с халосни патрони, защото едва ли има магазин и бар не само в София, а в цялата държава, който да се съобразява със забраната за продажба на алкохол на непълнолетни, ама свърши работа.

След няколкосекундно мълчание от другата страна на линията – явно, докато Диана слагаше от едната страна на житейските си везни опцията да остане вкъщи без джобни цяла седмица, а от другата да се „примири“ със съдбата си и да си понесе претенциозните задни части с нас, за да ги положи на някой шезлонг на френската Ривиера, в крайна сметка промълви: „Извинявай“. Почти го чух как се процежда през зъбите й. Направо изсвистява. Ама си замълчах, защото си знам, че въпреки хормоните, моето поне е добро, умно и разумно (в повечето случаи). А какви екземпляри се разхождат из училището й. За улиците да не говорим..

И като отворих приказката за хормоните – от мен да знаете, каквото и да сте чували за пубертета – по-зле е. Напълно способен е да скъси живота тройно на всеки родител. И ако си мислите, че обхваща само годините, завършващи на -тийн или че колкото по-рано започне, толкова по-рано ще свърши, жестоко се лъжете.

Моят сблъсък с хормоните на Диана започна на 10 и половина и седем години по-късно агонията продължава. При това в зазляваща тенденция. Защото с напредването на времето постепенно в живота ти започват да се появяват и всякакви външни елементи, които се водят гаджета на дъщеря ти, а в част от случаите, при това не особено спорадично, се оказват ни повече, ни по-малко психопати. От онези, които не би ги допуснал до колата си, камо ли до собствената си плът и кръв.

По едно време се чувствах като звероукротител, защото от една страна трябваше да притъпявам любопитството и изконния мъжки протективен инстинкт на баща й, успокоявайки го, че всичко е в рамки и трябва да остави дъщеря си да расте, а от друга бях като във вица за онзи, който отишъл вкъщи и казал на родителите си, че ще се жени за руска еврейка. На което баща му попитал: „Ей, синееее, какво стана с онзи хубав негър?“.

Шегата настрана, но имаше момент, в който едно вече бившо болезнено ревниво и избухливо гадже на Диана ми се струваше като херувимче на фона на най-новото попълнение в пубертетския й зоокът. И пак трябва да отчета, че има и далеч по-лоши варианти. Като например да попадне на РЦ. Не знаете какво е РЦ ли? И по-добре. Дано така да си остане. Палете свещи никога да си нямате сблъсък с рецидивисти. Аз го правя. Вярата в такива моменти много помага. Повярвайте ми! И розето, разбира се. Ама за него си знаете.

А паралелно с това неволно опознаване на тийнейджърската мъжка фауна (неволно, защото все пак съм майка на дъщеря, не на син), се озоваваш в положението да съжителстваш не с един, а с десетки пубертети. И всички те в едно и също тяло. Това на дъщеря ти.

Да ви призная, не съм учила клинична психология и не знам подробности за различните видове психопатични състояния, но съм сигурна, че циклофренията изглежда точно така. В единия момент си говориш – при това напълно спокойно, с нормален, усмихнат, подрастващ индивид, в другия очите й се насълзяват, започва да хлипа и да истерясва от нищото. Ама защо? Ама как? Това са въпроси на които отговор и до ден днешен нямам. А не е като да не ми се е случвало вече хиляди пъти. И не е като да не съм се опитвала да намеря моята грешка за тази свръхчувствителност. Барем да я поправя. Но уви, не става! Така че, вдишаш-издишаш, сипваш си една чаша розе и медитираш, надявайки се че някой ден хормоните ще се успокоят, пубертетът ще свърши и детето ти ще се превърне отново в една личност. При това уравновесена и нормална.

Оммммммм.....

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.