П редходният седемдневен период се характеризираше с температури по-ниски и близки до нормата в централната част и над нормата в останалата част на страната. През периода валежи със стопанско значение бяха отчетени в Северна и Югоизточна България.
Предходният седемдневен период се характеризираше с температури по-ниски и близки до нормата в централната част и над нормата в останалата част на страната. През периода валежи със стопанско значение бяха отчетени в Северна и Югоизточна България.
Предходният седемдневен период се характеризираше с температури по-ниски и близки до нормата в централната част и над нормата в останалата част на страната. През периода валежи със стопанско значение бяха отчетени в Северна и Югоизточна България.
Средните денонощни температури на въздуха през периода бяха между 22ºС в Казанлък и 26.9ºС в Сандански. Отклоненията на средните денонощни температури от нормата за периода бяха отрицателни и варирха от -0.9ºС в Кърджали до 2.6ºС в Лом. Средната стойност на отклонението на средно денонощната температура от нормата е положителна и е 0.5ºС, като най-ниски са стойностите на отклоненията в Централна България, а най-високи в Северозападна България и района на Добрич. В много райони бяха отчетени средни денонощни температури на въздуха по-високи от 25ºС. В станциите по поречието на Дунав, Елхово и Сандански бяха отчетени максимални температури на въздуха по-високи от 35оС. При тези температурни условия, растенията изпадат в състояние на топлинен стрес и темповете на развитие на земеделските култури се забавят.
Акумулираните суми от активни температури са от 2060ºС в София и Софийското поле, до 2628ºС в Сандански. Освен в Сандански, високи температурни суми са акумулирани още в Северозападна България и по поречието на р. Дунав – Лом, Свищов, Оряхово, Русе и Силистра, Хасково и Пловдив, а най-ниски са стойностите на сумата от активните температури в Кюстендил, Казанлък, Добрич, Разград и Шумен. Тези суми са по-високи от нормата за периода с от 96ºС в Сандански, до 402ºС в Добрич.
В началото на периода 29 юли – 4 август се прогнозира развитие на купесто-дъждовна облачност в западните райони на страната и на много места в западните и централни райони ще превали, а температурите слабо да се понижат. Ще има превалявания, придружени с гръмотевици и временно усилване на вятъра, възможни са и градушки, а на места в Западна и Централна Северна България явленията ще бъдат интензивни. В средата на периода вероятността от краткотрайни превалявания остава, но температурите постепенно ще се нормализират. Към края на периода се прогнозира ново понижение на температурите и вероятност от превалявания в източните райони на страната. Не се прогнозират температури, предизвикващи топлинен стрес, което определя температурните условия като благоприятни за растежа и развитието на земеделските култури и нормално протичане на физиологичните процеси.
През периода при посевите със слънчоглед ще се наблюдава наливане на семената. При царевицата в полските райони на страната, в зависимост от хибридите ще се наблюдават различни фази – от цъфтеж и изсвиляване при късните хибриди до фаза млечна зрелост при ранните хибриди. През третото десетдневие на юли при полския фасул ще протича фаза узряване, при памука ще се наблюдава начало на фаза цъфтеж. При овощните видове ще продължи наедряването на плодовете и узряване при праскови, сливи, кайсии, круши и ябълки.
През периода паднаха валежи, предимно в централните и на места в източните части на страната, като най-значителни количества бяха отчетени във В. Търново, 49 l/m², Ловеч, 36 l/m², Елхово, 21 l/m². Така сумата на измерените валежи до 26 юли варираше в широки граници, като най-големи валежни количества са измерени във В. Търново - 96 l/m² , Благоевград – 92 l/m², Сливен – 88 l/m² ,Кюстендил - 67 l/m², Пловдив - 65 l/m², Чирпан - 56 l/m². В тези райони валежните количества са най-големи и бяха с най-голяма интензивност, фиг. 3. В Западна и Югоизточна България падналите валежи бяха без стопанско значение. Най-малко валежи са паднали в районите на Враца, Лом, Оряхово, Добрич и София – около 20 l/m², което е между 16 и 47% от климатичната норма.
Поради неравномерното разпределение на валежите, състоянието на водните запаси в почвата се различават в различните райони на страната. Падналите валежи в Северна България прекъснаха поредицата от около 8-10 безвалежни дни, което осигури необходимия воден запас. Но в районите на Видин, Враца, Добрич, София, Кюстендил и Благоевград, валежи по-големи от 1 l/m² не са отчитани повече отчитани повече от 10 дни, което се счита за начало на засушаване.
Прогнозата за топло, но променливо време в средата на периода няма да препятства работата на полето, прибирането на реколтата и извършването на сезонните агротехнически мероприятия – почвообработки и пръскания.
Проф. д-р В. Казанджиев
Доц. д-р В. Георгиева
Монитор
