Проучване на УНИЦЕФ през 2018 г. сочи, че повече от половината ученици на възраст между 13 и 15 години са били жертва на насилие в България, а в страната ни са регистрирани 8000 случая на агресия в родните учебни заведения.

Да не говорим за нерегистрираните случаи – тоест за потърпевшите набити деца, които са удавили болката си в сълзи и не са казали на никого.

Сега същият този УНИЦЕФ залага бюджет от 600 000 лв., с който ще бори агресията в минимум 5 училища в България. Да приемем, че кампанията премине успешно и положителните резултати се случат. В пет училища. А в останалите 1964? И защо УНИЦЕФ е разтревожен за агресията в училищата, а системата ни неглижира проблема.

Агресията сред подрастващите не е нито от вчера, нито от миналия месец, нито от миналата година. Проблем, който е очеваден; проблем, който нараства с всеки изминал ден; проблем, който само констатираме. Да, искаме да го решим, но наливаме от пусто в празно.

Причините за агресията в училищата са комплексни, твърдят родни спецове. От улицата и семейството, до учителите и средата в училище. По-скоро лично на мен тези комплексни причини ми звучат като комплексно оправдание. Оправдание за нещо, с което не можем да се справим. Или май не искаме.

И колко от нас си задават въпроса: „Какво всъщност се случва с нашите деца?” Момичета се сбиха пред мол, за да се пуснат по Фейсбук. Други две пък се скубаха заради гадже. Трима млатиха 12-годишно момче в коридора на училището, а „оператор” заснема боя, за да се изфука компанията в социалните мрежи. Поводи за агресия колкото щете. А най-лошото е, че жертвите обикновено са кротки, възпитани и стеснителни деца. Защо агресорите избират подобна плячка? Защото тези хлапета няма да се противопоставят, няма да се оплачат, няма и да отмъстят. Защото е по-лесно да се смаже лек противник. Още по-лесно е, когато трима или четирима се изправят срещу един. Вкусът от победата е някак си по-колективен.

Защо се вторачваме само в агресията сред подрастващите? Тя не е ли отражение на настоящата цивилизация. На това, което ни заобикаля в така нареченото демократично общество. Погледнете новинарските емисии. Всяка вечер водещите новини са за убийства, побои, грабежи, обири, стрелби. Агресори и жертви. И колкото се може повече подробности и репортажи от мястото на събитието.

На улицата. След като хлапетата чуват от другарчетата си само жаргони, щото, видите ли, така било модерно да се изразяват тийнейджърите, от рода на „задник”, „идиот”, „копеле”, „задръстеняк”, лесно се включват в разговора на същото ниво. Нищо че мама или тате ще го опердашат, ако си позволи пред тях същия речник.

В семейството. „Моля те, остави ме на мира, цял ден съм бил на работа. Нямам време сега да се занимавам с теб, оправяй се сам. Играй си на телефона, гледай телевизия, прави каквото искаш.” Това е. Родителите спряха да комуникират с децата си. Не защото не искат. А защото самите те са изхабени и изтощени след дълъг работен ден. Или пък от безсилие, че не могат да си намерят работа. Децата общуват с телефоните и социалните мрежи.

В училище. Ще правя каквото си искам, защото съм безнаказан. Системата го позволява.

Отдавна е изчезнал страхът на учениците от учителите. Защото системата го позволява. Сега изчезва и страхът на децата от родителите. А това вече е страшно.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Спешна помощ за всички

Почти не минава ден, в който да не научаваме за гафове в спешната здравна помощ. Някои случаи завършват с фатален край, както бе с тригодишното момченце.

Фокус-мокус бонус-малус

Всекиму според прилежностите, от всекиго според прегрешенията. Така, ако трябва да приложим една по-стара диалектика, звучат намеренията и проектът на Комисията за финансов надзор (КФН) за прилагане на скала от морковчета и тояги за собствениците на автомобили при сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

„Дялкаме“ авторското право с каменни инструменти

Не обичаме да плащаме за нещо, което не можем да пипнем. Авторското право у нас все още е тема, на която се гледа като на ядрена физика от средностатистическия българин. Ако някой ни открадне колата, за драмата ни ще чуе и глухият цар. За това, че ежедневно се развличаме с филми, изтеглени от Zamunda, Pirate Bay и т.н. обаче не пищим толкова. Дори леко се ядосваме, в случай, че желаното от нас заглавие не се качи веднага в торент сайтовете и ни се наложи да изчакаме преди да си го откраднем.