Столичната община забрани оркестрите на площад „Ал. Невски“ по време на тазгодишните абитуриентски балове. Ето нещо, което наистина трябва да се адмирира. Не съм заядлив старец или мрънкащ киселяк, но това, на което през последните години се обърнаха абитуриентските балове у нас, може да бъде определено като „парвенюшка вакханалия”.

Наближи ли 24 май, завършващи средно образование започват да се държат като ухапани от опасната муха цеце. Дефилират триумфално по улиците, провесени през прозорците на лимузини и джипове, или седнали връз предния капак. А миналата година един хубавец даже беше седнал и на покрива на колата, надуваше юнашки оттам своята вувузела и гледаше на околните с погледа на император на света.

Пред училищата около 24 май заприличва на чалготека: кючеци до дупка, врътки и чупки в кръста. Човек остава с усещането, че е попаднал на фестивал на ориенталските танци. Момичета с полички тип коланче, показващи щедро изкуствения бюст и джуки, подарени за бала от тате или гаджето. Младежи иначе уж спретнато облечени с маркови костюми, но разкопчали и завързали краищата на ризата на пъпа, в стил комбайнер на жътва, стиснали уверено в ръка бутилка „Джони”, или друг омаен еликсир, хвърлят гьобеци и в някакъв див несвяст крещят: „Едно, две... уууу!” Преди няколко години станах свидетел на впечатлението, което родни абитуриенти направиха на англоговорящ турист, който след като няколко минути ги гледа изумен, попита какво и защо крещят младежите. Когато разбра, поклати глава: „Добре е все пак, че за толкова години са се научили да броят” и отмина.

Завършването на училище безспорно е един от първите големи празници на скъпите абитуриенти. Казвам скъпи не само в преносен смисъл, защото на някои родители един абитуриент излиза колкото една сносна кола втора ръка. А за други колкото чисто нов джип. Въпрос на финансови възможности. Освен това след като изтрезнеят след бала, повечето от крещящите младежи, които нямат „мама меси, тате носи”, скоро ще разберат колко хубаво е било в училище. И ще им се иска да се върнат обратно на чина, където не им се е налагало да мислят за нищо.

Няма нищо лошо в това младите да празнуват. Но защо е нужна тази откровена простащина с цигански оркестри и кючеци. И дали цялата бутафорна показност не е част от националния комплекс за малоценност. Разбира се, никой не иска абитуриентите да празнуват с „Малка нощна музика“ на Моцарт или с “Четирите сезона“ на Вивалди . Но за претенциите, които имат повечето бъдещи кандидатстуденти, мисля, че нивото на „Оп, са” и „Напипай го, разклати го”, като че ли не е особено подходящо. А още по-малко превръщането на празника на дипломирането в пошла еснафска гротеска.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ценообразуване по нашенски

От 1 февруари 1991 г., датата, на която тогавашният премиер на страната Димитър Попов произнесе прочутата си фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, България се смята за страна с пазарна икономика.

Лекарската чест цена няма

Втори ден няма реакция от ръководството на болницата на обвиненията от близки на зверски убитото дете, че лекарят от Бърза помощ не си мръднал пръста в линейката за спасяването на живота му.