Снимки

Уважавам хората, които отстояват позициите си. Борят се за кауза. И за идея. Било тя зелена, червена, шарена, синя. Всеки си има предпочитания в какъв цвят да си боядиса задните части и към кой да ги насочи в цялата им прелест. Може да си направи сам избора. Странното е, че последното и най-важно решение го взима друг. И тук не говоря за хилядите шестващи или протестиращи, които искаха Пирин да е недостъпен, или да „не е баница“, както самите те се изразяват. Хората имат виждане, протестират. И са прави. Дори друг да им е „отворил“ очите. Говоря за онези хора с челниците и домашните кучета, които смятаха, че това е най-зеленото олицетворение на идеята им и трябваше задължително тези родолюбци да ни изложат през чужденците. А не за онези, които с цялото си сърце искат да изразят мнението си.

Домашният пес на каишка, челникът, туристическите обувки, бирата в едната ръка и дюнерът в другата. Газенето на цветята около НДК и храченето в центъра на София, докато си правят селфита, за да покажат, че и те са от онези готините, които не търпят някой да се развива, а искат докато чукат на компютъра си, да знаят, че някъде там има една зелена морава, която ако евентуално решат, могат да ходят да напикаят. Е, тия са толкова зелени, колкото касапинът от някоя селска месарница е веган. И тези хора се определят като фактор в държавата. Като маса. Нищо, че не са се качвали на ски през живота си, не знаят как се опъва палатка и единственото зелено нещо, което са виждали, е мухълът в храстите им. А, извинете. И друго. Зелени са и мозъците им, които са толкова далеч от узряването, че още и костилка нямат. Но тези хора са най-лесни за манипулация. Няколко поста във Фейсбук и вече Иван Костов е човекът, който е спасил България от разграбване по време на приватизацията. Не неговите хора са подписали договора за лифтовете на Витоша и всеки друг освен шайката около него е виновен за сегашното състояние на държавата. Да, има удобни дъвки. Но стига сте ги дъвкали, защото става досадно и говори зле за вас – протестъри и протестиращи, реформатори и реформирани, фейсбук зяпачи и фейсбук драскачи. Защото ако не дъвчите тази дъвка, няма да има по какво да слюноотделяте и ще се задавите със собствената си бълвоч. И тогава ще усетите вкуса на истината. А тя ще е доста горчива за вас. Ще осъзнаете кой ви е пълнил устата с това, което дори не можете да изберете дали да изплюете, или да глътнете. Страхотно е, че пазите Пирин, но губите себе си, докато обслужвате безплатно или зле платено интересите на друг. Пирин и Витоша ще останат, но вие ще си заминете. Ще остане само споменът от свирките ви. Но не онези, които сте надували, докато сте защитавали една истинска кауза (с фалшиви мотиви, продиктувани ви от друг), а онези, с които сте задоволили някого, докато сте редували сълзи и сополи.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.