Снимки

Излиза, че сме роби в съвременна България. Не на какво да е, а на монополни дружества. На „Топлофикация“, от чиито окови явно няма измъкване. Влачиш веригата на врата до живот. И страдаш. Само дето няма кой да те чуе. Плачеш на студа, подаваш жалби, даваш пари за адвокати и оправия няма. Точно така се чувства средностатистическият българин. Да не говорим пък за тези, които дни наред бяха на студено и накрая си честитиха банята. Други пък гостуваха на приятели, за да се избръснат. Ергени от пострадалите от аварията квартали дори пуснаха в социалната мрежа закачливи предложения, че си търсят девойки за приключения в банята. Вече години наред сагата с топлото край няма. Сега дружеството щяло да обезщетява клетниците, дето зъзнаха в най-големия мраз. Само че се питам да се смееш или плачеш, защото излиза, че келепирът бил около 20 лева. За цяла ледена седмица. Явно „Топлофикация“ пак си прави нейни сметки, които излизат криви за хората. Ми то що не си изчисляваме сметките по тази схема, да видим тогава по колко ще плаща средностатистическият българин, ползващ услугите им. Защото клетници колкото щеш. Помните ли 78-годишната баба Горка Алексова, която бе принудена да продаде апартамента си, за да плати начислените й 6000 лева и осъдена, без да разбере. Жената дори е инвалид. Е, това ако не е робство, здраве му кажи. Направо гавра с хората. И излиза, че сме принудени да търпим, защото монополистът винаги има вратички, през които може да се измъкне и законово си е вързал гащите. Затова са необходими промени в законодателството и истинска битка с „Топлофикация“. Иначе ще продължаваме да влачим този хомот, а жалбите срещу дружеството ще валят като дъжд. Пък ако ще и да откачаме радиаторите.

Изобщо изненадите на „Топлофикация“ край нямат. От години. А сега ни готвели и поскъпване. Да ни е честито, нищо че зъзнахме. Не изчакаха поне да минат няколко дни от аварията и тогава да ни съобщят благата вест. Поне от кумова срама. Ама срам при „Топлофикация“ няма. Само наглост. Как иначе бихте определили изказването на служители на дружеството, че на българина и 1000 лева да му дадат, ще иска 1200. И че винаги сме търсели под вола теле. Не знам дали има теле под вола на „Топлофикация“, ама на българина му се отели вола със сигурност. И е време от дружеството да си посипят главата с пепел. Защото гневът на хората расте с всеки изминал ден. Търпиш, търпиш, ама накрая ти кипва. И тенджерата избухва.

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.