Комисията за ревизия с 9 приоритета, ще проверява 40 сектора

Комисията за ревизия с 9 приоритета, ще проверява 40 сектора

Общо девет са стартовите приоритети, които ще разгледа Комисията за ревизия на кабинета на Борисов. Тя е с обхват около 40 сектора с висок корупционен риск и стотици обекти за проверки. „Това са дружества, държавни органи, организации, различни проекти и сделки за период от 10 години”, добави председателят на комисията Мая Манолова по време на днешното ѝ първо заседание.

На него станаха ясни целите, които си поставя комисията в 3-месечния период, в който е предвидено тя да работи. В стартовия списък влизат следните 7 приоритета, които ще бъдат разследвани: разходваните финансови средства от Министерски съвет за изминалите две календарни години до настоящия момент (от 1 януари 2019 г.), пътното строителство, проект „Турски поток“ и „Булгартрансгаз“ ЕАД, Българската банка за развитие, Националната програма за енергийна ефективност, финансирането н а мерките за справяне с пандемията от Ковид-19, „Български ВиК-холдинг“ ЕАД, „Държавна консолидирана компания“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД, „Монтажи-София“ ЕООД, ДП „Управление и стопанисване на язовирите“. Освен тях бяха добавени допълнителни два обекта на разследване – Софийската стокова борса – по предложение на депутата от ПГ на БСП Явор Божанков и шестте държавни горски предприятия – по предложение на Пламен Абровски от ПГ „Има такъв народ“.

Вече към Комисията са постъпили десетки сигнали за злоупотреби и корупция от различни експерти, граждански и неправителствени организации, съобщи  Манолова. Относно дейността на Комисията председателят ѝ уточни, че тя ще работи, както е записано в Проекта за решение - с документи, по сигнали, като се самосезира по медийни публикации и публична информация, сочеща към данни за корупционен риск.

В Комисията ще бъдат поканени, а могат и сами да заявят желанието си за участие в нея неправителствени организации, включително правозащитни и такива, които се занимават с теми, свързани с антикорупция, различни граждански експерти, инициативни комитети, граждани и журналисти.

Комисията ще заседава прозрачно, а заседанията ѝ ще се излъчват онлайн, като достъпът до тях ще е отворен, уточни Манолова.

Първото заседание на новообразуваната Комисия започна с разногласия относно вътрешните правила за организацията и дейността ѝ. Около час се водеха дебати относно промяната или уточняването на различни точки от правилника. Един от най-големите спорове бе относно писмените изявления до обществеността. Народният представител от ПГ „ГЕРБ-СДС“ и член на Комисията Маноил Манов поиска изрично да се посочи, че тези съобщения ще бъдат оповестявани след съгласуването им с всички членове и включването на различните мнения. Манолова от своя страна заяви, че няма необходимост това да се регламентира писмено в правилника.

Сериозни разногласия настъпиха и при определения стартов времеви период от 2 години – да се разследват последните две години на сделки, извършени по време на управлението на Борисов. Според Манов това противоречи на решението на Народното събрание относно дейността на Комисията. Манолова заяви, че няма как Комисията да разгледа всички сделки, извършени за последните десет години, предвид огромния им обем. След решение на Комисията времевият период бе увеличен от 2 на 4 години. То беше взето с 15 гласа „за“ и 2 - „против“ - тези на Маноил Манов и на Дани Каназирева от „ГЕРБ-СДС“.

Дискусията продължи и след заседанието. „Единственото, което ни притеснява, е че работата на комисията започва с неразбирането на основни правила в работата на Народното събрание. Посочен е срок от пленарна зала, гласувано е в пленарна зала и тук Комисията го променя. Това не е добре, иначе ние подкрепяме работата на Комисията – на практическо ниво тя да се случва максимално добре и така ще бъде, за да излязат всички истини наяве и приети от Комисията факти, а не свободни съчинения. Според мен това е суспендиране на решение на Народното събрание в пленарна зала. Крият политически цели в работата на тази комисия, според мен. Надявам се, че това е техническа грешка, но ако не е, това говори за политически цели“, заяви пред медиите Манов.

От своя страна Мая Манолова обясни, че 10-годишният период ще бъде спазен, но първоначално проверките ще обхващат 4 години. „Започваме с тези 4 години, след това ще проверим предишните 4 и по-предишните 4“, увери тя.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.