9 от 10 малки фирми бавят избора си на доставчик на ток (ТЕМАТА)

9 от 10 малки фирми бавят избора си на доставчик на ток (ТЕМАТА)

Ерепетата ги захранват с електроенергия по типови договори

9 от 10 малки и средни фирми и други небитови потребители, които от 1 октомври излязоха на свободния пазар на електроенергия, не са избрали конкретен търговец, който да им доставя тока, научи „Монитор“.

По данни на КЕВР от лятото броят на тези небитови абонати, подлежащи на излизане от регулирания пазар, където бяха заедно с домакинствата и се захранваха от мрежата за ниско напрежение, е бил около 490 000.


Сега само около 53 000 от тях са избрали доставчик

с който имат договор. Част от останалите са прекратили дейността си. По данни от трите ерепета бройката им е между 30 000 и 40 000. 90-те процента фирми, избрали да изчакат с избора си на търговец в следващите девет месеца до края на юни, получават електроенергия по типови договори от някое от трите електроразпределителни дружества. Те са били към тях, докато са били заедно с домакинствата на регулирания пазар.

По информация от „ЧЕЗ Електро България“ близо 5% от небитовите абонати са избрали дружеството за свой търговец – доставчик на електроенергия на свободен пазар, а малко под 3% са сключили договор с друг търговец. Зорница Генова, член на УС на ЧЕЗ, поясни, че общо небитовите потребители ниско напрежение на ерепето, обслужващо Западна България, са около 150 000. Според нея този нисък дял е избор на клиентите. Може би това е и заради спокойствието, че в следващите 9 месеца могат да останат при настоящия си доставчик, който е ерепето. След този срок - 30 юни, не направят ли избор ще отидат при


доставчик от последна инстанция, което е много неизгоден вариант

каза Генова за „Монитор“. По думите й въпросните абонати до 10 юни трябва да са си избрали конкретен търговец, защото заявленията за пререгистрация се приемат до десето число на предишния месец. „Очакваме тези фирми да се активизират след началото на следващата година. Същото важи и за търговците на ток на едро“, смята тя.

От „Енерго-Про“ също припомниха, че останалите потребители, неизбрали конкретен търговец, също са на свободния пазар, но се снабдяват по типов договор от досегашния си доставчик - съответното ерепе. Преди Нова година се очаква КЕВР да пусне платформа, на която да се обявят цените на различните доставчици. Малкият брой избрали конкретен доставчик може да се дължи и на очакването да излезе въпросната платформа. От електроразпределителното дружество, снабдяващо района на Североизточна България, поясниха, че около 101 000 са небитовите абонати на дружеството, захранвани с ниско напрежение, които от миналия четвъртък са излезли на свободния пазар. Само 14 000 от тях или към 14 на сто са направили окончателен избор на търговец, от когото да купуват електроенергия. По данни от дружеството общо небитовите потребители, обслужвани от него, са почти 148 000. От тях 56 000 или 38% имат избран свой доставчик на електроенергия.

Относно платформата, която КЕВР трябва да пусне до края на декември 2020 г., от регулатора поясниха, че срокът е записан в промените на Закона за енергетиката за либерализация на пазара. На нея търговците ще предоставят информация, свързана с цените, отстъпките, условията на доставките. Въпросната


платформа ще може да се ползва и от домакинства

и жилищни кооперации, решили да излязат на свободния пазар.

От ЕВН информират за около 28 000 обекта на фирми, които се захранват от избран търговец. Най-много са те в Пловдив, Бургас и Стара Загора. По данни от ерепето за Югоизточна България делът им е към 15% от всички 184 000 небитови потребители.

Според Румен Радев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), слабият засега интерес от страна на небитовите потребители ниско напрежение да си изберат търговец е резултат от несвършената работа от страна на институциите за разясняване на тези абонати какво могат да правят. „Асоциацията прави няколко пъти семинари и имаше много въпроси от малките фирми, получили уведомления за преминаване на свободния пазар. У тях бе създадено усещането, че едва ли не ще останат без ток от 1 октомври. След това стана ясно, че ерепетата също имат търговски дружества, които могат да станат доставчици. Този дял от над 85%, който в момента е още при ерепетата им, дава да организират внос на евтин ток, но едновременно с това и да избутат цената, накъдето си поискат нагоре. Накрая всичко се плаща от потребителя“, смята експертът.

Според Радев много се разчита на конкуренцията и свободата на избор, което е правилно, но търговците на ток, които не са собственост на ерепетата, са в крайна сметка много слаби. Така дружествата на ерепетата само от един административен акт ще получат много милиони и на практика има риск пак да монополизират пазара.

На фона на започналата либерализация на пазара за всички небитови потребители цените на борсата в сегмента „Ден напред“


в България в сряда и от началото на месеца бяха по-високи от тези в Германия,

а също и от страните в Югоизточна Европа, алармират от АИКБ.

„За 7 октомври цената у нас достигна 55,69 евро за мегаватчас. За същата дата в Германия тя е била 35,62 евро, или с 19,07 евро (някъде 36 лв.) по-високи от ФРГ. В съседна Сърбия цената бе 40,42 евро, или с 15 евро по-ниска“, уточнява Румен Радев от работодателската организация.

„От началото на октомври, откакто и малките и средните фирми са на свободния пазар, средната цена в сегмента „Ден напред“ у нас бе 46,39 евро за мегаватчас. За сравнение в Румъния тя бе 39,73 евро, или около 7 евро по-надолу. За същия период - 1-7 октомври, средната цена в Германия бе 29,06 евро, или над 17 евро по-евтино, отколкото в България. Много забележки има бизнесът към търговците, които са собственост на ерепетата, както и към държавното предлагане на електроенергия на свободния пазар“, добави той.

На въпрос защо са такива разликите, след като вече има възможност на внос на ток, Радев поясни, че е важно кой резервира капацитетите за импорта. „Енергетиката е система, която трябва да се управлява с разум и държавата има грижата да осигури условия за адекватно предлагане. Важен е и контролът от страна на КЕВР на дейността на търговците“, смята зам.-председателят на АИКБ.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.