9 местни манджи скриват шапката на чужденците (ВИЖТЕ КОИ)

9 местни манджи скриват шапката на чужденците (ВИЖТЕ КОИ)

Омайваме туристите със станимашки сармички и свиленградско малеби

Ако трябва да "скриете шапката" на чужденец, дошъл ви на гости, какво ще му сервирате? Министерството на туризма го е измислило. В общ проект с Университета по хранителни технологии в Пловдив ведомството обяви преди дни дългочаканото национално меню, заедно с девет регионални, които да отговарят на туристическите региони в страната.

Първоначалният замисъл още по времето на ексминистър Марияна Николова бе тези менюта да се въведат в големите ресторанти и хотели в най-посещаваните курорти. Впоследствие стана ясно, че това няма как да има задължителен характер и ще служи само за ориентир на готвачи, които искат да омайват туристи с автентични, местни вкусове.

„Запазената марка“ на туристическия регион "Тракия" с център Пловдив стават станимашките сармички и задушеното шкембе в гърне. Преди тези специалитети обаче подхващате  чуждестранните си гости с царска туршия и кьопоолу /през зимата/ или домашна лютеница, намазана на прясно изпечен хляб с чеснов аромат. Лошото в прословутото национално меню е, че там не са описани рецептите за автентичен вкус. Така всеки си я прави по собствени пропорции.

Всепризнатите майстори обаче се намират съвсем близо до Пловдив - в село Куртово Конаре, където всяка година си ​избират даже и Царица на лютеницата. Фестивалът "Куртово Конаре фест"  се провежда ​ежегодно през втория уикенд на месец септември, когато има най-голямо изобилие на домати, чушки и лютеница. Наред с хапването "на корем", се раздават награди за най-голям домат, най-голям пипер, най-красива кукла, изработена от зеленчуци, най-вкусни домашни консерви от зеленчуци, най-вкусни традиционни ястия в различни категории - месни, безмесни или тестени. Фестът е много популярен и в непринуден разговор спокойно можете да си „откраднете“ рецепта за местен специалитет.

Туристически регион "Тракия" се простира от град Септември на запад до Стралджа на изток. Северната граница хваща Нова и Стара Загора, а на юг стига чак до Свиленград. Ето защо в менюто има два вида сарми - прочутите станимашки /асеновградски/ и тракийски. Станимашките сармички са истинско изпитание за приготвяне, защото правилото е, че колкото по-малки са, толкова по-вкусни стават. Което означава половин ден свиване. Историята разказва, че още през 18. век, когато Станимака е бил с гръцки етнически облик, в близките женски метоси и манастири се приготвяли въпросните сармички. Само че тогава се наричали "кириос сарми" (господарски сарми). Гостоприемните калугерки гощавали с тях важните и отбрани гости. Оригиналната рецепта оттогава обаче не е запазена. Тракийските сарми пък са съвсем различни от станимашките. Те представляват тестена кора с плънка от крехко свинско месо и зеленчуци. Трети вариант за основно ястие е заешката капама.

А най-засуканото меню идва от община Тунджа. Тунджанските катми са приготвени на сач и поднесени с петмез /карамелизиран мед с парчета тиква и дюли/. Кухнята в онзи край наистина заслужава внимание, защото е запазила много старинни рецепти. Най-разпространените ястия са: кисело зеле със свинско месо на тава (зелник), пилешка и свинска кавърма, дроб-сарма, сарми с лозов лист, зелеви сарми, бял боб в гърне, гювеч със зарзават и овнешко месо, телешка глава в шкембе, никулденски шаран - плакия, бахур, домашна наденица, странджански бабек и станджански старец (дядичко). За закуска местните често приготвят гюзлеми (пекат се от тесто, напълнено със сирене, върху плоча, поставена на триножник „пиростия“), катми (пекат се от тесто върху специален сач), триеница „рязана чорба“ (нарязано тесто се кипва във врящо мляко)

И накрая идва десертът - безапелационно от Свиленград. Прочутото Свиленградско малеби е емблема на граничния град. Според националното меню на Министерството на туризма се приготвя от фин крем с чукан ориз и розов сироп. Но кореняк-свиленградчаните го предпочитат в комбинация със сладолед.

Хрупкаме салата от джуджоле в Родопите

Менюто на населените места в Родопите авторите на проекта много удачно са нарекли “Родопска идилия“. Това всъщност е един от регионите, в който включените ястия са много популярни и разпознаваеми - качамак, родопски клин, чеверме. Да си оближеш пръстите! Хубаво чеверме става от тлъсто младо животно. Върти се бавно, маже се с мазнинка от 4 до 7 часа, докато месото почне да пада от шиша. Най-хубава жар става от бук или дъб, меше. Това обясни преди време за “Марица” баш майсторът на родопското чеверме Митко Иванов от Забърдо. Всичко останало е тайна. Той е ветеран в занаята и върти чевермета над 60 години. Няма как да се мине и без смилянски фасул - една от малкото български храни, които са защитени с патент за словна марка. Патенто-ваният смилянски фасул се отглежда главно в горното поречие на река Арда. От 2003 г. в едноименното село има празник, посветен на боба, а местните могат да го приготвят по дузина различни начини - на сарми и пълнени чушки, баница с боб, рула, пълнена тиква с боб, трахана с телешко месо и царевица и дори шишчета от боб.

Родопска идилия

*Салата от джуджоле (мариновано цвекло с орехови ядки и пресни подправки)

* Смилянски фасул яхния (пъстър боб, приготвен с лук и моркови на бавен огън в гърне)

* Родопски качамак с пръжки (царевичен крем с хрупкави пръжки от свинско месо)

* Телешко тархана (задушено телешко месо с нахут, едър шарен боб и люти чушки)

* Чеверме (агнешко месо, печено на шиш по традиционна технология)

* Родопски клин (традиционно ястие с картофи, изпечено в банични кори на плоча)

* Тенурки (тестени питки с масло, поръсени със захар)

* Инжир баклава (домашни кори с печени орехови ядки и захарен сироп)

* Сок от коказе (традиционен велинградски сироп)

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.