Колкото и да се говори за равнопоставеност на търговските дружества пред законите в страната, каквито са всички болници, те не са равнопоставени по отношение на услугите, които предоставят на пациентите. Няма равнопоставеност и между пациентите – здравноосигурени и такива без осигуровки, българи и чужденци. Въобще от където и да бъде погледнато родното здравеопазване, се оказва поредният двоен аршин, с който се мери у нас.

Конкретни примери – спешните отделения в болниците- и държавни, и частни, трябва да приемат без такса изрядните платци към здравноосигурителната ни система. Причината: всички те работят по договор с Националната здравноосигурителна каса, от една страна, която се разплаща за лечението на нас, здравноосигурените. От друга, Законът за здравето е категоричен, че пациентите се приемат безплатно по спешност независимо дали са с или са изгубили здравноосигурителните си права. Факт е, че маргинали и откровени кръшкачи са постоянното присъствие нощем и в празници, за да не плащат лечението си, но това в случая е въпрос на друга тема.

Думата беше за някои болници и дори джипита, които си позволяват да искат пари от здравноосигурени, да връщат дете със счупен крак само, защото бащата в бързината тръгнал само с ключовете от колата, но без пари. Голямото недоумение е, че въпросното лечебно заведение работи спешни състояния и за това НЗОК му привежда съответните суми.

Не по-малко недоумение буди и фактът, че лекари си позволяват да искат такса за вадене на кърлеж от дете на чужденци в евро и се пазарят като лелки на сергия.

Това са само малка част от примерите, за които някой сигнализира нас, медиите, или просто споделя със свои близки. Жалби за такъв алъш – вериш валят и в институциите, и в пациентските организации.

В същото това време обаче точно по подобни случаи, дори огласени в публичното пространство, Българският лекарски съюз мълчи. По-точно, съсловната организация излиза с позиция само, когато е притисната в ъгъла от общественото мнение.

Действително сред обвиненията срещу медици има и некоректни. Има и откровени побойници, които налитат на лекари, медицински сестри и фелдшери под влиянието на алкохола или просто, за да избият комплекси. Обществото, включително и ние, медиите, винаги сме в подкрепа на малтретираните и хулени медици. Ние, както и обществото обаче, не можем да си затваряме очите и пред черните овце в съсловието. Като онази, например, която си позволява да се пазари дали да извади кърлеж от дете за 50 или за 25 евро, или за онази другата, която макар и да е в спешен кабинет, си позволява да върне момиченце със счупен крак, защото бащата е тръгнал в бързината без пари. Въпросът е ще вземе ли Българският лекарски съюз отношение към тези и други подобни случаи?

Ще доживее ли обществеността да чуе за такива излагащи съсловието практики от самата съсловна организация?Едно такова оповестяване на мършата в стадото ще го изчисти. И ще върне доверието на обществото в българския лекар, който така силно има нужда точно сега от всички нас – пациенти и близки, за да можем заедно да отстоим спокойствието за работа на почтените медици.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Истерията около един първолак

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание. Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

Дигитални консули – да, ама надали

Трябва да е тренди, да не го е направил никой още масово и да прави добро впечатление на хората. Това е рецептата за успех за всеки начинаещ специалист по „връзки с обществеността“, давана от известни и не толкова свестни експерти по темата. Така звучи и идеята българите по света да се свързват с нашите консулски служители, ако изпаднат в беда чрез мобилните си телефони.

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.