За втори път от началото на века ще правим прекрояване на районите за планиране. Публична тайна е, че реформата я правим, за да запазим шансовете за повече средства от кохезионните фондове на ЕС. Оставането на София например като част от по-голям район от страната дава възможност и столичани да продължаваме да ползваме субсидии за обновяване на града ни. В Братислава сега ни завиждали, че имаме метро. Навремето словаците направили грешката да отделят столицата си в отделен район за планиране и заради по-високите му икономически показатели, като на всеки по-голям град в Европа, не могли да се вредят с пари от ЕС за подземна железница. Излиза, че ние сме излезли по-хитри от някои по-богатите ни събратя от бившия соцблок.

Сега обаче родни университетски преподаватели и кметове искат София да се отдели в самостоятелен район за планиране. Логиката им - не лишена от основание, е че главният град на страната генерира 40% от брутния продукт на страната и има всички възможности сам да финансира обновяването си. Случи ли се това, ще останат повече пари за най-бедните места в провинцията. Хора от същата тази академична общност също с право припомнят обаче как само на десетина километра от центъра на столицата има типично селски райони, имащи също нужда от обновяване на инфраструктурата или направо от строеж на нова. Дори в столичен квартал, известен с промишлената си зона, пълна с чужди инвеститори, все още има улици без никаква настилка - яка кал до глезена. А и не само там е така. Дори мечтата на софийските имотни брокери за сделка - кварталите по северните склонове на Витоша (също бивши села) почти нямат канализация, електроснабдяването при всяко влошаване на времето става проблематично, а улиците са като след бомбардировка.

Та с какво, ако не с пари от кохезионните фондове ще може дори и големите ни градове да станат като тези в богатите страни от ЕС. България не е виновна, че след края на Втората световна война попада в съветската сфера на влияние и изостава в развитието си. За забавянето с влизането ни в ЕС отговорността си е почти изцяло наша и това сега го разбираме с пълна сила, защото проекти много, а финансирането все не достига. Друг е въпросът, че част от исканията за субсидия са за некачествени начинания и логично не се подпомагат.

В следващата около година ще се търси балансът на интереси в прекрояването на районите за планиране. От намирането на оптималния му вариант в максимална степен зависи доколко от началото на следващото десетилетие ще можем да разчитаме на достатъчно еврофинансиране за регионално развитие.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. Михаил Константинов: Масово побъркване

Ще започна с фактите, а ще гледам с тях и да завърша. У нас за пореден път се сбориха президент и управляващо мнозинство, но това е силно бял кахър на фона на всичко останало. Примерно на факта, че снегът още е малко и вода може и да няма. А и посевите могат да измръзнат, което ще ни докара комбинация от жажда и глад. Напоследък обаче Господ даде и малко сняг. Та дано продължи да вали. Поне още две седмици, ако може, че иначе ще трябва да захлопваме кепенците.

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.