Грабежът на „Кремиковци“ за един долар
7

Командира харизва комбината на Валентин Захариев, той дои яко държавата

Грабежът на „Кремиковци“ за един долар

Злосторничеството на Костов достига зеещи висоти с приватизацията на стратегическото дружество

Приватизацията на МК „Кремиковци“, който е превърнат през първата половина на 90-те години на миналия век в платформа за източване на десетки и стотици милиони долари публични средства, е задължителна стъпка. Това е категоричното ми мнение. Друг е въпросът как е извършена тя и ето тук най-важни са детайлите и подробностите по сделката.

Във всеки случай „бандитската“ приватизация, която правителството на Иван Костов извърши, в частност и при продажбата на „Кремиковци“, може лесно да бъде разобличена, когато се анализират параметрите по сделката.

Оздравяване или ликвидация

През 1996 г. „Кремиковци“ АД е включено по силата на закон в списъка на държавни предприятия, спрямо които се предприемат мерки за финансово оздравяване. Срокът е 31 декември 1998 г. Според тази програма, ако до тази дата не се постигне финансово оздравяване или приватизация, предприятието трябва да бъде ликвидирано. Продажбите на „Кремиковци“ АД през 1995-1997 г. спадат значително като резултат от влошените икономически условия по време на управлението на БСП и Жан Виденов. В същото време нарастват задълженията към НЕК, „Булгаргаз”, ВиК и много други доставчици. Както пише в докладна записка тогавашният изп. директор Атанас Богданов:

„От 1.1.1995 г. до настоящия момент дружеството не е изплащало задълженията си към „Булгаргаз“ ЕАД за доставен и консумиран природен газ, който към 30.10.1995 г. възлиза на 1 867 797 143 хил. лв. С Решение №637 – П от 14.7.1998 г. на Агенцията за приватизация е открита процедура за приватизация на „Кремиковци“ АД чрез продажба на 71% от капитала му. Избрани са посредници – независимите консултанти WS Atkins и Austrian Raiffeisen Investment. Те изготвят рамката на бъдещия приватизационен договор, а правителството на ОДС, начело с Иван Костов, одобрява тази рамка. Одобрената от правителството рамка е предоставена заедно с придружителни писма до всички купили приватизационния меморандум лица: „Ердемир“ – Турция, „Дюферко“ – Швейцария, „Вилер“ – Испания, „Йонг фенг“ – Китай/Кипър, „Тенида Анщалт“ – Лихтенщайн, и „Дару металс“ АД – България. От тях в офертната надпревара се включват само „Ердемир“, „Дюферко“ и „Дару металс“ АД. Впоследствие само „Ердемир“ и „Дару Металс“ АД представят своите подобрени оферти.

Бандитизъм

Сега следете много внимателно какво се случва, защото бандитизмът на приватизацията по иванкостовски е в детайла. Знаете, че дяволът се крие също там. Турската фирма „Ердемир“ обявява, че е готова да купи „Кремиковци“ АД при условие че не плаща старите му дългове. „Всичко, което бъде внесено във фирмата, да се използва за бъдещото му развитие, а не за погасяване на стари задължения. Дискусията с правителството ще бъде в тази посока“, заявява през 1998 г. на пресконференция президентът на „Ердемир“ Йелмаз Аргюден. Турският гигант „Ердемир“ се наема да осигури пазар на кремиковската стомана в Турция, където годишното търсене на плоски продукти на металургията в онези години е за около 5 млн. тона.

„Кремиковци“ през 70-те г. на миналия век.  Снимка: ДА-София

Днес е много повече. „Ердемир“ има капацитет 3 млн. тона и плановете на компанията са останалите 2 млн. тона да се осигуряват от „Кремиковци“. Йелмаз Аргюден е планирал за модернизацията на комбината да бъдат отделени 450-500 млн. долара, които могат да се осигурят без проблем от турски банки и финансови институции. Да, ама не. Другарят Иван Йорданов Костов е на друго мнение и смята да развърти схема чрез българската фирма „Дару Металс“ АД и нейния собственик Валентин Захариев. С решение №389 от 14 юни 1999 г. правителството на Иван Костов одобрява сключването на приватизационен договор за продажбата на „Кремиковци“ АД. „Наддаването“ печели другарят Валентин Захариев и неговата „Дару Металс“ АД, която купува 71% от акциите на “Кремиковци” срещу символичния 1 (един) долар и ангажимент за погасяване на задълженията на дружеството. По-късно „Дару Металс“ АД е преименувана на “Финметалс холдинг”. Държавата запазва малко над 25% от собствеността в завода, а 3% са притежание на дребните акционери, придобили собственост по време на масовата приватизация. В замяна на символичния 1 долар купувачът се ангажира да инвестира в предприятието 300 млн. долара от 2000 г. до 2005 г. по предназначение и график съгласно инвестиционната програма (Приложение №23 от договора за приватизация). Финансовите ангажименти на „Финметалс холдинг“ АД освен крупната инвестиционна програма са да плати 35 млн. долара дълг към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) за 15 години, както и да уреди солидарно с държавата задължението по Закона за уреждане на несъбираемите кредити (ЗУНК) към Контрол банк – Австрия, на стойност 70 млн. долара. Държавата изпълнява своя ангажимент веднага след сключването на договора, докато „Кремиковци“ АД и „Финметалс холдинг“ АД не предприемат никакви действия по него.

 

Решение №389 от 14 юни 1999 на МС с подписа на Иван Костов. Държавни инжекции

През 1999 г. държавата опрощава задължения на комбината в размер на 201 млн. лв. С Решение №556 от 30.7.1999 г. на Министерския съвет е отпусната допълнителната сума от 183 млн. лв. за погасяване на дълговете на дружеството към кредиторите „Булгаргаз“ ЕАД и НЕК ЕАД, към държавни и общински бюджети, в това число неплатени мита и данъци, възникнали до 31.7.1999 г. Общият размер на държавната помощ през 1999 г. достига сумата от близо 394 млн. лв. Изводът от тези решения на правителството е, че държавата субсидира предприятие с преобладаващо частен капитал. Защо според вас го прави? Сигурно заради черните очи на Валентин Захариев. И защо е отблъснат един наистина много сериозен потенциален и с финансови възможности кандидат като турския гигант „Ердемир“, а комбинатът беше даден на дружество, което има не дори печалба, а оборот едва няколко милиона на година. Как след като има подобни ограничени финансови възможности, може да се мисли, че „Финметалс“ ще изпълни подписания договор?! От момента на раздържавяването си през 1999 г. до 2002 г. вкл. комбинатът не отчита печалба, но за сметка на това продължават да растат дългосрочните му задължения и тези към свързани предприятия. Въпреки стотиците милиони левове публични средства, които са налети уж за изчистване на задълженията на комбината. Ами да бяха приели условията на турския гигант „Ердемир“ тогава. Турците не искаха да плащат задълженията на „Кремиковци“ АД и нежеланието на правителството на Иван Костов да се съобрази с това тяхно съвсем справедливо и резонно условие ги елиминира от възможността да купят комбината.

 

Легендата рухва

На 13 август 1999 г. е сключено допълнително споразумение, касаещо изменения по отношение на обслужване на задълженията на дружеството към кредитори, съществуващи към 30 април 1999 г., както и обезпеченията за неизпълнение на задължението за изпълнение на инвестиционната програма. Създадената пред обществото легенда, че новият собственик ще си плаща добросъвестно дълговете, рухва веднага след като капиталът е прехвърлен.

 

През 2002 г. и първото шестмесечие на 2003 г. дълговете към доставчици на притежаваното от „Дару Металс“ (впоследствие „Финметалс“) предприятие са увеличени на 144% и 159% спрямо 1998 г. Този жест от страна на Иван Костов и компания - да платят с държавни пари задълженията на частно предприятие - позволява на Валентин Захариев през първите години от сделката да покрие задълженията си към външни доставчици и партньори.

Престъпна политика

Ето това е престъпната политика, която това правителство и този премиер са провеждали – не приватизацията сама по себе си е погрешна или престъпна, а приватизацията, извършена ала „Костов стайл“, е престъпна. Фирмата не погасява в срок задълженията си към „Булгаргаз”, НЕК и НОИ, трупа още дългове към митниците и Агенцията за държавни вземания, а общият им размер към края на 2001 г. достига внушителната сума от 837 млн. лв.

Решението на Министерски съвет за предоставянето на „Кремиковци“ ЕАД на 183 млн. лв. за погасяване на държавни вземания и задължения към „Булгаргаз“ и НЕК. Източници: Архив на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол

С решение на надзорния съвет на НОИ са разсрочени задълженията на „Кремиковци“ АД в размер на 63 725 561,09 лв. за периода 30.9.2000 г. до 30.8.2003 г. (за 36 месеца). Всичко това става под личната опека и натиск на министър-председателя Иван Костов. Най-логичният въпрос е защо много по-малки улеснения са отказани на турската „Ердемир“, чиято стратегия за развитие на „Кремиковци“ е на светлинни години от мишкуването на Валентин Захариев? И защо печели „Дару Металс“, която няма дори и теоретични възможности и потенциал нито да стане действителен гарант по задълженията на комбината, нито да инвестира обещаните 300 млн. щ. долара.

Санкциите - мръсна дума

За Иван Костов и компания е предварително ясно, че „Дару Металс“ АД няма да изпълнява приватизационния договор! Защо мисля така ли? Ето, убедете се сами. Започвам анализа на изпълнението на задълженията на купувача „Дару Металс“ съгласно Договора за приватизационна продажба - точка по точка и параграф по параграф.


1. По инвестиционната програма – тотално неизпълнение в щ. долари

Година

По договор

Задължение

Изпълнение

Неизпълнение

2000

50 000 000

50 000 000

39 536 562

-10 463 438

2001

50 000 000

60 463 438

13 854 701

-46 608647

2002

50 000 000

96 608 647

8 372 930

-88 235 717

2003

50 000 000

 

 

 

2004

50 000 000

 

 

 

2005

50 000 000

 

 

 

Общо

300 000 000

 

61 764 193

 

2. По отношение на задължението към НЕК ЕАД - не са предвидени неустойки в договора.

3. По отношение изпълнението на задължението към „Булгаргаз“ ЕАД – с решението на МС, за което вече писах, са опростени задълженията на стойност 85 825 935 лв. Но още през април 2001 г. „Кремиковци“ вече е натрупал нови 4 млн. лв. дълг за доставен газ, а две години по-късно, към март 2003 г., задълженията му са в размер на 31 058 830,10 лв.

4. По отношение на задължението за погасяване на държавни и други вземания (ДДС, данък печалба, ДОД, митнически сборове и др.) – в приватизационния договор не са предвидени неустойки. Общият размер на държавните вземания не е изяснен. Отговорността на „Дару Металс“ е оформена с договор за поръчителство и е ограничена до „тези задължения към 31.7.1999 г., намалени със сумата, която е покрил държавният бюджет, но не повече от 40 000 000 лв.“ С писмо изх. №33-00-20/21.02.2003 г. Агенцията за следприватизационен контрол е изискала информация относно изпълнението на поетия чрез приватизационния договор ангажимент от „Дару Металс“ АД. В отговор в АСК е постъпило писмо с вх. №92-00-34/21.03.2003 г. от ТДД „Големи данъкоплатци“, която, под предлог че исканата информация е служебна тайна, отказва да я предостави на Агенцията за следприватизационен контрол!

5. По отношение на задълженията към НОИ – в приватизационния договор отново не са предвидени неустойки. Агенцията по приватизация с писмо с изх. №92-00-16/05.06.2001 г. е поискала становище от НОИ относно изпълнението на поетия чрез приватизационния договор ангажимент от „Дару Металс“ АД. С писмо с вх. №31-00-54/13.11.2001 г. НОИ уведомява, че поради неизпълнение на задълженията за текущо внасяне на дължимите осигурителни вноски общият размер на задълженията на „Кремиковци“ АД се увеличава. Две години по-късно общият размер на задълженията на „Кремиковци“ АД към НОИ е, както следва: към държавното обществено осигуряване – над 70 млн. лв; към допълнително задължително обществено осигуряване – близо 1 млн. лв; към Националната здравноосигурителна каса – близо 900 хил. лв.

6. По отношение задължението на „Кремиковци“ АД към Стопанска банка. В приватизационния договор не са предвидени санкции.

7. По отношение на задълженията към кредитори - търговски банки. В приватизационния договор отново не са предвидени санкции.

8. По отношение на задълженията към други основни кредитори. Както можете да се досетите, в приватизационния договор не са предвидени санкции.

9. По отношение на задължението, свързано с Програмата за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околната среда. Как мислите, дали в приватизационния договор някой се е „сетил“ да предвиди санкции и неустойки? Не, разбира се. През 2003-2004 г. купувачът „Дару Металс“ АД продължава да залъгва Агенцията за следприватизационен контрол, че ще осигури средствата, предвидени от Програмата за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околна среда. За да добиете представа за мащаба на лъжите по този казус на новите собственици на „Кремиковци“ АД, ще дам числата на поетите като ангажимент по договора средства и реално усвоените. По договор за периода 2000-2004 г. те трябва да са в размер на 90 млн. лв. Реално вложените за 2001 г. са малко под 1 млн. лв., а за 2002 г. – 1 млн. и 727 хил. лв. Но както вече знаете – в договора не е предвидена санкция при неизпълнение на задължението.

10. По отношение на задължението за запазване на постигнатите със синдикатите договорености. В приватизационния договор не са предвидени санкции.

Тук никакви коментари не са нужни, само гневът и усещането за злосторничество достигат зеещи висоти. Това е позор, това е нечуван и невиждан грабеж, който никога не получи поне минимално, не говоря за справедливо възмездие!

 

 

 
 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.