Снимки

Някога се е говорило, че кметът, попът и даскалът са най-уважаваните хора в българското село. Дали обаче последният все още се намира в селата? Дали дори и да е там, има на кого да предава знания. На тези мисли навяват пустеещите сгради, които някога са били училища, а сега са обявени за продан в интернет. Някога там се е чувал детски смях, било е ковачница на знания, духовен център на малкото кътче от България. А сега стените пустеят и търсят нови собственици, които да развият бизнес. Какво доведе дотук? Демографската криза? Вътрешната миграция, при която хората търсят по-добро бъдеще в големите градове? Какъвто и е да е отговорът, това е една тъжна картина в мрачни краски на действителността в България. И интересно кой ли предприемач ще види смисъл да закупи сграда, за да развие някаква дейност или бизнес в запустяло село, в което няма деца, които да запълнят едно училище. Е, може и да има и да посещават средищни учебни заведения, но все пак колко ли време тези оферти ще висят по сайтовете в интернет. Това всъщност няма кой знае какво значение, колкото и да останат там, училището няма да стане пак училище. То ще остана в историята, в паметта на местните, които вероятно с тъга са поглеждали към храсталаците, обградили някогашните храмове на знанието. Черните дъски изчезват, а с тях и просветното дело. Но какво да се прави, няма как да направим внос на деца, а за жалост в износа много ни бива. Изнасяме ги в големите градове, в чужбина, женим ги рано, пращаме ги на гурбет и какво ли още не.

И докато на едни места училищата пустеят, на други се оказват тесни.

Тази действителност се сблъсква рязко с намеренията за построяване на нови училища в София с цел преминаване към едносменен режим. Докато едни райони обезлюдяват, други се късат по шевовете. Столични училища се оказват тесни, за да могат децата да учат една смяна, което е по-здравословният за тях вариант. Също така т.нар. елитни школа се оказват тесни и за всички кандидат-първокласници. От години се мислят какви ли не нови правила и критерии, за да се гарантира по-справедлив прием.

Та така ножицата в образованието е голяма. То е разделено на бедни и богати, на ученици в престижни и пустеещи училища, на деца от села и градове. И в същото време от години слушаме за равния достъп до образование, водеща наболяла тема. Колко ли още ще боли? И само равният достъп ли е проблем? Или и равният изход...Защото го има и другият проблем с т.нар. фиктивни ученици, които се водят по списък, но са извън класните стаи и въпреки това имат оценки. А други... ходят всеки ден на училище. И тук равенството пустее и тук има плевели... И докато не се откъснат, образованието няма да цъфне.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.