По около 88 млн. т годна за консумация храна годишно се губят в Европейския съюз (ЕС), което представлява 20% от общия обем произведени храни в Общността. Разходите за производството на тази неконсумирана храна възлизат на 143 млрд. евро, а използваните за производството й суровини - на 261 млн. т, сочат данни на ЕК.

Тя уточни още, че общото количество на неоползотворената, но годна за консумация храна достига 88 млн. т, като 54% от цялото това количество се пада на домакинствата. За производството на разпиляната храна са


изхарчени 143 млрд. евро и 261 млн. т суровини.

„В случай, че не се вземат мерки има риск, още догодина загубите по цялата верига да нараснат с още 40%“, поясни Черкезова и добави, че 19% от пилеенето става при вторичната преработка на храните, делът на заведенията за обществено хранене е 12%, 10% - на първичното производство (земеделие, животновъдство и рибовъдство) и 6 на сто - в търговията. По думите й в момента у нас почти една трета от хората в България не могат да си позволят месо, пилешко или риба всеки втори ден, а всяко четвърто дете до 17-годишна възраст е в риск от бедност. До 2050 г. населението на земята ще достигне 9 млрд. души, търсенето на храна ще скочи с 50% и това ще изостри проблемите.

„Освен това много от нас не разбират разликата между надписите върху опаковката „Срок на годност“ и „Най-добър до““, каза още експертът. По думите й във втория случай храната е годна за консумация, но няма перфектен търговски вид. Черкезова спомена за направена анкета, сочеща, че само 1 от 5 анкетирани разбира разликата между двата надписа.


55% на не разбират значението на „Най-добър до“


и по тази причина те изхвърлят продукта на боклука.

На въпрос на „Монитор“, кога в България ще се направи обстойно проучване, показващо реалните количества колко храна пилеем, д-р Черкезова, поясни, че се надява това да стане до края на 2020 г. или поне през 2021 г. За да станело това кабинетът трябва да приеме съответната програма за борба със загубите и разхищението на храни. „Всички данни, досега са на база на математическо моделиране, защото няма единна методика дори на европейско ниво“, поясни тя. Според нея само със систематични кампании, продължаващи с години може


да се промени манталитетът на хората


да не пилеят храна.

Програмата, предложена от ЦОРХВ за одобрение предвижда промяна и на учебните програми, а също така и събиране на информация от браншовите организации за разхищенията при първичното производство, преработката и търговията с храни, а също и за останалите излишни количества. Идеята е да се направи и координационен съвет на национално ниво, в който да влязат всички заинтересовани организации. Планира се също направата на сайт, където да се популяризират добрите практики за намаляване на количествата на изхвърляна храна.

В тази връзка Марияна Кукушева от хлебарската и сладкарска асоциация обяви, че нито една такава организация не може да събира подобни данни. По думите й информацията може да се поиска да бъде дадена доброволно от самите фирми. Тя предложи също хазната да финансира създаването на още хранителни банки в страната, а също така при даряване да се премахне изискването за маркировка и най-малката опаковка.

Изпълнителният директор на Българска хранителна банка Цанка Миланова припомни, че това изискване е довело през последните 2 години до


намаляване наполовина на дарените храни от бизнеса.


„За 2016 г. количеството, когато очаквахме да падне ДДС за дарените храни, бе около 290 т, а за миналата - едва 152 т. В проекта на закона за храните не е записано изискване за въпросната маркировка. За това очакваме той да бъде приет бързо“, каза още Миланова и припомни, че нуждаещите се от хранителни помощи у нас са 1,5 млн. души.

По време на форума бяха изнесени цифри за зависимостта между благосъстоянието на страните и пилеенето на храна в домакинствата. По данни на Световната организация по прехраната към ООН (ФАО) в Северна Америка делът е 39%, в Европа - 34%, в Южна Америка - 11%, в Азия - 9% и в Африка - 4 на сто. В по-бедните райони обаче има по-големи загуби на храна в първичното производство, преработката и търговията.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Китай с нови мита върху американски стоки за 75 млрд. долара

Китай смята да наложи нови тарифи на американски стоки на стойност от 75 млрд. долара, предават световните агенции. Размерът на митата ще е между 5-10% като част от тях ще влязат в сила на 1 септември, а друга – на 15 декември.

С 29% растат оборотите в информационните технологии през второто тримесечие

През второто тримесечие на 2019 г. общият индекс на календарните данни на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" нараства със 7.3% в сравнение със същото тримесечие на 2018 година, показват предварителни данни на Националния статистически институт.