Визитка:

Проф. Николай Габровски е роден през 1971 г. в София

Завършва медицина през 1996 г. след 6 години обучение в Медицинска академия, София, и една година в Медицински университет „Рене Декарт“, Париж

Получава специалност по неврохирургия през 2004 г.

През същата година защитава дисертация за присъждане на научна и образователна степен “доктор“ на тема „Значение на задна съединителна артерия за неврохирургичната практика“

Специализирал е през 1999, 2002 и 2007 г. в Клиника по неврохирургия на проф. Брочи, болница „Еразъм”, Брюксел, Белгия

 

 

- Проф. Габровски, редица лекарски специалности у нас страдат от остър дефицит заради напускащи медици. Как стоят нещата при невролозите и неврохирурзите?

- Безспорно има специалности с много тежък недостиг. При решаването на проблемите за тях трябва да се гледа в перспектива минимум 15 г. напред – времето, за което се създава един специалист – нещо, което не се прави. Истинският дефицит на лекари ще се усети тепърва. В нашата специалност доста колеги намериха добра реализация извън страната. Към момента не сме в сериозен, а в деликатен дисбаланс. От една страна, все още не понасяме сериозни загуби от заминаващите колеги. От друга, ако продължим да обучаваме сега тези, които избират специалността, ще можем да се справим. Големият проблем е дисбалансът в разпределението на кадрите вътре в самата страна. За щастие „Пирогов” е голяма университетска болница, а Клиниката по неврохирургия се ползва с дългогодишни традиции и добро име. Това и привлича млади и търсещи хора. Не такова обаче е положението на много места извън София. По отношение на неврохирургията цяла Северозападна България се обслужва предимно от столицата. Същото се отнася и за югозападната част на страната – от София до Сандански няма неврохирургично звено. Осигуряването на спешната неврохирургична помощ там е изключително предизвикателство, много е трудно заради дефицита на кадри. Работата е много тежка, изисква много усилия и себеотдаване.

- Като се има предвид дефицитът и фактът, че сме на едно от първите места по инсулти в Европа, можем ли да говорим за качествено здравеопазване?

- Тук може да помогне спешната помощ и бързата реакция, както и специализираните центрове за лечение на тези заболявания. В момента се работи по стартирането на пилотна програма за такива центрове. Преди това трябва да бъдат въведени европейските стандарти, след това на базата на анализ да се реши доколко те могат да бъдат модифицирани и приложени. Имам голяма надежда, че в следващите месеци една такава нова система ще заработи.

- Какъв е стандартът за навременна медицинска помощ при инсулт?

- Голямото предизвикателство е, че времето, в което мозъкът може да оцелее и да не се увреди необратимо от липсата на кислород, е между 4 и 6 часа. Тук става въпрос от момента на настъпване на инцидента до закарването на пациента в болница, поставянето на диагноза, съставянето на терапевтичен план и реализацията му.

- На колко процента може да бъде съхранен мозъкът, подвижността на човек, ако му бъде оказана помощ в рамките на 4-6 часа?

- Не може да се отговори еднозначно, тъй като всичко зависи от индивидуалните особености на пациента, от общото му състояние, от кръвообращението му. В значима част от случаите, когато инсултът е хванат навреме, може да се постигне пълно възстановяване.

- Мозъчните импланти обаче не се поемат изцяло от здравната каса Какво трябва да се направи?

- Здравната каса трябва да осигури поне в един средностатистически разумен обем от импланти, защото няма време дори роднините да започнат да събират пари за купуването им.

- Според европейско проучване всеки трети на континента страда от неврологично заболяване. Каква е картината у нас?

- Това изследване е особено важно, тъй като обхваща почти всички страни в Европа. Резултатите са впечатляващи. От една страна, всеки трети европеец (над 30%), включително и в България страда от заболяване или патологично състояние, свързано с централната нервна система. Тук не става въпрос само за тежки заболявания като тумори на мозъка, но и патологични състояния като хроничното безсъние. То води до нарушаване на качеството на живот, работоспособността, намалява концентрацията – неща, които се проявяват хронично и влошават всекидневието ни.

Европейското проучване показва, че средствата, отделяни за лечението на тези заболявания, са непропорционално малки на сложността на проблема. Затова и основното послание на Европейския мозъчен съвет, чийто представител съм в България, е, че е крайно време да се обърне по-голямо внимание на тези заболявания, да се инвестират средства в тяхното проучване и търсене на начин за лечението им. Не на последно място се обръща внимание на това, че обществото трябва да бъде информирано за сложността на този проблем.

Ако започнем да говорим за сърце и инфаркти и запитаме хората на улицата какво знаят, няма да се намери човек, който да няма никаква информация, та макар и в най-популярен стил. Знае се дори как да се предпазваме от високото кръвно или висок холестерол. Всичко това говори за една много добре свършена работа от страна на лекарите и медиите по отношение на информираността, профилактиката и превенцията на заболяванията на сърдечносъдовата система.

В областта на нервната система тепърва ще трябва да се работи, защото нейните заболявания не се познават, не се разбират, те са сложни и многообразни, което допълнително затруднява този процес.

- Мнозина обаче смятат, че от главоболие не се умира. Кога трябва да отидем на лекар?

- Кога да се отиде на лекар, е въпрос на това, доколко главоболието е тежко и какви нюанси на усещания дава. Ако то отшумява бързо с някакъв обикновен медикамент и не се повтаря със седмици и месеци, не е нещо сериозно. Ако обаче става въпрос за състояния, които пречат на човека два или три дни, правят го неработоспособен, разконцентриран, водят го до депресивно състояние и тревожност, пречат му да осъществява нормално социалните си и семейни функции, и всичко това се случва със значителна честота, говорим за сериозен проблем. Главоболието като симптом е най-често срещаният. На практика той е твърде многолик. Ако се появява често, тоест няколко пъти месечно, вече има проблем и трябва да се потърси лекарска помощ.

- Означава ли това, че може би развиваме рак или инсултът настъпва?

- Не бива веднага да мислим за най-страшното, защото тази симптоматика е многообразна. Най-разпространени са т. нар. хронични главоболия. От тях най-популярна е мигрената, но има и още много други видове. Има и такива, които могат да се окажат в резултат на кръвоизлив в мозъка или на друг сериозен проблем. Затова ако има притеснения, човек да отиде на лекар, най-напред при своето джипи, което ще го насочи към невролог.

- Често пъти обаче личните лекари неглижират главоболието и се скъпят на направления. Какво да правим в такива случаи?

- Не бих искал да обобщавам, че личните лекари неглижират главоболието. Опитните колеги знаят кое състояние е притеснително и кое не. За съжаление често пъти дори при по-прецизен преглед не може да се гарантира незабавно поставяне на перфектна диагноза. Винаги има известен период между първоначални симптоми и поставянето й. За различните заболявания този период е различен, като понякога той може да продължи месеци, тъй като заболяването не може да се докаже изведнъж и бързо. Това е работа на лекарите – те да реагират, когато човек се допита до тях. Но да се очаква и незабавна диагноза при всички пациентиу е нереалистично.

- Най-прецизните изследвания с пет скенер за някои пациенти са непостижими, колкото и да полетят в Космоса – липса на направления, молби, връзки или просто да броят една сума от минимум 500 лева. Как ще коментирате тази слабост на здравната ни система?

- За всяко изследване има някакви индикации – част от тях са абсолютни, друга част – относителни. Не може на всеки, който го боли глава, да му се прави ядрено-магнитен резонанс или скенер. Според мен редно е човек сам да си поеме отговорността за това свое искане, а не всички данъкоплатци да поемат разходите му, защото той е притеснен по собствено усмотрение. Разбира се, когато има допълнителни симптоми и основание, че трябва да се направи скъпо изследване, се прави.

- Доколко в работата си неврохирургът разчита на техниката и доколко на уменията си?

- За мен лекарят е най-сложната компонента от системата. Защото, докато една апаратура може да се планира във времето по отношение на разходите за закупуването й, средствата за консумативи и поддръжка, то създаването на един качествен лекар изисква минимум 15 години, а понякога и повече. Това включва от обучението до получаването на диплома, трупането на професионален опит, специализации, научна работа, както и развитието на професионализма на най-високо ниво. Когато един такъв „завършен кадър”, пълен със знания и умения реши, че трябва да се премести на 1000 – 2000 км от мястото, където е обучаван, това е проблем за системата.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.