Снимки

Сърцат човек, който е влюбен в киното, бори се ожесточено за каузите, в които вярва, но въпреки това прави изкуство в истинския смисъл на думата, без да претендира непременно да поучава зрителите. Това вероятно е рецептата, превръщаща един средностатистически режисьор в носител на „Оскар“. Или поне до този извод можем да достигнем, след като проследим пътя на последния кинодеец, триумфирал с отличието на Американската филмова академия Гилермо дел Торо.

„Формата на водата“ е истински пир за сетивата. И макар че немалко любители на седмото изкуство приеха новината за успеха на лентата на оскарите заради обвинения в плагиатство, то заглавието си заслужава най-малко от гледна точка на неподправения нюх на Дел Торо да създава вълшебства за големия екран. Без ненужни спецефекти, и в този си филм той продължава да залага на фантастичния жанр, бълващ иначе ежегодно десетки, ако не и стотици продукции, в които 90% от това, което виждаме в крайния резултат, е компютърно генерирано.

Първият, който скочи на „Формата на водата“, бе синът на отличения с награда "Пулицър" драматург Пол Зиндел – Дейвид. Само седмица преди дългоочакваното 90-о издание на наградите „Оскар“ той

 

заведе дело срещу Дел Торо

 

и продуцентите на филма му. Категоричен е, че всички те „безочливо са копирали“ основната сюжетна линия, елементи, персонажи и теми от пиесата на баща му „Позволи ми да чуя шепота ти“ (1969 г.). Броени дни по-късно наблюдателни киномани пък съзряха прилики между „Формата на водата“ и „Плясък“ на Рон Хауърд от 1984 г., където впрочем Том Ханкс се разписва с една от първите си кино роли.

Любовната история между нямата чистачка (Сали Хоукинс) и митичното същество, затворено от секретната правителствена лаборатория (Дъг Джоунс) е инспирирана от поне още три заглавия, признава и самият Дел Торо, макар да е категоричен, че преди въпросното дело, заведено от Зиндел, не е бил запознат с творчеството на баща му. Сред ключовите елементи, превърнали „Формата на водата“ в големия победител на оскарите, несъмнено е и посланието на заглавието – да приемем различните. Тематика, която вълнува особено много Академията още от 2015 и 2016 г. Именно тогава почетните членове бяха обвинени в няколко форми на дискриминация, най-проблематичната от които – тази срещу чернокожите. Неслучайно наградите си спечелиха името Белите оскари. Та тази година Академията заложи на масово разнообразие с мексикански режисьор за почетната статуетка в категорията, победителят в анимационната категория „Тайната на Коко“ е дело на артисти от същата националност. Джордан Пийл, който отгледа „Бягай!“ под формата на режисьор и сценарист, също си тръгна доволен от церемонията. Грета Гъруик пък бе едва петата жена, номинирана за режисьор на годината в 90-годишната история на оскарите.

 „Формата на водата“ си заслужава най-малко от гледна точка на неподправения нюх на Дел Торо да създава вълшебства за големия екран.

„Това е най-добрият филм на Гилермо, а аз съм изключителен фен на The Devil’s Backbone (2001 г) и Pan’s Labyrinth (2006 г). Станал е по-мъдър с времето, но е запазил същността си“, така накратко изразява гордостта си към своя колега Алехандро Иняриту, двукратен носител на титлата „най-добър режисьор“ (за „Бърдмен“ (2015 г) и „Завръщането“ (2016 г) – б.а.) и дългогодишен приятел на Дел Торо. Заедно с Алфонсо Куарон са популярни като Тримата амигос на киното. Всички те са родени в Мексико и са пробили в меката на филмовото производство в САЩ. Всички вече са и носители на „Оскар“ като Куарон взе своя през 2014 г. с „Гравитация“. Така статистиката е категорична – през последните пет години четири от отличията за режисьор са попадали в ръцете на мексикански автор (част от Тримата амигос).

И макар че обикновеният зрител надали проявява кой знае какъв интерес към националността на носителя на статуетката, то това е от съществено значение за Дел Торо.

„Най-доброто нещо, което може да направи един артист, е да представи чистокръвно своята култура, но по такъв начин, че да даде уникален поглед на света към утвърдени вече жанрове“, обяснява той. От позицията на продуцент, през годините той е

 

подкрепял десетки латински кинодейци,

 

той първи подава ръка на Анди и Барбара Мушиети, които миналата година ни плашиха с „То“ (по едноименния роман на Стивън Кинг). Наскоро Дел Торо учреди и стипендия за мексикански аниматори, като дава заявка, че 50% от средствата, необходими за подпомагането на творците, ще идва директно от неговия джоб.

„Той все още е същото дете по душа, с озъртащи се от любопитство и вълнение зелени очи“, добавя още Иняриту по адрес на приятеля си. Познанството им датира от преди близо 20 години, когато Дел Торо получава подкрепа от колегата си при монтажа на своя първия професионален филм Amores perros. Дебютът си в снимането обаче той прави много по-рано – едва на 8-годишна възраст, когато се добира до стара камера на баща си. В лентите на тогавашното дете участвало цялото му семейство, а фантастиката го влече още от тогава, имайки предвид, че един от ключовите злодеи в късометражките му по онова време бил картоф-сериен убиец.

Уви, след като се утвърждава като име в киноиндустрията, Дел Торо през последните години прекарва сравнително по-малко време със семейството си. Режисьорът стопанисва три дома – в Торонто, Калифорния и Гуадалахара, където живеят децата му и доскорошната му съпруга – Лоренца Нютон, с която бяха женени в продължение на 31 години, преди да се разведат през 2017-а. Сред вероятните причини за краха на отношенията им е фактът, че Дел Торо е успявал да „посети“ семейното си гнездо едва веднъж на всеки шест седмици.

 

 

ТЕОРИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ

Предаде щафетата за „Хелбой“ и пропусна визита в България

Мнозина фенове на фентъзито останаха разочаровани, когато разбраха, че Гилермо дел Торо няма да работи по новия филм за адовото изчадие, възкресено от нацисти в опит за победа във Втората световна война, или „Хелбой“. Макар в продължение на месеци самият режисьор да се опитваше да вдъхне нов живот на продукцията, той окончателно се отказа от франчайза миналата пролет. Щафетата от него пое Нийл Маршал, снимал някои от ключовите епизоди за култовата сага „Игра на тронове“, а работата по продукцията се локализира не къде да е, а... в България.

И макар наследникът на режисьорското столче за „Хелбой“ да обещава качествен екшън, със здравословна доза мистика и драматизъм, то не можем да не изразим поне минималното си съжаление, че на роден терен не стъпи и настоящият носител на „Оскар“. Пък макар и да сме наясно, че навлизаме в теория на вероятностите, пресмятайки какви биха били шансовете Дел Торо да реши да реализира филма си в София. А ако и вие като нас се чудите защо смятаният за бащицата на „Хелбой“ на големия екран се е отказал от опцията да режисира отново, разковничето се крие в нежеланието му да се съобразява с прекалено стриктните „препоръки“ на продуцентите на заглавието.

Въпреки всичко ние оставаме оптимисти за „Хелбой“, а финалната битка между Дейвид Харбър (изпълнителят на главната роля) и Мила Йовович (основният антагонист) ще можем да проследим на 11 януари 2019 г.

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Почивни дни с/без деца

Лятото е вече тук и е време да оставаме у дома все по-рядко и да се насочим към различните кътчета на страната ни. Може да се порадвате на цветни изживявания в нашите предложения за уикенда за малки и порастнали.

Фенка предложи брак на Павел

Най-смелото предложение, което рапърът Павел от дуото Павел и Венци Венц, е получавал някога от фенка било за брак. Момичето дори паднало на колене, но се наложило изпълнителят на „Само по татуси“ джентълменски да отклони въпроса на младата почитателка.