Снимки

Визитка:

През 1979 г. е завършил СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика”

Специализирал е в Москва

От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН

Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година

 

- Проф. Ботев, въпреки че не беше силно, земетресението в Нова Загора доста разбуни духовете в обществото. На какво се дължи това?

- Първо искам да поясня, че земетресението е с магнитут 4-4,2 и влиза в категорията на т.нар. слаби земетресения. Тук съвсем не става дума за животозастрашаващо земетресение. Генезисът му също показва, че хората няма от какво да се безпокоят. Ние приемаме, че то е резултат от натрупване на напрежение по един локален разлом, свързан с пропадане на Новозагорската низина по отношение на източния ръб на същинска Средна гора. Понижението пропада рязко, тъй като се е натрупало напрежение с годините. Всъщност там не е имало трусове от няколко години. Земетресенията с магнитут 6-7 вече са силни. Те могат да доведат до по-силни въздействия и изменения в инфраструктурата и да застрашат живота на хората. Трусовете от 5-6 степен пък се приемат за умерено силни. Такова беше земетресението в Перник през 2012 година. Ако си спомняте, то дори не доведе до сериозни последствия, по-скоро се разрушиха къщи, които не бяха добре проектирани.

- Как тогава си обяснявате тази паника, която обзе някои хора след сегашното земетресение? В Стара Загора дори евакуираха училище. Явно не знаем как да реагираме адекватно в подобни ситуации.

- Така е. Много правилно го казахте. Факт е, че не подготвяме добре хората, за да реагират адекватно в такива ситуации. Явно не могат да осъзнаят, че в съседни на нас страни, само на няколкостотин километра на юг, земетресенията са с много по-голяма честота и сила. В Южна Гърция например плочите се движат една спрямо друга със скорост 35 мм годишно. При нас отделните блокови структури на земната кора, които отделят низините, се движат една спрямо друга с 1 мм годишно. В Югозападна България, под Благоевград, да речем се движат по-бързо, с около 3-4 мм на година. Това е т.нар. Струмска сеизмична зона, където е най-голямата активност на територията на страната. Виждате каква е разликата. Става дума за струпване на напрежение на границата на блоковете. При нас плочи обаче няма, има в Южна Гърция. Затова казвам, че ние тук сме относително обетована земя. Трябва да подчертая, че от 1928 година нямаме земетресение с магнитут над 6. Хората не са свикнали с това, както да речем в Гърция.

- Случайно ли беше обаче, че тези дни се наблюдаваха няколко земетресения в световен мащаб - в Еквадор, Япония... На какво се дължи това?

- Там земетресенията са с още по-висока честота в сравнение с тук. Движенията са още по-големи. В Японската дъга са средно по 80-90 мм. Сравнение с нашите 1-2 мм изобщо не може да се прави, а с Гърция - 35 мм, донякъде. В Чили пък скоростите са 110 мм годишно. Виждате разликите. Това е причината при нас да се натрупват много бавно напрежения, които да предизвикат катастрофални земетресения. И трусовете с магнитут над 7 са се случили у нас наведнъж в началото на миналия век. Имайте предвид, че статистиката за трусовете е от последните 200 години и по нея съдим, че много силни земетресения по нашите земи са ставали изключително рядко.

- Може ли изобщо да се прогнозира един трус?

- Да, правят се опити да се прогнозира натрупване на напрежения в зависимост от геоложките структури, които ние гледаме на повърхността. Има прогнози по отношение на максимално силно очаквано земетресение на определено място. Но кога точно ще се случи, не може да се предвиди. Предполага се, че средностатистически може да се случи през 40-50 години за района на Румъния, да речем. В района на планината Вранча през последните 200 години са станали около 5 земетресения с магнитут над 7. По груби сметки можем да кажем, че това се случва през 40 години. Счита се, че релефообразуването и действията, които водят до изменения на повърхността, стават през определени периоди. Приемаме, че за няколкостотин години движенията са едни и същи. Така ние следим как се изменят геоложките пластове, датираме ги с въглеродния метод и получаваме едно разпределение до 10 000 години във времето.

- Кои са опасните зони у нас?

- Двете места, в които сме направили тези изследвания, са около Пловдив, по-конкретно Поповишкият район, както и до Симитли, под Благоевград. Това е Струмската сеизмична зона. Там може да стане земетресение с магнитут 7,8. Но както казах, при нас напреженията се случват изключително бавно. А в световен мащаб в Тихоокеанския сеизмичен пояс всяка седмица има трусове с магнитут 7. Но те са в недрата на океана, на голяма дълбочина и там няма население. В Япония например ставаше дума за подпъхване на Филипинската плоча под Японския архипелаг. При Вранча също се случват на междинна дълбочина, на 100-200 километра, но не са толкова опасни. Те не могат да дадат толкова голям ефект на повърхността. А това, че преди години доведоха у нас до сериозни разрушения, се дължеше на човешки грешки. Жилищата тогава бяха с орязани колони по партерните етажи.

- Доколко тогава сградите ни могат да издържат на трусове?

- Тук е ролята на сеизмичното прогнозиране, с което се отчитат тези природни дадености. Затова трябва да имаме предвид зоните с най-голяма активност. Ние споменахме вече Пловдивската и Струмската. След това е Горнооряховската сеизмична зона, която е с много силни земетресения - над 7. А трусовете с магнитут над 8 са катастрофални, но ние не сме имали такова. След това трябва да имаме предвид Шабленската зона - Калиакренската разломна система. Но трусовете тук нямат такова излъчване. Това е зоната, в която през 1901 година имаше земетресение с магнитут 7,2. Слагаме към потенциално опасните зони и Тунджанската. За нея е допустим магнитут 6,5. С максимално допустим магнитут приемаме също че е и Софийската зона. Така че зоните, в които може да има земетресение с магнитут над 7, са четири. Другите са само по потенциал, който не е демонстриран за последните 200 години. Що се отнася до сградите, около тези зони е нормално да са направени по-подробни районирания. Първият правилник за строителство е създаден през 1960 година. След земетресението през 1977 година във Вранча започнахме да правим ново сеизмично райониране. Тогава увеличихме много изискванията за строителство. Затова можем да кажем, че сградите до 1960 година не са сеизмично обезопасени, до 1987 година пък са полуобезопасени, а след 1987 година, който е спазвал изискванията, би трябвало да са обезопасени. Но едва след влизането ни в ЕС започна по-сериозният контрол.

- Като имаме предвид земетресенията в Гърция и Турция, можем да кажем, че България е обетована земя в сравнение със съседните ни страни?

- Точно така е. В Западна Турция тези движения са от порядъка на 25-30 мм. В сравнение с нас се разбира защо в Западна Турция има толкова много земетресения. Цялото движение на плочите се извършва по различен начин.

- Като стана дума за това, че хората не са достатъчно информирани, кажете какво може да се направи в тази посока?

- Обикновено дискутираме въпроса как изучаваме натрупването на напрежение, генезиса на земетресенията и как можем да го използваме. Ние правим това чрез картиране на сеизмичната опасност и създаване на правилници и изисквания към проектирането на строителство. В същото време обаче остава незасегнат другият елемент - на бързо оповестяване при вече случило се земетресение. Математическите модели, които използваме, позволяват на компютрите да получат първоначално решение по отношение на данните, които получаваме от нашите 30 станции в страната, само за минута. Има и още по-бързи системи за конкретен сеизмичен източник - например за вранчанските земетресения. Трусовете около района са с много по-висока честота в сравнение с нашите. Системата дава решение за десетки секунди, защото веднага локализира епицентъра. То се разпраща до нашите информационни центрове - съответния щаб на Гражданска защита. Оттам вземат решение и ако изобщо преценят, оповестяват населението при опасност. В Япония, където системата е съвсем различна, няма контрол от оторизиран или някакъв друг орган. Населението се информира на момента, включително и по смартфони. Но това има смисъл само когато си по-далеч от епицентъра на труса, защото силните вълни идват след 5 секунди от оповестяването. Времето е твърде кратко, за да реагираш и да се скриеш. Преди време институтът ни подготви подобен проект за ранно оповестяване. Ние искахме да използваме освен информиране на хората по смартфони и обратната връзка. Модерните телефони имат вибрационни датчици, което ни устройва в сеизмични зони. В пилотния проект искахме да реализираме нашия софтуер и да видим как да използваме и обратната информация. Това става автоматично, стига човек да се съгласи и да му поставим нашия софтуер. Отказаха ни финансиране с мотива, че това не е чиста наука и че подобна система вече е разработена в Япония. Бяха ни необходими около 200 хиляди лева, но не сме се отказали. Видяхте как в Япония дори при силен трус хората не се паникьосват, защото могат да бъдат информирани. Така че ранното оповестяване става в първите секунди. Затова ще опитваме и с други източници на финансиране.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.