Снимки

Реколтата от праскови и кайсии ще е поне наполовина по-малко, отколкото през миналата година. Това прогнозират овощарите в страната. Причината е в силните студове през зимата и ниските температури през пролетта.

Според Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите в Североизточна България

 

над половината от плодните дръвчета са поразени

 

от мразовете и сланите. „Немалка част от измръзванията станаха още през февруари и март”, обясни тя. „При прасковите и кайсиите пораженията са над 50%. По-добро е положението в югоизточната част на страната - Бургаско, Сливенско и Ямболско. При ранните сортове череши измръзванията са в поносими рамки - 10-20 на сто”, добави тя. По думите й какви ще са финансовите загуби за производителите ще стане ясно след около седмица-две, когато се огледат всички площи. „Не само в България земеделците страдат от климатичните аномалии”, обясни още Гроздева.

 

„В Италия пораженията са сходни с тези у нас,

 

има райони с големи измръзвания, а други са по-малко засегнати. В Турция и Германия имат подобни проблеми. В Австрия защитни мрежи срещу градушки за милиони евро бяха повредени от падналия през април сняг. Засега обаче от тези страни се въздържат да дават точна информация колко ще е по-малка в реколтата от череши, кайсии, праскови, ябълки, сливи. По първоначални оценки спадът ще е в рамките на около една пета”, уточни тя.

Според проф. Димитър Домозетов, директор на Института по земеделие в Кюстендил, почти изцяло са измръзнали сливите, ябълките и черешите в котловината. По думите божията ръка се е спуснала и е прибрала реколта в района. „Миналата година имаше много продукция, а нямаше кой да я изкупи от хората. Сега - нямат, но те ще

 

трябва да продължат да се грижат за дръвчетата.

 

Задължително трябва да се помогне на малките стопани, нямали пари да се застраховат. Поне по 200-300 лв. на дка”, добави професорът. Според него следващата голяма опасност за оцелелите овошки ще са градушките.

Председателят на сдружение „Златна праскова” Коста Петров каза, че щетите за овощарите ще са големи, защото те вече са инвестирали значителни суми за отглеждане на градините си, достигащи до 700-1000 лв. на дка, а реколтата ще е по-малка. „200-300 лв. на декар ще помогнат на хората да оцелеят до следващата година”, смята той, но не е оптимист, че парите ще бъдат отпуснати.

Петров прогнозира, че в Югоизточна България реколтата от прасковите ще е с поне 25-30% по-слаба. По думите му продължителните дъждове напоследък са напукали черешите в Югоизточна България, което ще нанесе още щети на производителите.

Относно конкуренцията на вносните плодове браншовикът смята, че фермерите от чуждите страни, ползвайки еврофондовете, са успели да внедрят нови сортове и да купят съвременни технологии на производство. Той посочи за пример, че у нас около 4% от градините са със защитни мрежи срещу градушка, а в Австрия този дял е 10 пъти по-голям.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

ОПЕК реши: Увеличава световното производство на петрол

Световното производство на петрол ще бъде увеличено с един милион барела на ден до края на годината, съобщиха ДПА и АФП. Това решиха днес на среща във Виена 14-те членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и още 10 държави производителки на черно злато, сред които Русия.

Ангелкова за плаж Перла: Спазено е изискването за 50 на 50 % свободна и платена зона

Изискванията за 50% свободна и 50% платена зона на морски плаж Перла са спазени. Платените плажни принадлежности на ивицата са според одобрената схема от Министерството на туризма. Това каза министър Николина Ангелкова при проверка на място на плажа, в която участва и кметът на Приморско Димитър Германов.

Девет от десет бутилки ще се рециклират до 2025 г.

След 7 години събираемостта на пластмасовите PET бутилки в Европа ще достигне 90 на сто. Една четвърт от тях отново ще се използват в производството на шишета за безалкохолни напитки. Това обещание пред Европейската комисия (ЕК) дадоха от София представители на Европейската федерация на бутилираните води (EFBW).