Готвят нови промени по схемата „60 на 40” (ОБНОВЕНА)

Готвят нови промени по схемата „60 на 40” (ОБНОВЕНА)

Отдавна се говори за безусловен базов доход, но не е сега моментът, смята Владислав Горанов

Схемата "60 на 40" ще претърпи допълнителна оптимизация, която ще даде достатъчна възможност на тези работодатели, запазили отчасти своята дейност, да бъдат подпомогнати, обяви в пленарната зала финансовият министър Владислав Горанов.

„Със социалния министър Деница Сачева работим върху промени в постановлението, което регламентира мярката, с оглед адаптирането му допълнително към казусите към живота и въпросите, които възникват от определени кандидати на мярката”, заяви Горанов.

Той допълни, че за бизнесите, които нямат да могат да продължат да съществуват в този си вид, ще има нисколихвено и безлихвено кредитиране веднага след като се премахнат всички мерки, наложени от карантината. „Върху подобен пакет трябва да започне да се мисли отсега”, изтъкна Горанов.

Финансирането на лечебните заведения да се сведе до 85% от средномесечната им заработка. Моделът е съгласуван с лекарския съюз и предстои след заседанието на НЗОК да бъде преподписан националният рамков договор. „По този начин ще се гарантира функционирането на лечебните заведения”, допълни Горанов. Причина за мярката е, че заработката на заведенията, т.ч. заведенията за извънболнична помощ и дентални кабинети, ще бъде значително по-малка през периода на извънредното положението.

„Въпреки това основната разлика между позициите на управляващи и опозиция е свързана с дълбочината на самите мерките, както и обхвата им. Основната разделителна линия сякаш остава, отношението към самоосигурените лица и подходът за безусловен доход на тях. В икономическата доктрина отдавна се говори за безусловен базов доход, дори са правени експерименти в света. Вероятно след десетилетия, когато индустриалните отношения се променят до такава степен, че единственият механизъм за преразпределение остане темата за безусловен базов доход ще дойде на дневен ред, но днес подкрепям по-скоро тезата, че сме в началото на една непредвидима по мащаби криза, която, дай Боже, да е по-кратка, в която моментът за подобен социален експеримент сякаш не е дошла", коментира Горанов.

„Без преценка на имущественото състояние на всеки един от самоосигуряващите се, с лека ръка да стартираме един неприлаган досега в нашата реалност механизъм за безусловен базов доход, за мен е прибързано и не е докрай социално обосновано”, каза Горанов.

Дебатите около бюджета продължиха близо 4 часа. Освен предложения, партиите представиха и свои варианти за мерки, които да подпомогнат гражданите и бизнеса.

От БСП предлагат субсидия от минимална работна заплата, заедно с осигуровки, за наетите на трудов договор, които са в неплатен отпуск, и за самонаетите се. Сумата за това е 914 млн. лв. Държавата да осигури 420 млн. лв. допълнителен трансфер към общините и да освободи ресторантите от такса смет и тротоарно право, и заведенията вече да не плащат ДДС при бракувана храна. Средствата по националния план за увеличаване на заетостта да бъдат увеличени със 100 млн. лв., а някои земеделци да бъдат подпомогнати с 30 млн. лв.

От Воля поискаха таванът за дълг да бъде увеличен до 20 млрд. лв. „Считам, че и това няма да е достатъчно – когато България се възстанови, ще бъдем в състояние при много ниски лихвени проценти тези пари да ги възстановим, но към днешна дата целият бизнес и български народ очакват подкрепа”, поясни лидерът на партията Веселин Марешки. От Воля искат сделката за модернизация на военните сили да бъде спряна, тъй като „парите са жизненоважни за българския народ”. Същото искане има и левицата.

„На 15-я работен ден от обявяването на извънредното положение е волантаризъм да започнем с всички мерки, които бихме приложили, ако на нас са ни известни доста повече факти”, заяви Йордан Цонев от ДПС.

Нека бъдем умерени в първите дни на кризата и да разпределяме ресурсите за най-засегнатите, каза Владислав Горанов в края на дебата. Той призова партиите да подкрепят промяната на бюджетните параметри, тъй като няма „съществени разделителни линии“ между всички предложения.

„Заради краткия срок нямаше възможност на някои от предложенията да бъдат технологично изготвени, така че да следват логиката на закона. Това при такъв тип дебат и при тази скорост на работа едва ли е повод за критика по същество“ каза той. 

Той призна, че е приятно изненадан през всичките седмици на дебат, че в главата на българина вече не е сравнение с държави от нашата черга, а отидохме до там да гледаме политиката на САЩ, Германия и Швейцария. „Това говори добре в конвергенцията в духа на българина. Не знам дали като работоспособност или добавена стойност сме го достигнали, но духовно очевидно сме дотам конвергирали, че вече да се сравняваме с водещите икономики в света. За съжаление финансовите реалности не са точно такива“, каза финансовият министър.

Той посочи, че от БСП отново предлагат мерки, които не са определили във времето как ще действат. "Ако то се касае само за един месец, това би следвало да означава поне 3 месеца прилагането на такава мярка, която с тези 900 млн. лева би трябвало да изглежда почти 3 пъти по-скъпа. По-скоро казвате, че за трите месеца ще е достатъчно, но ако направите оценка върху 800 000. самоосигуряващи се по декларации в НАП или ако не ги ограничите във вашето законодателно предложение, няма да има лесен отговор. Пак повтарям това, което се предлага от страна на правителството като първи мерки, има и предимства, вероятно за някои има и недостатъци. Философията в участието в осигуряването от страна на държавата, т.е. предоставянето на част от дохода за запазена заетост би било безпредметно като мярка, ако не се предвиди минимално участие от страна на работодателя. Целта на една подобна мярка е да запази доходите на заетите хора“, подчерта Горанов.

По думите му така предложената актуализация позволява на държавата да може да изпълнява функциите си през следващите месеци и докрая на годината. „Повярвайте ми дебатът ще е потруден след края на пандемичната част на кризата. Не сега, затова да не прибързваме с мерки, които можем да вземем във всеки един момент на следващ етап. Да, хората имат нужда от успокоение. Първата фаза идва по линия на това, че социалната система на държавата е въоръжена с достатъчно ресурс, който може да издържи напливът, който ще бъде насочен към нея", каза Горанов.

Коментарът му вероятно е породен от информациите за огромни опашки пред бюрата по труда в страната.

Той увери още, че с увеличаването на лимита на държавен дълг ще се търсят най-оптималните решения за българския бюджет и изрази надежда да не се налага да се достига до целият му лимит.

Дебатите в пленарната зала продължават със закона за извънредното положение. Гласуването ще е по-късно днес. 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.