85-годишна пази ятагана на Матей Миткалото

85-годишна пази ятагана на Матей Миткалото

Заради „вечния двигател” е обявен за сподвижник на дявола и прогонен от Света гора..

85-годишна жена пази ятагана на революционера отец Матей Преображенски-Миткалото в търновското Ново село. Баба Каля, както е знаят всички в селото е една от най-възрастните потомци на известния български общественик и революционер, известен повече с дейността си в полза на своя народ, отколкото като църковник и монах.

За живота на своя прароднина баба Каля може да разказва с часове. Вероятно малцина знаят, че

 

истинските имена на отец Матей, са Моно Петров

 

и че той е от известния род Сеизмоновци, населявал Ново село от векове. Целият живот на Моно, приел по-късно духовното име Матей, е изпълнен с перипетии и трудности, разказва баба Каля. Като дете, през 1833 г., цели 12 човека от семейството му са покосени от чумата. Той се спасява като по чудо, след като е изпратен при брат си, който по това време пасе овце на километри извън селото, сред природата, далеч от хорски очи и опасни зарази. Когато епидемията отминава, малкият едва петгодишен Моно е изпратен при едната от лелите си, която пък на свой ред го дава за чирак на един коняр. Малко по-късно се озовава в Дряновския мнаастир, където се отдава на духовния живот и през 1846 г. постъпва като послушник.

 

През 1848 г. е подстриган и за монах в Преображенската света обител

 

В началото на 50-те години с кон, даден му от роднините и с малко хляб за из път, 20-ина годишният духовник се отправя към Атон. Там той прекарва цяла година, като успява да прочете част от книгите в богатата монашеска библиотека на Света гора. По това време той започва да прави и някои от своите изобретения. Опитва се да създаде „вечния двигател”, за който твърди, че му се явил в съня му като едно голямо желязно колело, което се върти без да спре в една течаща река, задвижвано от силата на водата. Той действително изработва такова колело на брега на Егейско море, като инвестира в него всичките си пари, 8000 гроша. Монасите от Света гора обаче, го обявяват за обладан от дявола, разрушават творението му, а него прогонват от Атон.

След завръщането си в българските земи отец Матей продължава да обхожда родните манастири и да търси оцелели стари книги, от които черпи информация за славната българска история в средновековието. През 1862 г. временно отецът зарязва Божиите места и се записва доброволец в Първата българска легия в Белград. Той дори води малка чета, с която влиза в България и води няколко битки. Това вероятно е и първото „бойно кръщене” на неговия ятаган, тъй като дотогава няма сведения отецът да е влизал в кръвопролитни схватки с нападатели и турци. След разпускането на легията, разочарован, че той и съратниците му са използвани от сръбското правителство за техните си цели, отец Матей се отдава изцяло на обществена дейност. В продължение на 12 години обхожда родината надлъж и нашир като създава читалища и училища, на които дарява книги, обучава и назначава учители. Успоредно с това отецът не зарязва и бунтовническата дейност. Той е привърженик на теорията на Левски че българският народ трябва сам да се вдигне и да извоюва свободата си. Духовникът придружава Апостола по време на обиколката му из българските земи през 1869 г. В родното си Ново село той дори строи Комитетски хан, в който намират убежище Дяконът Левски и останалите бунтовници.

 

Отец Матей Преображенски умира през 1875 г. едва на 47-годишна възраст

 

Според запазената информация – от „ухобол”. Според баба Каля обаче, неговите близки още тогава били сигурни, че той е отровен. След смъртта тленните му останки са положени в двора на старата църква в Ново село. А след построяването на новата църква костите му са пренесени там и са вградени в олтара. „Всяка година на Архангеловден костите се изваждаха и се измиваха с вино, след което пак се прибираха”, спомня се баба Каля. Когато е построен паметникът костница край селото, на главния път София – Варна, костите на отец Матей са отнесени там и по-късно мистериозно изчезват. Според баба Каля те или са откраднати, или което е по-вероятно са били изхвърлени. От паметникът костница е свален и бюстът на отеца, който е отнесен в Ловеч. Обяснението било, че до костницата ще се построи огромен паметник на отец Матей и за да не се дублира той с бюста му, било взето решение последният да бъде свален.

Кога отец Матей се сдобива със своя ятаган, неговата родственица не знае. Предполага, че си го купува още като младеж, когато тръгва за Света гора, за да се пази с него от турци и разбойници по пътищата. След смъртта на отец Матей съпругата на неговия чичо скрива ятагана в сандъка със сватбените си одежди и така го запазва почи до смъртта си, когато го предава на своята дъщеря. Така вече век и половина оръжието се предава в рода по женска линия от майка на дъщеря, или от свекърва на снаха. Сега неговата последна пазителка е баба Каля. На кого ще предаде тя обаче, след като децата и внуците си са пръснати из България, още не се знае. Дребничката възрастна женица пази оръжието на своя прапрачичо като зеницата на окото си и много рядко позволява на външни хора да я видят и да се докоснат до нея. Изключения прави само, когато става дума за изложби. Последната такава бе през лятото на 2017 г. в Регионалния исторически музей във Велико Търново, където ятаганът на Миткалото предизвика голям интерес както срез посетителите, така и сред самите музейни работници.

Всъщност ятаганът на отец Матей Преображенски вероятно е

 

едно от малцината оръжия на българи, свързани с националноосвободителото движение

 

което досега все още не е прибрано в музей, нито пък е попаднало в ръцете на частни колекционери. Самото оръжие е с дължина около 80 см., от които 70 см. е режещото острие. Подобно на класическите ятагани този също е с извито острие, което увеличила 2-3 пъти силата на удара. Противно на твърденията на мнозина, че ятаганът е турско оръжие, според много оръжейни специалисти, той си е типично балканско оръжие, съществувало и използвано по нашите земи, още векове преди идването на османските турци. Ятаганът се оказва, че е бил на въоръжение още при траките и е сходен с тяхното основно оръжие „махайра” – къс извит меч с едностранн заточено острие. Конкретно

 

ятаганът на отец Матей е албански тип, с характерните раздвоени „уши

 

в края на дръжката. За разлика от оръжията на други български революционери, които са ги изрисували с различни фигури или дори цели патриотини сцени и са изписвали на тях патриотични лозунги, дръжката и острието на ятагана на отец Матей и са чисто.

Родното място на отец Матей Преображенски, Ново село, свято тачи и пази паметта на своя именит съселянин. В центъра на селото са изрисувани ликовете на „Отчматея” и Дякона Левски, а на издигнато място край селото, на главния път София – Варна е построен паметник костница и огромен паметник на духовника революционер.

 

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.