Снимки

- Проф. Стойков, кажете какви интересни тенденции забелязвате по време на тази предизборна кампания? Кое ви направи най-силно впечатление по отношение на дрескода на кандидатите?

 

- Не забелязах нищо съществено, което да предизвика по-задълбочени анализи и коментари на тема публично поведение, стил и дрескод в политическата комуникация. Общи слабости на повечето кандидати са тривиалното облекло, страхът или неумението да се открои индивидуалността и чрез външния вид, както и – генерално – подценяването на ролята на езика на тялото и на невербалната комуникация.

 

- Към какви правила трябва да се придържат кандидатите?

- Външността, в частност облеклото, е знакова система и изключително важен фактор за социално общуване. Ако един кандидат иска да изпраща послания, заредени с честност, почтеност, откритост, компетентност и интелигентност, той трябва да има стратегия за езика на тялото, за облеклото. Препоръчвам то да е в известна степен сдържано и отговарящо на изискването за „консервативен шик“, да е изработено от качествени материи, да вдъхва доверие. Демонстрацията на лукс чрез статус символите е огромна грешка, както е и недопустим популизмът чрез прекалено евтините или пък небрежни дрехи. Повечето кандидати продължават да работят без помощта на най-добрите имиджмейкъри и експерти по стайлинг, което личи и когато са в телевизионните студиа, и по резултатите от фотосесиите за кампанията, и в преките им срещи с избиратели по места.

- Кои са най-допусканите грешки и съответно има ли кандидати, които могат да бъдат еталон за елегантност?

- Нека да разделим гафовете в политическия дрескод на два вида. Първият, елементарно-технологичен, включва случаите, когато грешките произтичат от банални пропуски и недоразумения – несъразмерни по обем и силует дрехи, неподдържана прическа и като цяло лош външен вид. Вторият вид гафове с дрескода са концептуално-комуникативните. При тях има драстично разминаване между облекло и ситуация, външност и повод, индивидуалност и дизайн. Това обикновено води до кич, естетически и културни нелепости и други карикатурни резултати. Мегаломанските гафове пък са свързани с парвенюшкото перчене със свръхскъпи бутикови и маркови костюми, обувки, различни аксесоари. А това засяга, дразни и обижда по-голямата част от българите, които не живеят охолно, а даже обратното. Сред кандидатите не бих могъл да посоча никого за еталон за стил и елегантност. Показателни в това отношение са и най-новите номинации на Академията за мода за стилно облечени българи „БГ модна икона 2016“, в които няма нито един политик.

- Научиха ли се политиците ни като цяло да се придържат към необходимия стил на обличане през последните години?

- В значителна степен. На практика изчезнаха такива шокиращи гледки от политическия пейзаж през 90-те като въздълги ръкави и крачоли, шарени пуловери с едра плетка, неподстригани и обрасли екземпляри или пък – при жените смешни фризури, тежък грим, прекалено къси поли и рокли (тенденция, която се задържа дълго и през новия милениум), носенето на сандали, прекалено шарени - „бъбриви“ - чорапогащници и др. Българските политици все повече си дават сметка за това, че не може да има положителна репутация и добър публичен имидж, ако те не са подкрепени от адекватна външност, облекло, допълнения и аксесоари.

- Кои политици на световно ниво са пример в това отношение? В момента има друга предизборна кампания - в САЩ.

- Макар че някои я упрекват в прекалена екстравагантност, лично аз харесвам и одобрявам външността на британския премиер Тереза Мей и това, че по един перфектен начин отстоява своята индивидуалност чрез различна и фамозна визуална идентичност, носейки пъстри и атрактивни палта, рокли и обувки. Показателни са нейните думи по този повод: "Аз съм жена, обичам дрехите и обувките. Мисля, че едно от предизвикателствата за жените в политиката, бизнеса и останалите сфери на работата е да можем да бъдем себе си и да кажем - "Вижте какво, можем да бъдем интелигентни и да обичаме дрехите". Генералният директор на ЮНЕСКО – българката Ирина Бокова, също е сред световните политици с точно намерена външност. Безупречни като стил на обличане и политически дрескод са и такива лидери като Владимир Путин, Барак Обама, Джъстин Трюдо и др. Импонира ми стилът на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас, който категорично отхвърля вратовръзката като атрибут на мъжката външност въпреки хапливите и закачливи подмятания на Ердоган, който дори му беше подарил вратовръзка. Относно вида на кандидатите за президент на САЩ Доналд Тръмп и Хилари Клинтън - нямам генерални забележки и критики. Ще отбележа обаче, че Хилари (за чиято външност преди съм се изказвал и неодобрително) сега е съвършено друга, намерила е адекватен стил. Навярно това е и под влиянието в първата дама на САЩ в момента Мишел Обама, която лично й дава съвети.

- Елегантна ли е според вас българската жена и какви интересни тенденции в облеклото на българина като цяло забелязвате?

- Българката става все по-елегантна и взискателна към своя външен вид. Това личи и по вниманието, което отделя на своята прическа, на грим, маникюр и пр. Убеден съм, че ако тя разполагаше с повече средства, щеше да бъде още по-въздействаща и атрактивна. Положителна тенденция е, че намалява вулгарното влияние на чалга стила (от примитивния му етап) върху младите жени. Обобщено – българинът (и най вече младите генерации) все повече отделя внимание на стила си и проявява все по-голяма взискателност към дрескода на политици и посланици. Спомняте си как наскоро ескалира по невиждан начин негативното обществено настроение във връзка с гафа на протоколното облекло на посланика ни в Люксембург и Белгия...

- Какъв стил на обличане според вас предпочитат българските младежи?

- Младите хора у нас и особено студентите са модерни, информирани и в голяма степен модно грамотни. Те се стремят да усъвършенстват своята визуална култура под влияние на фактори като медии и семейство, знаменитости и трендсетъри. Голяма част от тях се обличат в стил „кежуъл“ – по-небрежно, спортно и удобно. Тази небрежна елегантност е и голямо тяхно преимущество, и начин да обърнат гръб на прекалено конвенционалното или демодирано облекло. Това, което ме радва най-много, е, че те все повече осъзнават връзката между дрескода и професионалния успех, между външността и изграждането на положителен имидж, между стила на обличане и доброто самочувствие.

 

Визитка:

Проф. д.н. Любомир Стойков е утвърден естет, медиен и моден експерт. Консултант е в областта на публичните комуникации и лайфстайлa. Той е журналист, експерт по комуникации и университетски преподавател. Председател е на Академията за мода. Член е на Американското общество за връзки с обществеността (PRSA) и на Метрополитън мюзиъм (в Ню Йорк). Създател е на телевизионната модна журналистика у нас. Автор е на 20 научни, научнопопулярни и публицистични книги за медиите, културата, модата, PR и човешкото общуване. Обучил е близо 3000 студенти, дипломанти и докторанти по медии, връзки с обществеността, журналистика и моден дизайн. Носител е на „Златно перо“ – най-високата награда на Съюза на българските журналисти. Популярен е с фразата „Симпатията е взаимна!”
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.