Снимки
Премиерата на книгата на Радостина Константинова „Моите защо“ е на 14 май.

Книгата „Моето защо“ на незабравимата журналистка Радостина Константинова (1961-2010), един от основателите на пресгрупа „168 часа“ и „Монитор“, ще има своята официална премиера на 14 май от 19 ч. в Гранд Хотел София. Томчето съдържа знакови разследвания, репортажи и интервюта, правени от Константинова в продължение на почти 3 десетилетия и разкриващи механизмите на българския преход, както и процеси в международната политика, включително през очите на някои от интервюираните световни личности.

Съставител на сборника е журналистът Катя Янева.

Първите материали в кариерата на Радостина Константинова и в книгата са от средата на 80-те години и са публикувани във в. „Отечествен фронт“. „В тях с чувство за хумор, но безпощадно отровено тя описва някои от безумията, с които функционира социалистическата икономика, и дори ми е чудно как е било допуснато да излязат тогава“, коментира за „Монитор“ журналистката от „168 часа“ Петя Минкова, която също е участвала в съставянето на сборника. В него са намерили място поредица от материали за източването на „Нефтохим“ в началото на 90-те, за включването на посредници в процеса с цел нечие лично облагодетелстване за огромни суми. В основата на друг цикъл разкрития на Константинова от в. „168 часа“ е разграбването на най-апетитните хапки от Черноморието от мутрите.

Константинова тръгва по стъпките на изчезващите червени капитали от външнотърговските предприятия в началото на прехода и стига до о. Ман, където те потъват и се оказва, че са абсолютно невъзвръщаеми. Уникално е интервюто й с Огнян Дойнов в неговия дом във Виена, където бившият заместник на Тодор Живков в сферата на производството и технологиите, се е „окопал“, защото у нас го чака следствие. Въпреки че той не дава интервюта, със своите въпроси „кукички“ Константинова успява да се добере до много истини.

Едно от емблематичните разследвания на Константинова от 90-те засяга БНБ и с това как нейното тогавашно ръководство защитава интересите на банките кредитори, а не националния интерес във връзка с обслужването на външния дълг на България. Журналистката разказва още как банките са били принуждавани да запълват дупките в бюджета и да отпускат „кредити на килограм“, които факти са част от причините за масовите фалити в последното десетилетие на миналия век.

„Моето защо“ припомня и международното разследване на Радостина Константинова, публикувано през 2001 г. в „Монитор“. По онова време журналистката попада на сбирка на албанската диаспора в Ню Йорк, на която се събират средства за Армията за национално освобождение – сепаратистка организация, която обвинява в геноцид правителството на Македония. Това разследване би направило чест на всяка сериозна световна медия коментира Минкова. Бивш шеф на ЦРУ пък след погрома над кулите близнаци в Ню Йорк прогнозирал пред Константинова бъдещия възход на ИДИЛ.

В работата си Радостина Константинова винаги е извеждала на преден план неудобното (иначе ще е не журналистика, а връзки с обществеността), търсила е процесите, които ще са валидни и след години. На това е учила и последователите си в журналистиката, от които е и Петя Минкова. Тя си спомня своята първа среща с Константинова в средата на 90-те, когато Радостина провежда конкурс за журналист в икономическия отдел на „168 часа“. Явяват се близо 80 души – включително много известни лица от телевизии и други вестници. „Всички се бяхме строили чинно за 3-те теста, с които тя селектираше кандидатите. Първият съдържаше 20 въпроса от сферата на икономиката, вторият – 70 въпроса, които определяха склонен ли си към лъжа, а третият се състоеше от въпроси с повишена трудност, които самата тя задаваше в разговора си с бъдещите колеги“, спомня си Петя Минкова, която нарича Константинова „маршал в журналистиката“. Креативност, любопитство, проверки, достоверни източници, обективност, смислен и атрактивен текст – това правеше Радостина и това искаше от колегите си. Плюс истината за тайните на властта, докато не се стигне до отговора на всяко „Защо?“.

„При нея нямаше „може и така“, нямаше никакви компромиси“, изтъква Минкова. Тази безкомпромисност в името на истината се усеща във всяка страница на книгата на Радостина Константинова „Моето защо“. Тя си остава една от емблематичните личности в съвременната ни журналистика. Посмъртно е удостоена с наградата „Черноризец Храбър“ – приза на Съюза на издателите за автори, чието творчество представлява съществен принос за развитието и авторитета на българската журналистика и свободата на словото. „В много публикации я нарекоха „първа дама на перото“. Но Радостина не се мислеше за първа дама, защото не беше суетна. Тя просто беше отдадена на работата си със сърце, мисъл, талант и труд“, категорични са издателите на сборника.

След смъртта ѝ щафетата бе поета от фондация „Радостина Константинова“. Сдружението подкрепя репортери, които се занимават с разследвания. Дава стипендии на студенти, а най-изявените изпраща на стажове в авторитетни издания в Европа и САЩ. Част от дейността на фондацията е и книгата „Моето защо“ – опит да бъде представено творчеството на Константинова и да бъде продължена нейната кауза за свободна и честна журналистика.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Златната липа“ отлетя за Швейцария

Лента, вдъхновена от феминистичното движение в Швейцария през 70-те години на миналия ХХ век е носителят на голямата награда от шестото издание на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“, който се провежда в Стара Загора. Произведението на живеещата в Ню Йорк режисьорка Петра Волпе „Божественият порядък“ е бил избран единодушно, коментира председателят на международното жури Юрий Дачев.

Йордан Камджалов дирижира Плевенската филхармония

Един от най-успешните млади диригенти в света – българинът Йордан Камджалов, ще застане на пулта за концерта на Плевенската филхармония в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“. Това ще се случи на 18 юни от 19 часа в зала „България“.

Басът Юлиан Константинов оглася Народния театър

Големият български бас Юлиан Константинов, покорил с таланта си най-престижните световни оперни сцени и отдал се напоследък на телевизионна кариера, ще зарадва отново почитателите на своето изкуство с превъплъщението си в ролята на Раймондо от операта „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети.