В ече близо 8 десетилетия тъмна пелена покрива убийството на някога най-висшият офицер в пехотата на българската армия, главният инспектор и командир на 12-а пехотна дивизия генерал – майор Петър Каров.
Вече близо 8 десетилетия тъмна пелена покрива убийството на някога най-висшият офицер в пехотата на българската армия, главният инспектор и командир на 12-а пехотна дивизия генерал – майор Петър Каров.
Роден на 20 февруари 1891 година в шуменското село Кюлевча той извървява целият си житейски път от юнкер във Военното на негово Величество училище през 1915-а, през фронтовете на Първата световна война, началник на пограничен участък,началник на Плевенското военно окръжие , помощник-началник на ШЗО до командир на 12-та пехотна дивизия от т.нар. Прикриващ фронт в периода 1941 – 10 септември 1944-а. Генералските пагони лампази получава на 6 май 1943.
Загива от пистолетен куршум, изстрелян в упор от останал неназован и до сега цивилно облечен младеж при опит да бъде арестуван от разбунтували се войници от 32-и пехотен Загорски полк, които е трябвало да поведе към фронтовата линия в първата фаза на Втората световна война.
Във фондовете на комисията по досиетата и държавния военно-исторически архив са запазени два документа за трагичния инцидент: единият е „разследване“ , проведено чак през ноември с.г., а другият е от „отметка“ от дневника на дивизията , разказва историкът Боян Жеков от ИПИО при военна академия „Георги Сава Раковски“, който попада на тях при подготовката на публикация за списание „История“ през 2016-а година.
В „разследването“, осъществено от останал неназован завеждащ „Група Народна сигурност“ в Елхово с доста късна и отдалечена от деня на „случката“ на жертвата се вменява убийството на офицер и тежко раняване на друг и починал впоследствие, пострадал е и трети /от случайни изстрели на войник/.Няма имена, няма звания, но пък има твърдение, че куршумите били от Парабелума на генерала.Станало било според тази „докладна“ пред строя на полка, където уж генерал Каров държал слово. Описанието е в стил „колкото да напишем нещо,без да кажем нищо“. Уж представители на т.нар. „войнишки комитет“ го пазели, а после някакви войници го взели и повели по улиците на градчето, като изведнъж настанала суматоха заради придошли отнякъде цивилни. Застрелян бил вдясно от пътя за Ямбол.
В непубликуван и до сега спомен /съхраняван от наследниците му/ от запасния подпоручик, фелдшерът Тодор Камашиков /1921-1979/ година се твърди , че разстрелът е станал около 15,30 часа на 10 септември. Пак там се споменава, че изстрелът е бил произведен от ученик, някой си Вачко Пехливанов. Екземпляр от ръкописа е бил пратен в някогашния ОК на БКП-Ямбол, но така и не получил благословия за печат. Оказва се, че липсва сред предадените преди време в местното подразделение на Агенция „Държавен архив“.
Самият автор по онова време е бил в гарнизонния арест по обвинение в подривна дейност, за случилото се научил от своя приятел и съгражданин, запасняка Босилко Мелтев /1918-1998/. По думите му генералът е търсел съдействие от своя подчинен,командира на картечна дружина подполковник Гочев, за да овладее ситуацията , но той предпочел да се „покрие“.
Разбунтувалите се войници го преследвали като глутница по улиците на градчето, заловили го в крайна махала, скъсали пагоните му и фуражката. По пътя обратно към местността Герена /там е бил лагерът на 32-и пехотен Загорски полк/ жител на съседно село го налагал с тояга. /Мъстял за арестувания си преди време син -войник./ Тягостната „процесия“преминала по улица „Лом“, изстрелът проехтял от пистолета на цивилния младеж на кръстовището с шосето от Елхово за Ямбол, където по онова време имало пивница.
По спомена на Камашиков искане за тялото на офицера дошло от представителството на Червен кръст, но войниците отказали да го предадат.
„Ден или два по-късно отпътувахме за фронта, назначен беше нов командир на дивизията /полковник Христо Новаков/, след време около Пирот ми казаха че ме е търсил някакъв офицер, за да му разкажа за смъртта на генерал Каров, но така и не се видяхме.Мисля си , че е бил синът му. Не зная дали е останал жив…“, споделил малко преди да почине Камашиков.
Официалната историография мълчи за случката/заведена е под общия знаменател за „прочистване на царското офицерство“/- в периода от 8 до 12 септември 1944-а сходна е съдбата на общо трима генерали/. Под сурдинка възрастни елховлии свързват убиеца с името на израснал високо в държавната й партийна йерархия негов съфамилник, родом от село край границата и по онова време ученик в гимназията. Същият уж бил роднина на разстреляния на 21 февруари 1944 година секретар на РК на БКП Нико Пехливанов от село Воден.
По думите им назад във времето били преправяни дори спомени заради тази връзка, а в официалната история на Елхово, писана преди повече от 4 десетилетия трагедията е разказана в стила на някогашните изисквания за „добрите“ и „лошите“.
Няма дори знак за лобното място на генерала, а в родното му село Кюлевча отдавна са забравили името му. В различни публикации името на генерал Петър Каров се бърка с осъдения на смърт и разстрелян на 15 март 1945-а година негов еднофамилник, военният юрист генерал - майор Асен Каров.
Актьорът Николай Вълканов си припомня, че през 1971 година е играл в пиеса със заглавие „Убийството на генерал Каров“, написана от елховския адвокат Иван Ангелов-Годура, който бил свидетел на събитията от есента на 1944-а.
В текста на пиесата изрично като убиец било изписано името Вачко Пехливанов, мнозина тогава от местните знаели това. Пиесата била играна два или три пъти от театралите - самодейци, след което я свалили от сцена.Пак в онези години почти като легенда се разказвало, че от убийството на генерала се интересували представители на съветското военно разузнаване ГРУ, дори в Елхово е идвал висш офицер от Съветската армия да разпитва за подробности. В различни публикации името на генерал Петър Каров се бърка с осъдения на смърт и разстрелян на 15 март 1945-а година негов еднофамилник, военният юрист генерал - майор Асен Каров.
Монитор
