Дали българинът обича да си купува книги, е въпрос, който често става повод за дискусии в обществото ни. Често отговорът не е положителен и като че ли свикнахме да се извиняваме с това, че първо трябва да нахраним телата си, а след това душата. Разбира се, ако останат средства. За много хора да отделят пари за любимо произведение днес е по-скоро изключение. Нали все гледаме най-вече хладилникът ни да е пълен. За съжаление започнахме да предаваме това и на децата си. Чудя се обаче кой е по-лошият вариант - българинът изобщо да не си купува книги и да не чете, или когато го прави, то да е на промоция. Казвам това, защото се оказа, че и културата ни вече може да се продава за по-малко пари. За да ни е изгодно. И печеливши от това са джебчийките. Сигурно мнозина си спомнят как доскоро се питахме как е възможно от такъв „бизнес“ някои да намират не само препитание, но и да си купуват луксозни имоти, да карат скъпи коли, та дори и да плащаш луди пари на охраната в мола, за да не те закача, докато най-нагло ограбваш хората. Е, оказва се, че е напълно възможно. Чак е странно как измислят нови методи, за да си подсигурят поредната тлъста пачка към бюджета. Та как стигнахме до културата на промоция? Това е поредната далавера на джебчийките, които причакват любители на книги пред книжарници. Предлагат им услугите си, като офертата е да им откраднат търсеното произведение. Така и двете страни са на далавера. Така може да се сдобиеш с любимия си автор на много по-ниска цена. Нищо че това е станало по нечестен начин. Важното е след това да се похвалиш пред приятелите си, че си си купил книга и да се наредиш между интелигенцията. Все пак на днешно време включването към дадена социална група е от съществено значение.

Подобни случки винаги ни карат да се върнем към народопсихологията ни. Явно все още не сме си сменили чипа, защото продължаваме да се ръководим от правилото да извлечем келепир от всичко. Но когато става дума за култура, наистина звучи грозно. Джебчийките са ясни и до болка познати. Въпросът е в самите нас и от коя страна сме - на пострадалите или на далавераджиите. Всичко зависи от гледната точка, нали. Чудно е само как такива хора ще предадат любовта към книгата на децата си и ще запалят искрата им към знанието, когато си пристъпил важни принципи. В този ред на мисли се сещам за една много мъдра мисъл на велик писател от нашето време: „Книгите са като огледалата: ако в тях гледа глупак, не можеш да очакваш да видиш отражението на гений“. Много вярно и тъжно, нали!

 

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.