- Доц. Марчев, доколко са опасни за сърцето драстичните разлики в температурите. Няколко дни времето ни изненада със студ и сняг, а прогнозите за събота и неделя са, че живакът ще удари 22 градуса? Можем ли да се предпазим от негативни последици?

- Левски беше казал, но в друг смисъл, че „времето е в нас и ние сме във времето“. Донякъде това важи и за метеорологията. Факт е, че климатът ни влияе. Застудяването и студът свиват кръвоносните съдове на човека и повишават кръвното налягане. Причината е, че като човешки същества поддържаме постоянна температура на сърцевината на тялото си. Когато застудее, кръвоносните съдове по повърхността се свиват, за да не губим вътрешната топлина, а когато е горещо, съдовете ни се разширяват, за да не прегреем. Кръвоносните съдове обаче доставят и защитни сили. Затова и при студеното време инфекциите са по-чести. Това се дължи на намаленото кръвоснабдяване на лигавицата на гърлото, на носа. Съответно затова ние, кардиолозите, имаме повече работа при студено време. Тогава са по-чести инфарктите и инсултите, а и студът, образно казано, прави кръвта по-гъста и запушванията на кръвоносни съдове зачестяват. Тези случаи намаляват при затопляне на времето, както се очаква сега температурите да достигнат до 22 градуса. Това подобрява състоянието на пациентите.

- Това означава ли, че студът е причина за повече инфаркти у нас?

- В страните, където има четири сезона, които са с горещо лято и студена зима, случаите на смъртност не са равномерно през годината. Колкото зимата е по-студена, толкова повече хора умират през студените месеци. Така че студът е поводът, а не причина за инфарктите. Те представляват исхемична болест на сърцето, а причини за това заболяване са обездвижването, неправилното хранене, тютюнопушенето, високата кръвна захар. Студът е само повод. Има сериозни прочувания в Китай, които показват, че колкото хората са по-бедни и не могат да си осигурят отопление през зимата, смъртността от сърдечносъдови заболявания е по-висока в този сезон. Така че студът е поводът за отключване на сърдечносъдови проблеми.

- Какво тогава да имаме предвид?

- Нашата цел като специалисти е да опазим здравето на хората, така че те да се радват на промените в климата, а не да се страхуват от тях. Освен студа друг сериозен повод за влошаване състоянието на пациентите със сърдечносъдови проблеми са и инфекциите. Циркулирайки из кръвоносните съдове, вирусите увреждат атеросклеротичните плаки на болните, някои се разкъсват и това води до инфаркти. Не можем да не акцентираме и върху замърсяването на въздуха. Навремето не се обръщаше толкова много внимание на този проблем, но сега все повече разбираме, че то пречи на здравето ни. Тук мога да ви дам следния пример - миналата година имахме период от цяла седмица с безветрие и мъгли. Тогава няма какво да прочисти въздуха, а хората масово се отопляват на твърдо гориво. Затова и през зимата замърсяването на въздуха е голямо. Когато няма вятър, мръсният въздух остава около нас. Тогава на ден имахме по 3-4 случая на инфаркт. Това е много, дори за натоварена болница като нашата. Мръсният въздух е един от факторите, които повишават сърдечносъдовата смъртност. Причината е, че има фини прахови частици, които не се виждат с просто око и се отнасят към нашето тяло като газове - минават през повърхността на мембраните на клетките, достигат кръвоносните съдове и според някои дори до мозъка. И когато през зимата имаш комбинация от студ, който свива кръвоносните съдове, печки на твърдо гориво, които замърсяват въздуха, и по-чести инфекции, пациентите със сърдечносъдови проблеми се увеличават.

- Кои са рисковите групи - възрастните хора, тези с наднормено тегло?

- Най-общо казано, сърдечно болните са по-високо рискови. Затова когато застудее, ги предупреждаваме да не комбинират излагане на студ и физически натоварвания. Така например, ако трябва да изчистят снега пред дома си, нека не го правят наведнъж. Добре е да починат, да се сгреят вкъщи и да пият топла напитка, тогава да продължат. В противен случай сърцето се натоварва и комбинацията със студ и замърсен въздух е лоша и това може да е повод за миокарден инфаркт.

- Преместването на стрелките на часовника може ли да усложни тези състояния?

- Да. Общо взето, сме едно недоспало общество - ходим на работа, вечер гледаме телевизия, стремим се да поддържаме социални контакти и не ни остава много време за сън. Затова и дори когато децата са на училище, през първите часове не възприемат материала, защото им се спи. И като отнемеш още един час сън на едно такова недоспало общество, смъртността се повишава средно статистически. Когато пък през есента добавиш този час, сърдечносъдовата смъртност намалява. Ние правим това упражнение по два пъти в годината. Сега отново сме в по-лошия вариант.

- Да разбирам ли, че според вас е излишно да местим стрелките на часовника? Знаете, че дори бе повдигнат дебат в Европарламента.

- Има една стара българска приказка. Свещеник отишъл в едно българско село и настоял да го изберат да служи там. В замяна им обещал да прави молебен за време. Хората поискали отчето да изпълни обещанието си. Едни обаче поискали дъжд заради реколтата, строителите пък заявили, че са махнали покривите на къщите и това ще ги съсипе. Тогава свещеникът заявил: „Вие се разберете, аз съм лесен“. Ситуацията с въпроса за отмяна на времето е общо взето същата. Обещават ни това да стане факт, но трябва да се уточни дали ще останем на зимно или лятно часово време. Северните страни например искат да останем на зимното, защото нямат летен туризъм. Испания, Италия, Гърция и др. пък обратно. Така че не е реалистично да очакваме консенсус.

- Кой тогава е най-големият бич за съвременното общество - обездвижването, тютюнопушенето, нездравословното хранене или нещо друго?

- Обездвижването категорично. Свикнахме да използваме асансьорите, градския транспорт, колите, метрото и не се движим. Дори един човек да е с наднормено тегло, ако се движи, той не е толкова застрашен от сърдечносъдови заболявания и съм по-спокоен за такъв пациент. Опитите за отслабване подобряват здравето, дори да не доведат до значително сваляне на килограми. Когато се движим, се променя хормоналната активност на нашите мастни клетки. Тогава те излъчват други вещества. Затова бих посъветвал хората да се движат, защото движението е живот.

- Има ли подмладяване на сърдечносъдовите заболявания, зачестяват ли при младите хора?

- Доколкото младите хора са по-обездвижени от връстниците им в миналото. В моето детство нямаше градски транспорт, компютри и други неща, които сега задържат подрастващите на едно място.

 

Визитка:

Доц. д-р Сотир Марчев, д.м. е изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт, доцент по кардиология към Медицински университет - Плевен, републикански консултант по кардиология, член на Управителния съвет на Българска асоциация по ултразвук в медицината, почетен член на Европейското кардиологично дружество (FESC), акредитиран ехокардиографист на Европейското кардиологично дружество
Има над 200 медицински публикации и 18 книги в областта на кардиологията, вътрешните болести и общата медицина


 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хуманизъм и електронната гега

Родните пастири ще трябва да водят дневник при извеждане на животните на паша, когато те са на свободно отглеждане. Не става ясно обаче дали става дума за обикновен тефтер, или чобаните ще трябва да вземат под мишница таблет, лаптоп или дневникът ще бъде инсталиран в гегата им (виж стр. 8).

2 млн. висшисти, а говорим за глад за кадри

По последни данни на Евростат българите в трудоспособна възраст (25 - 64 г.), които са завършили висше образование, са 27,8%, което се равнява на почти 2 млн. от населението на страната ни (виж стр. 2).