Съдебните заседатели, които представляват гражданското общество в процесите по наказателни дела, работят срещу 6,64 лв. на час в Софийския градски съд. Сумата е плод на формула, разписана в стара наредба, по която работят съдебните заседатели, тъй като единствената нова беше съборена 2011 г. в Конституционния съд, но министерството на правосъдието още тупа топката и няма решение на проблема. Заплащането в СГС е най-високото у нас, предвидено за съдебни заседателите. В по-малките съдилища в страната надницата им е и доста по-ниска, съобщи пред агенция „Монитор“ председателят на Съвета на съдебните заседатели при СГС Емилия Николова.

„Докато бъде създадена наредба, ВСС даде указание на всички съдилища да спазват члена на отменената, който регламентира възнагражденията на съдебните заседатели, а именно 1/22-ра от 50% от основната заплата на съдиите в съответния съд. Това е за един ден, той се разделя на 8 часа и така за СГС се получават 6,64 лв. на час.

Основните заплати на съдиите в по-малките съдилища са по-ниски

и там сумата за възнаграждение на съдебни заседатели е още по-малка. Това, което се плаща на съдебните заседатели, е смешно – миналата година имам 43 заседания и около 400 лв. заплата за годината“, обясни Николова. Според запознати има районни съдилища в малки градове, където не могат да намерят съдебни заседатели и задължават общински служители да кандидатстват за тази работа.

Председателят на Съвета на съдебните заседатели при СГС Емилия Николова е избрана и за шеф на съюза. Парите се начисляват само за времето на съдебното заседание, чакането за зали, за проверки за бомби и т.н. е за сметка на личното време на заседателите. Често пъти те губят по половин ден, респективно половин надница, защото отсъствието им от работа е неплатен отпуск, за да получат 6 или 12 лв. за участието в съдебно заседание. От тези пари се правят удръжки за ДОО и здравни.

Гражданските арбитри участват в определянето на присъдата на дела, гледани на първа инстанция. На по-горните инстанции решенията се вземат само от съдии. Дейността на заседателите обаче не е разписана изцяло в Закона за съдебната власт. В този нормативен акт са указани единствено изборът и подборът, а всичко останало трябва да се регулира с наредба, каквато няма. И така съдебните заседатели се избират от общинските съвети чрез гласуване анблок на списък. След приемането на това решение списъкът се изпраща в съда, чието общо събрание трябва да го одобри. Апелативните съдилища одобряват за окръжните, а окръжните за градските. Едва тогава съдебните заседатели получават право да участват в съдебните състави с равен глас със съдията. Съдебните заседатели обаче се чудят на кого са подвластни – на общинския съвет или на съда. Мандатът им е пет години. В различните съдилища той започва по различно време. Всеки заседател може да се откаже, когато пожелае.

От 4 г. се въртим в затворен кръг между ВСС и Министерството на правосъдието

където екипите се сменят постоянно и усилията ни да се създаде регламентация за съдебните заседатели все започва отначало. Наредба няма, защото просто не ги интересуваме. Ние сме един придатък за измиване на очите на хората, че има присъствие на гражданите, на обществото в съдебните заседания. Миналия декември правосъдният министър в оставка Христо Иванов и заместникът му Петко Петков дори отказаха да ни приемат“, коментира Николова.

Според закона няма изисквания за образователен ценз на съдебните заседатели. Условието е да са български граждани, да не са осъждани, да са на възраст до 65 г., да се ползват с добро име в обществото. Заради това те трябва да представят препоръка при кандидатстването. Когато бъдат одобрени и започнат работа, от тях се иска само да се явяват в съда в прилично облекло.

В съдебните състави  влизат по двама заседатели, всеки от които има равен глас със съдията.

Съдебните заседатели в СГС недоумяват и за практиката, като се определят съдебни заседатели за едно дело и на първото заседание не се даде ход, на следващото съдебно заседание да се определят други двама заседатели. „Не можем да се преборим с тази практика.

Съдията остава същият, съдебните заседатели се сменят

няма логика. Питах на кое основание е този регламент, нямам отговор. Няма такова основание“, категорична е Николова. Колегите й питат и друго, защо никой преди започването на работа не им казва какви са техните права и задължения и какво се очаква от тях, всички се учат в движение един от друг. А то има основни правила – трябва да изчакаш съдията да влезе пръв например, обясняват гражданските арбитри със стаж в Темида. Никой не провежда обучение на съдебните заседатели, а те твърдят, че има нужда от такова.

Съдебните заседатели са равноправни членове на съдебния състав заедно със съдията, но не всички съдии допускат те да задават въпроси, оплакват се някои от тях. Препатили разказват, че има съдии, които само като видят, че някой от съдебните заседатели се опитва за зададе въпрос, ги „изяждат“ с поглед. Има съдебни заседатели, които твърдят, че се чувстват безгласни букви, които само кимат и мълчат.

„Никъде не пише, че трябва да четем делата, а трябва, защото изпадаме в ситуацията съдията си е прочел всичко, прокуратурата и адвокатите – също, но ние не сме и като се каже „с оглед на съкратеното съдебно време приемаме, че обвинителния акт се прочете“, оставаме в пълно неведение. За експертизите – също. Ако няма въпроси към вещите лица,

експертизата се приема, а ние дори не знаем за какво е

разказва Николова.

Тя е категорична обаче, че на практика при вземането на решение каква да бъде присъдата съдията винаги се съобразява със заседателите. Съставът се събира, ако някой нещо не е разбрал, пита, съдията изслушва съдебните заседатели, не се опитва да им влияе, решенията се вземат много коректно, защото в този момент всички са отговорни, тъй като се решава съдбата на човек.

Проблемите обаче остават и за да защитят правата си, съдебните заседатели от София, Варна, Шумен, Стара Загора, Русе, Благоевград и Смолян са учредили на 14 ноември т.г. Съюз на съдебните заседатели в България, за чийто председател е избрана Емилия Николова. Подадени са документи за регистрация в СГС и се чака решението на Търговската колегия там, която разглежда тези дела.

„Ние не задължаваме всички колеги от другите съдилища да станат членове на съюза, само ако искат. Но сме категорични, че трябва да имаме лице, да имаме представителство на съдебните заседатели“, казва Николова.

 

Искат обществените арбитри да се определят на случаен принцип

 

7000 граждани четат

присъди в Темида

Около 7000 души са съдебните заседатели в България, сочи статистиката на сдружението на съдебните заседатели. В най-големия окръжен съд в страната – Софийския градски, те са 228, 40 са в спецсъда.

„Доколкото в отделните окръжни съдилища -28 за страната, и 5 апелативни съдебните заседатели се одобряват с решение на Общото събрание по предложение на съответната община, Министерството на правосъдието не разполага с информация за точния брой съдебни заседатели в страната“, съобщиха пред „Монитор“ от институцията.

До изготвянето на наредба ВСС е наредил на съдилищата да изплащат възнаграждения на съдебните заседатели по отменената наредба.

През 2011 г. КС обяви за противоконституционна разпоредба в Закона за съдебната власт, уреждаща правомощието на ВСС, да приема наредба за реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели, техните възнаграждения и др. организационни въпроси за тях. Така

наредбата на ВСС за съдебните заседатели бе отменена

През 2014 г. обаче КС прие тълкувателно друго решение, с което допусна възможността на ВСС да бъде възлагана със ЗСВ подзаконова нормотворческа компетентност.

„В момента поради липсата на действаща подзаконова уредба се прилагат пряко разпоредбите на закона, а за неуредените на законово ниво въпроси се прилага по аналогия отменената уредба до запълването на празнотата с действащ подзаконов нормативен акт.

През май т.г. правосъдното министерство излезе с предложение за изменения и допълнения на Закона за съдебната власт и за съдебните заседатели. Една от предлаганите промени е юридически лица с нестопанска цел да могат да предлагат кандидати за съдебни заседатели с тяхното изрично съгласие. Друга идея е

общинските съвети или техни комисии да изслушват всеки

от допуснатите кандидати в публично заседание, като всеки член на общинския съвет може да поставя въпроси. Доклади за тези изслушвания след това да се публикуват в интернет страницата на общинския съвет. Сред промените е и това за всеки съдебен състав да се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

Според идеите за законодателни промени ВСС пък трябва да приеме наредба за условията и реда, по който се определя броят на съдебните заседатели за всеки съд, възнагражденията им и други организационни въпроси, свързани с тяхната дейност.

 

Смениха двама по делото

Фирмата“ срещу Баретата

Двама съдебни заседатели бяха сменени по делото „Фирмата“ срещу Баретата и още 19 души за наркоразпространение и за убийството на Румен Стефанов-Алф. През септември 2010 г. съмнения в безпристрастност наложиха смяната на съдебния заседател Васил Илиев. Отводът му бе поискан от адвокатите с твърдението, че в една от почивките заседателят бил чут от защитник да коментира делото и да казва "ясна е работата". Всяко съмнение трябва да бъде отстранено, мотивира решението си за отвода съдът. Тъй като в съдебния състав имаше назначен и резервен заседател, процесът продължи, а не започна отново.

Златомир Иванов - Баретата

На следващия месец съдебният заседател, който смени Илиев – Петър Георгиев, пък бе арестуван заедно с още трима при международна специализирана полицейска операция „Педофилите". Според прокуратурата Георгиев е част от мрежа за разпространение на детско порно. На първа инстанция той бе пуснат от ареста, но на втора отново вкаран и СГС реши делото да започне отначало с нов съдебен заседател и други двама заместници.

Когато съдебен заседател загуби доброто си име в обществото, при поява на съмнения в безпристрастност, ако замине да живее трайно в чужбина или заболее тежко, той бива сменен. Ако в съдебния състав има назначен и резервен заседател, не се налага процесът да стартира отново.

 

Заради съжителство в килия с наркоман

 

Затворник съди

държавата за 10 бона

 

СЕВЕРИНА ИВАНОВА

Затворникът Ангел Йорданов от пандиза в Бобов дол поиска 10 хил. лв. обезщетение от държавата заради това, че е настанен в една килия с лишен от свобода, който пуши и е наркозависим. Йорданов депозира жалба пред Административния съд в Кюстендил, в която настоява да му бъдат изплатени претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на страх, малоценност с траен характер, застрашаване на здравето и сигурността, причинен психоемоционален стрес. Йорданов попаднал в една килия с мъж, който бил пристрастен пушач и наркозависим, на 8 декември 2014 г. Според него това бездействие от страна на затвора в Бобов дол е в противоречие с изискванията за осигуряване на здравословна и безопасна среда за лишените от свобода, както и че в резултат са предизвикани лоши междуличностни отношения.

Йорданов излежава присъда от 20 г. затвор заради убийство на жена, извършено с особена жестокост. Отделно от това той има присъди за кражби, а по време на една от отпуските му избягал в Чехия, където се укривал повече от 9 г. Административният съд, след като изслуша страните, прецени, че жалбата на затворника е неоснователна и отхвърли исканото обезщетение. Решението на магистратите подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред САС.

 

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Сдружение „Център за психологически изследвания“ става представителна организация

Правителството призна Сдружение „Център за психологически изследвания“ за национално представителна организация за срок от четири години. Това съобщиха от Министерски съвет.

МОН раздава 82 000 лв. за тазгодишните носители на награда „Питагор”

МОН раздава 82 000 лв. за тазгодишните носители на награда „Питагор”

МОН раздава 82 000 лв. за тазгодишните носители на награда „Питагор”

82 000 лв. ще бъдат раздадени от образователното министерство на тазгодишните носители на награди „Питагор“ за съществен принос на български учени и научни колективи за развитието на науката в периода 2017-2019 г. Българските учени ще се състезават в 8 категории, като всеки от победителите в тях ще получи грамота, холограма на статуетката „Питагор” и парична сума.