Снимки

Признавам си, че изпитвам гняв. Да, ядосана съм. И то след поредния път за последните няколко месеца, в който ми се наложи да постъпя в болница. Яд ме е заради прекрасните лекари, които имаме. И съм благодарна, че се срещам с такива. Отново обаче видях в какви условия работят. Общо взето попаднали в батака на здравеопазването, от който се опитват да изплуват. Буквално. Защото те наистина оцеляват. И в празник, и в делник. Далеч от семействата си, за да помагат на други. Непознати, далечни. Защото състоянието на цялото ни здравеопазване е критично. Като пациент в реанимация. И кой на кого трябва да се сърди, кой на кого е длъжен, е въпрос на гледна точка. Защото и ние, пациентите, както и лекарите обаче, в повечето случаи сме изправени пред свършен факт. Обикновено след поредната промяна. Промяна, която налага пациенти да доплащат, а болници да задлъжняват. Защото човешкият живот е ценност. И едва ли някой лекар, говоря за тези наистина с призвание, ще си позволят да загубят. Не дай си, Боже, да имаш нужда от имплант и да нямаш възможност да покриеш разликата в парите, които трябва да доплатиш. Оставен си на произвола? В такива моменти трябва само да се молиш да попаднеш на истински лекар-такъв, който живее, за да спасява. Въпреки поредната реформа. Една реформа обаче, която се прави май с валсова стъпка. И ни води към един друг път. Тази, пред която сме изправени всички ние, не само хората с увреждания. Тези, които отново ще протестират - не за друго, а за правата си. Заради правото на живот. Едни хора, които искат просто някой да чуе гласа им. Пак заради едни промени, които сега бяха изтеглени. Защото отново няма консенсус. Да, за ТЕЛК говоря. За онази медицинска експертиза, на базата на която се отпускат инвалидни пенсии. На нуждаещи се. Защото има едни 350 000 души, които са пряко засегнати от въпросната наредба. Как ще определиш на един такъв човек кое е водещото му заболяване? Или пък - звучи грозно, но дали няма да му израсне крак, та да трябва да минава на комисия периодично. Сложен здравен лабиринт, от който май няма излизане. Трънлив е и пътят на клиничната пътека, по която ни се налага да минаваме. И вече от колко години слушаме за диагностично-свързаните групи. Явно все още нещо непонятно за нашите географски ширини. И как тогава да не те е яд. И как няма да бягат лекарите ни. На Запад дават мило и драго да имат такива, а пък ние сами ги бутаме да минават границата. И с непонятни реформи, дето те поставят пред свършен факт. А кой ще излекува болното ни здравеопазване? Кой милее за него? Напук на всичко. Търси се...

 

 

 


 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.