Снимки

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстоят да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, публикуваме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата за разграбването от Цветан Василев и компания на КТБ.

 

Политическите ГМО-та

Наивният син избирател, лъган и употребяван в продължение на много години от политици, водени само от частния си интерес, е готов да се улови даже за сламка. Мантрата, че всичко лошо е свързано с комунизма и той (и издънките му) трябва да бъдe заличен завинаги, още работи. Нищо че повечето от сините демократи се оказаха пребоядисани. Нищо че олигарсите – рожба на един още по-уродлив вид управление, са от по-ново време. Всъщност комунистическите издънки са тези, които отчаяно искат статуквото да се запази. Отраснали в комунистически разкош, те искат да заграбят максимума и от демократичните благинки. Тези хора осъществиха мръсната приватизация под тезгяха и разпарчетосаха държавата. Тези хора разнасяха червени куфарчета с пари. И днес се правят на света вода ненапита. Пускат марионетките си напред и ги лансират като нови лица в политиката. Новите са досущ като старите, че и по-зле, защото са още по-настървени и амбициозни, а в очите им гори комсомолския плам, защото много от тях са отрочета на червената номенклатура. А зад всички тях тегне сянката на Драгалевския лаборант, съградил кариерата и осигурил достъпа си до властта под крилото на мракобесната фигура на Андрей Луканов.

Неговото управление, белязано от тъмни приватизационни сделки, приятелски кръгове, роднински назначения, неистова контрабанда, кариерен възход на партийните кадри и корупция на всички нива, допринесе за унищожаването на СДС и клонирането на движението в различни ГМО проекти, обречени още в зародиша си на провал.

Ако в предхристиянските времена бог Янус е бил изобразяван с две или с четири лица и поради това е станал символ на двуличието, то в модерния български политически живот ролята му спокойно може да бъде дадена на Иван Костов. Драгалевския гуру всъщност е нещо като професионален актьор в политиката, обича да влиза в роли. Виждали сме го в ролята на загрижения Държавник, в ролята на обидения на народа си Политик, който стои и чака простият българин да го стигне, в ролята на строгия, но справедлив Опозиционер, който се бори за силна България. А също и в ролята на Командира, който с устремен в бъдещето взор, държи в едната си ръка юздите на партията СДС. И Командира, който напуска кораба и пуска нов капитан – Радан Кънев, да върти руля на ДСБ вместо него. А най-любима му е ролята на Обединителя. Обединител на десницата, която той собственоръчно разедини.

Тази роля е изключително нужна на Костов, който най-накрая проумя, че е време привидно да се отдръпне, ако иска да продължи да командва прехода в сянка, вместо лично да се предлага и лансира като координатор и активен участник във всяко следващо управление. Тогава напред излезе мустакатият му приятел Цветан Василев, готов да спонсорира ГМО проектите, бъркани в Драгалевската лаборатория. Той, както и останалите олигарси, свидни рожби на Командира, не искат да им бъде търсена отговорност за престъпленията и грешките, които струваха на държавата скъпо. Те искат да излязат сухи, а някои от тях дотолкова си повярваха, че даже започнаха да ги гонят премиерски мераци. Като например българския Мадоф.

Нека да отгърнем страницата на големите лъжи в политиката и лансирането на употребени кадри и нахъсани службогонци за новите ГМО проекти на Командира и неговия ортак, който се укрива в Белград. Да видим първо на какво отгоре Костов се прави на капацитет, след като всичките му досегашни проекти са се проваляли с гръм и трясък. Кой още се връзва на обидената му поза – не ме оценихте, затова си заслужавате съдбата. И докога ще изтръсква празната си банка кадри, за да остави някоя и друга троха на политическата софра. Не стана ли ясно вече, че Командира залага предимно на куци коне в политиката, които обаче са му предани и благодарни?

Годината е 2009-а. Командира е наясно, че е изпуснал последния влак. Партията му „Демократи за силна България“ има мижаво одобрение от около 2%, което граничи със статистическата грешка. Осъзнал, че е повече от вероятно да не влезе в следващия парламент, Командира се качва отново на локомотива на СДС под формата на съюз между партията му ДСБ и сините, наречен „Синята коалиция“. След 8 години в опозиция със затихващи функции, за Командира е жизненоважно да бъде в управлението. Затова преговаря с ГЕРБ, но не пропуска да отправи и политическа заявка към БСП. Все пак не се знае кой ще съставя следващия кабинет.

„Аз мога да работя с много хора. Мога да работя с БСП“, казва в ефира на една от телевизиите Иван Костов. Тези неща трябва да се припомнят, защото десницата не бива да прощава такива изневери.

„Спомнете си, че аз бях начело на управлението, когато БСП се включи в консенсуса за евроатлантическите ценности и се извърши този голям геополитически завой, страната застана силно на курса на европейско членство и на курса за членство в НАТО“, споделя тогава Командира. И не му е за пръв път да проявява подобна безпринципност. Тъкмо Иван Костов, бягайки от отговорността за провала на изборите през 2001 г., нарече СДС „тяло без дух“ и определи членовете на синята партия като клиентелисти. И то при положение че тъкмо неговото управление създаде клиентелата.

По същия безпринципен начин се мени отношението на Командира и към другия, за чието партньорство се бори - Бойко Борисов. „...ние с моя шофьор търсим онази дупка, която той е запушил след изборите, и не можем да намерим тази дупка. Знаете ли, пътуваме из София и като се тресне колата някъде в дупка, непрекъснато се питаме къде е онази дупка, която е запълнена от Бойко Борисов“, казва Костов и сам се смее на духовитостта си. Но и на тези избори, а и натам се потвърди азбучната истина, че най-добре се смее този, който се смее последен.

Както вече казахме, всички политически проекти на Иван Костов досега са се проваляли. Дотам, че ДСБ бе прекръстена на „Сектата на костовистите от седмия ден“. А при повече политическа далновидност (и по-малко лични интереси) всичко можеше да е различно.

Носен на вълната на народното недоволство от некадърното управление на Жан Виденов, Иван Костов осъществи първия етап от проекта си за унищожаването на СДС, като на мястото на широкоспектърната демократична коалиция създаде партия. Така се сложи началото на модела на диктатура и еднолично управление на Иван Костов.

Видни и значими фигури от десницата бяха отстранени, а членовете на партиите от някогашната коалиция СДС бяха изтикани в периферията. Началото на края на идеята СДС беше положено тъкмо от новата синя партия, в която при мириса на властта през открехнатата врата нахлуха като разбесняла се орда кариеристите и купуващите си постове чиновници. Точно както в наши дни действат протестърите, съблюдаващи принципа „Стани да седна аз“. Антикомунизъм в действие? Нищо подобно. Някои бивши комунисти днешните демократи си ги припознаха с охота.

Що се отнася до антикомунизма, на Костов той никога не му е бил нужен. В биографията му има червени страници, които няма как да бъдат откъснати. Дори и след 10 ноември 1989 г. той пише две статии за „Работническо дело“, в които учи БКП как да унищожи младата опозиция.

Да не говорим за отношението на Иван Костов към репресираните от комунистическия режим или за това, че не бяха разсекретени досиетата.

В спомените си президентът Желю Желев, Венцислав Димитров и други политици от зората на демокрацията споменават, че Костов първо се е предлагал на Андрей Луканов да участва от страната на БКП/БСП на кръглата маса, а след това е отишъл при СДС.

След като излезе от властта със сринато доверие в СДС, Костов не само не пожела да се оттегли с достойнство, но и упорито стоя начело на партията два месеца. Време, в което доверието в синята формация допълнително се срина. Най-сетне Костов се оттегли от ръководството на СДС, но запази влиянието си чрез Екатерина Михайлова, която застава начело на синята партия.

След като за лидер на СДС беше избрана Надежда Михайлова, през 2004 г. Иван Костов оглави група народни представители, които се отделиха от СДС в нова парламентарна група на ОДС. А по-късно основа партията ДСБ, която участва в парламентарните избори през 2005 г.

Следват един след друг провалените проекти. През 2005 г. по настояване на Иван Костов обединените десни партии в София издигнаха за кандидат-кмет неубедителната фигура на Светослав Гаврийски, който остана трети на първия тур на местните избори.

През 2006 г. отново под диктата на Костов беше наложен за общ десен кандидат за президент 78-годишният конституционен съдия Неделчо Беронов. И Беронов остана трети.

През 2007 г. партията на Костов ДСБ заедно със СДС издигна за градоначалник на София кандидатурата на Мартин Заимов. И той не спечели.

Наследникът му Радан Кънев също се провали. Истинска наглост бе, когато „Нова република“, представяна за дясна алтернатива, обеща 7% ръст в икономиката. Точно създателят на тази т. нар. „надпартийна платформа“ смаза и разнебити българската икономика с разбойническа приватизация.

Като алтернатива на „Нова република“ (или по-скоро презастраховка) се появи и протестърско-олигархичния проект на кръга „Капитал“ и част от „костовистите от седмия ден“ - „Да, България“, сполучливо прекръстен от хората на „Да(й), България“. Верни на Гьобелсовия принцип, че „една лъжа, повторена сто пъти става истина“, създателите на фабриката за фалшивите новини и рупорите им се юрнаха да разгласяват неистините си по социалните мрежи. Носовете на „пинокиовците“ стърчаха ежедневно от малкия екран. Някои от активистите се преквалифицираха едва ли не като събеседници на щат, за да може да ръсят опорните си точки на воля. А водещите, които ги канеха за участия, неясно защо, след като представителите и на двете формации се побираха в рамките на социологическата грешка и както се видя на последните избори, не бяха припознати изобщо от традиционно десните гласоподаватели, така и не зададоха истинския въпрос – кой ви плаща и защо?

На всички трябва да е ясно, че в Драгалевската лаборатория няма случайни проекти. Както „Нова република“, така и „Да(й), България“ действаха по една линия – да се осигури защитата на банкера беглец Цветан Василев, заради когото държавата се прости с активи за 4,3 млрд. лева.

Идеологът на КТБ Иван Костов всъщност иска да осигури адвокатска защита на Василев през двете секти, за които се твърди, че се финансират с парите от „Дунарит“ и „Петрол“. Малък жест от страна на Командира за годините, в които семейството му се възползваше от най-новата пирамида. Нито Костов, нито благоверната му Елена, която умили народа със сълзливата история за киселото мляко в кварталния магазин, не обелиха дума нито за хонорарите на дъщерята Мина. Направиха се на ни лук яли, ни лук мирисали за преференциалните влогове.

„Ревизия наистина трябва да бъде направена незабавно, и то на космическите доходи на Костов и фамилията му. Интересно ще бъде да се разровят доходите и на т.нар. говорител на „Нова република“ министър Трайчо, който не се посвени да лапне 70 000 евро, за да се яви като свидетел по делото, което се води срещу България по казуса "АЕЦ Козлодуй". За двете години, в които Трайчо беше министър, не се запомни с нищо друго освен с обвиненията за лобизъм в полза на фирмите за зелена енергия на Прокопиев и проваления бизнес форум в Катар. Една пълна и обективна проверка от страна на компетентните държавни органи ще повдигне плътната завеса на задкулисието, което днес е пленило милата ни татковина“, коментира журналистът и управител на агенция Блиц Ивайло Крачунов.

Въпреки че всички ГМО-та на Драгалевската школа са ялови, основните играчи в тях продължават да се държат все едно са постигнали пълна изборна победа. Те ръководят, управляват, назначават, уволняват. КИ продължават да лъжат най-нагло, че са „умни и красиви“ и че ги водят добри намерения.

Ако за миг допуснем, че Бай Ристе (примерът е произволен) е едно такова същество – умно, добро и красиво, а пък кака Цона (пак не визираме конкретна персона) му приглася с нежния си глас и с усмихнато и ведро лице, най-добре да се ощипем, защото сме се размечтали напразно.

Няма шанс българския Мадоф да заложи на хора, които не са от неговата кръвна група. Те трябва да са нагли, безскрупулни, арогантни. Да рецитират мантри, да тичат за здраве и да мажат филии с песто. Да имат семпъл речник, който се ограничава до няколко епитета и да ги употребяват до втръсване. Да пишат само с малки букви и да не използват препинателни знаци. Дотук с изискванията, за да остане все пак някой, който да се впише в модела. А сега да си дойдем на думата. Има бели, сиви и черни практики. Кой щеше да налее в сивите? Даваме думата на проваления политик и обвиняем по аферата „ЕВН“ Трайчо Трайков, който налучква верния отговор: „Питах вече Радан – кой е нашият кой – нали никой не се съмнява, че Цветан Василев отговаря и на други въпроси, освен журналистически”. Датата е 17 ноември 2016 г. Място на сбирката: „Сохо”. Разговорът се води в неформална обстановка, но след време ще изтече стенограма от него, защото хората на Прокопиев са свикнали да стенографират всичко край тях. Ченгеджийски навик, който върши добра работа, когато тръгнат да пишат доноси и да ги разпространяват по комисии, комитети, централи и правозащитни организации.

Целта оправдава средствата. Тези думи на Макиавели се отнасят към 1469 година. В наши дни те са лозунг на кликата около Командира и българския Мадоф. Само че не са познали. Номерата им вече не минават.

Скандалът със стенограмите АРГО-гейт е най-яркият пример за задкулисно политическо инженерство в новата история на България. Нека да споменем някои от участниците в задругата. Там са олигархът Иво Прокопиев, отдадената на Командира шефка на „Медиапул“ Стояна Георгиева, журналистът Иван Бедров (бивш кадър на олигарха Иво Прокопиев, настоящ кадър на олигарха Огнян Донев), протестърите Антоанета Цонева, Николай Стайков, бившият правосъден министър и лидер на групировката „Да(й), България“ Христо Иванов, както и Трайчо Трайков, обвиняем по аферата „ЕВН“ заедно с Прокопиев. Запомнете тези имена, в случай че решат отново да се представят за носители на нов морал.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Българи горят с по милион за екскурзии от сайтове клонинги

Българи горят с по около един милион лева годишно от сайтове, които са копия на официални страници на хотели, туристически агенции и посредници при запазвания на стаи и апартаменти. Това съобщиха за „Монитор“ разследващи, които работели по стотици сигнали за измамени, които са дали близо 1 млн. лева за 12 месеца и така не са получили услугите, за които са платили.

Почетоха жертвите на атентата в Сарафово с възпоменателна церемония

"Вярваме в правосъдната система на България, а също и че извършителите от Хизбула ще получат заслуженото наказание. Все още не е открит лек срещу омразата и фанатизма, нужно е да сме единни. Израел и България ежедневно демонстрират това", каза посланикът на държавата Израел у нас, н.пр. Ирит Лилиан, по време на възпоменателната церемония на летище Бургас, в памет на жертвите, загинали в кървавия атентат на този ден преди 6 години. 

Кметът на Поморие даде на Цацаров аферата от рекета на „Бивол“

2 чувала с 4 класьора за скандалната сделка за аферата „Кабланд”, с която бе рекетиран и от сайта „Бивол“, занесе вчера кметът на Поморие от 2011 г. насам Иван Алексиев на главния прокурор Сотир Цацаров.